Учите ли заедно с децата, по колко време и въобще в каква степен се намесвате.
Моят син така си го подкара още от първи клас, че без да му се виси на главата не върши нищо съществено. Не виждам тенденция към промяна. Снощи говорих с една приятелка, която има деца на 15 и на 16. Каза, че и двамата са същите. Заради тях започнала да учи и испански, за да може да помага и да контролира учебния процес. Помощ - да, ама това висене във физическия смисъл понякога е наистина страшно изморително и досадно.
Въобще, май със стремежа да му помогнем тогава създадохме вредния навик да не може да се организира и да възприма сам.
Всъщност, пуснах темата за да се пооплача, днес аз съм дежурната.

На моите и аз и благоверната ПОЧТИ не сме им висели на главата.
Обачееееееее...
Глемият имаше прекрасната възможност да изучи испански ДАРОМ (втори език в гимназията). Не му стоях на главата. Той не го научи. И сега се бъркам в джоба за да плащам частни уроци защото синковецът СЕГА реши, че е важно да знае испански. Щото най-добрите архитекти в Европа били испанците.
Та и другите случки са подобни.
КОНТРОЛ - да. Но и непрекъснатото висене над главите им и общото зубрене могат да навредят - ще загубят навика си самостоятелно да решават проблемите си. Или изобщо няма да го добият.
Ми т'ва е - всяко нещо си има 2 страни.
Лек ден


Quot homines, tot sententiae.

Аз пренебрегнах всички ваши доронамерени препоръки и тъй като ми се налага по обективни причини - дадох детето на занималня. До момента -определено съм доволна!
Пишат си сами домашните, дадени им от предния ден, като учителката, ги контролира единствено, да не си изпогубят учебниците и тетрадките. След като си напишат домашните /за 1час максимум/ играят навън 1 час - има детска площадка и след това си мият ръцете и закусват /всеки си носи чанта или торбичка с храна/, след това влизат пак в стаята и играят на логически игри, гатнанки, не се сърди човече, или правят разни неща от хартия, рисуват с моливи. От 12 до 13 часа - ги водят на обяд в стола / определено добра кухня - всеки ден плодове и месо или риба/.
И накрая ги предават нахранени, измити и с подредени чанти на госпожата от училище. И едва тогава почват да учат... / това при втора смяна/
Вечер като си взема щерката - тя е толкова уморена, от това целодневно общуване, че едва успява да ми разкаже ,какво са научили, да ми се похвали за "шестиците" и да се оплаче, че някое момче я закачало... И заспива. Мир и спокойствие в къщи. Не знам докога ще е така, но дано продължи по-дълго.

Qui scribit, bis legit.

Моята също беше така в първи клас. Наистина занималнята им дава много, но и им взема. В повечето случаи са два класа заедно и кой написал, кой зяпал, кой се сбил - така минава повечето време. Та след четри часа ела да видиш какво става вкъщи! Затова реших - втори клас - никаква занималня! В началото дори я оставих сама да я видя как ще се справя, ама тя направо си слагаше учебниците в чантата за другия ден и в повечето случаи ходеше без домашно. Като разбрах каква е работата започнах по този изпитан метод- аз режа картофи или лук, а тя пише до мен и ми вика седем по осем петдесет и шест ли е? или как се решава тази задача? Та сега вече в трети клас е зависима от мен- аз ако не стоя до нея тя няма да си пише домашните. Знам, че аз съм си виновна за всичко, ама какво да правя! Сега търся нова тактика и като я налучкам ще ви кажа и на вас!
Но си мисля, че зависи доста и от самото дете. Ако е самостоятелно и отговорно - само ще си пише и учи. Така че и аз търся начини да възпитавам отговорност и самостоятелност - там май е ключът от ключалката!

Настина -лошо се е получило. В нашата занималня са максимум 10 деца, учителката е млада и още има сили да ги строява, но все пак след като си напишат домашните го удрят на игра... само на 7 години са все пак!
А иначе в къщи я моля да ми покаже домашните, за да я "проверя" и аз, но срещам нейната неохота - явно според нея, това не е работа на майката На мен ми показва домашните само в два случая:
1. ако има много грешки ,защото тогава госпожата слага бележка родителят да се подпише, под домашното. В такъв случай сме установили следното правило, спазвано от нея с голям ентусиазъм - колкото пъти е сгрешена буквата, или думата - толкова реда да се препише в отделна тетрадка, специално за тази цел.
2. Когато има "шестица", като повод да получи нещо сладко за ядене...

Qui scribit, bis legit.

Внимавай със сладкото! И аз по едно време действах така. После реших, че започват да се свързват прекалено много двете неща - доброто поведение или добрата оценка с нещо сладко като награда. И тя започна да ме шантажира с думите: Ако направя еди какво си ще ми купиш чио чипс, нали? Започнах да и обяснявам, че не трябва да търси причина, за да направи нещо и че двете неща не са взаимно свързани. А и май вече порасна и не се подкупваме по този начин...

Създава се условен рефлекс. Току виж станала дебелана, като порастне...

Qui scribit, bis legit.

Няма да стане дебелана! Ще стане такава каквато трябва да стане. Всички деца получават по нещо сладко като награда по различни поводи. Номерът е да не свикнат с това.
А и аз съм се притеснявала да не стане дебела или пък прекалено висока и т.н. Но каквато и да стане пак ще си я обичам. Важното е тя да се чувства добре в собствената си кожа. Понякога срещу природата не може да се върви.
Но по тоя повод имаше едно много удачно стихотворение в една книжка на дъщеря ми - за дебелата Милка, която искала само бонбони и сладко, а не обичала плодове. Та от там дъщеря ми започна да си иска плодове вместо друго сладко, което все пак е по-добрия вариант.

Защо си се притеснявала да не стане прекалено висока - има ли "баскетболисти" в семейството ти?
Нали това е на мода - все по-високи...

Qui scribit, bis legit.

все пак ще се чувства странно ако е много висока. Защото тя сега на девет години е към 145 см. И няма начин да не стане и малко по-...ячка. Или поне аз така си внушавам. Нямаме баскетболисти, ама нали я знаеш акселерацията. Не подбира! Но ще му мислим като му дойде времето. Това да и е кусурът, както се казва!

Сега е в пети клас, но учи сам само по математика. Като казвам "сам", значи, че пише, пише, пък пристига за проверка или за въпрос на всеки 3 минути.
По разказвателните предмети държи да ин ги чете на глас на нас и да се препитваме, иначе сам не му се съсродоточава. Английският е най-зле. Без мен не е научил нито дума. Ако отсъствам или съм прекалено уморена да се заема, това означава, че не помръдва нито на йота напред. Ей, сега след малко започваме пак взаимно да се мъчим, защото в училище действат по някаква ударна система - много думи, много нов материал, с надеждата количеството да се превърне в качество. Това се получава, но в езикови гимназии, а не в прогимназията. повтаряме като папагали думи и изрази. Няма ли ме, те сякаш му се заличават от главата, защото няма нагласата да си прави труда да помни и после отначало.

Чувала съм ,че по принцип момчетата по-трудно учат. Винаги са по-разсеяни и дълбоко в себе си считат ученето за маловажно... Има ли нещо вярно?
Всъщност, какво ли приемат за наистина важно децата?

Qui scribit, bis legit.

Ние сме потвърждение. Ученето е на последно място в приоритетите му.
И въобще дали е приоритет, не знам.

Първо за занималнята. Мамо Нети, къде учи дъщеря ти? Доколкото знам, нормативът за откриване на занималня е давдесет и 4 или и 6 деца. Иначе ги закриват. И вечно има проблеми с тези занимални за нормативите на възпитателите там. Вашата цифра много ме учудва. И защо първи клас учат втора смяна???

Как учат момчетата. Момчетата, а по-късно юношите и мъжете (понеже се занимавам с хора от 7 - 57 годишна възраст) почти не учат. Това е вярно. Почти не пишат в час (имайте предвид, че при мен идват силно мотивирани хора и хора, които съзнават защо им трябва да учат). Те обаче много ЗАПОМНЯТ на момента.

Когато преподавам граматика, най-напред диктувам правилото, след това го обяснявам с примери, игри, формули, таблици и т.н. - за всекиго по нещо, но всеки да го разбере. Обаче какво се получава. При диктуването жените забождат нос и пишат, мъжете ме съзерцават.

Аз (сстрого): "Пишете, не ме гледайте, няма да намерите правилото толкова опростено в никоя граматика (или нещо подобно, да ги стресна да пишат". Мъжете: "Ние го запомнихме вече."
Аз: "Хайде, обяснете ми го, но все едно че съм курсистка, отсътвала от часа и аз ще ви задавам всякакви въпроси, уж не съм разбрала, да ви видя какво ще ми отговорите"
Мъжете: "заповядайте"

И отговарят перфектно.


Жените в същата ситуация първо ще си препрочетат написаното, ще си го предъвчат наум, тогава ще отговорят.


***

Редактирано от Jennifer* на 21.10.01 13:25.

с моето момиче.
Понеже тя не е ученичка - всичкото ни учене да става под формата на игра.


Започнах обаче да я подготвям за у-ще. Не със знания, а по-скоро да не е вече като игра, защото в у.ще може и да не и поднасят материала така.
Та моята рецепта е:

1. Показвам (но т. 1 може съвсем спокойно и да се пропусне - често минавам и без показване).
2. Изслушвам разсеяно тирадата "Аз това не го мога" (чиста лъжа, може много по-трудни работи, но "Не мога" е дежурният отговор.)
3. Поставям задача да се направи еди-какво си САМА. Аз щракам на РСто нещо "много важно" и "неотложно".
4. След като чуя "Мами, измисли ми нови задачи" задължително припомням, че е казала, че тези не е можела да ги реши. Следва смях. После нови задачи, но също САМА. Може да съм наблизо, но задължително сама. Дори нарочно и поставям задачи да ходи да търси някаква информация сама.

Та с 2 думи формулата ми се състои от следните стъпки: възлагане на задача - самостоятелна работа над задачата - проверка. И няма мрънкане и шикалкавене.


***

Много ми хареса метода ти!
То и аз, без да разбирам, каквото и да е от преподаване, правя нещо подобно в къщи. Давам и задача / най-често да си изсвири упражненията на пиано или пък да напише в списък на нещата, които иска да и купим за рожденния ден или да събере цените на сокчетата и кроасана, които сме купили и т.н.т./ След това се заемам с "важна и неотложна" работа за възрастни...
Странното е ,че колкото по не и обръщам внимание, тя толкова по-добре се справя със задачата и сама иска още!
За съжаление, този подход не действа при връзването на обувките. Срам, не срам, но това -още не го може ... Дали е заради левичарството, или заради трудните за връзване маратонки - но факт! Ти не знаеш ли нещо, което да ме улесни ...
Трудно ми е също да и обясня значението на голямата стрелка на часовника - какво ли не опитвах само - книжки, макет на часовник, часовник -играчка ...но не върви!

Qui scribit, bis legit.

Ами нашето училище е съвсем обикновено квартално училище, макар в "добър" квартал. Учи се на две смени, които се редуват през месец. В срещуположната смяна учи хуманитарната гимназия.
И аз питах учителката - редно ли е първокласници да учат следобед, но ми обясниха, че "вече не било забранено" Нямах сили да искам подробности.
То по начало, имаше нещо по-особено при формирането на паралелки в нашето училище - първо нямаха деца за допълнителни паралелки, с изучаване на език /според мен нямаха пари по-скоро/, а пък в последния момент /след като вече се бяхме записали в обикновена паралелка/ внезапно се откри още една езикова паралелка, в която вече беше късно да се записваме...
За занималнята си напълно права - трябват повече деца. но ето какво се случи: След 15 септември, се явиха толкова много родители, горещо желаещи да запишат децата си на занималня /освен тези, които се бяха записали вече/, че съществуващата паралелка набъбна до над 30 деца.
Стана много трудно за госпожата да се справя с тях и се взе решение да разделят занималнята и да има още една учителка /вероятно наета на непълно работно време/. Сега в нашата занималня има записани сигурно поне 15 деца, но не ходят всички. Или по-точно ходят, като ги няма бабите ми, които иначе ги гледат, или като не боледуват. Поне това което виждам, като я заведа сутрин на занималня - е не повече от 10 деца. Ами толкова по-добре, мен ако питаш...

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 21.10.01 15:10.

защото, както се очертава, аз ще съм основния преподавател на синчето.
Малката няма проблеми, всъщност вече е ясно, че тя няма да има много проблеми.
Момченце не е учило английски досега, не знам защо, но ние родителите, които сме завършили езикови гимназии, преди пет години клас си направихме консулт в градинката и решихме, че им е рано.

Връзването на обувките не го можем и ние. Не може и да си връзва косата сама. Не съм я и учила изобщо, обаче съм казала на дъщеря ми и на 2 нейни приятелки, че ще им направя "Курс за връзване на коси и обувки". Това имаше невероятен ефект. Самите момичета ме търсят и ме питат всеки ден кога ще започне курсът. Да, обаче все една от тях не е с обувки с връзки и все отлагаме. Така ще им внедря фактора конкуренция и ще ги науча да се връзват по-лесно. Поне така очаквам. Засега има ентусиазъм, а желание щом има, проблем няма.

За ученето на часовника. Преместих от кухнята в хола часовник с цифри. Налепих срещу цифрата 1 листче от самозалепващ бележник, на което пише "и 5", на 2 - "и 10" и т.н. От другата страна на шестицата пък пише "без 5" и т.н. Понеже все следим кога ще започне еди-какво си по ТВ, часовникът бързо-бързо беше научен по този начин. Е, не съм махала още листчетата, стоят си цяло лято и още не съм я пробвала на часовник без листчета дали може да каже колко е часът, но и не бързам за това специално.

А колкото до това, че като ги оставим да работят без да им обръщаме внимание, наистина се справят по-добре и работят по-задълбочено.
Ами то и аз като започна да готвя сама си се справям по-бързо и по-добре. Като видя, че някой се мотае в кухнята и реша да му възложа задача, става дълга и широка.


***

Каква методика те интересува по-точно? За самостоятелно учене плюс усвояване на учебника в у-ще, или само да вървите в крак с това, което учат в у-ще (което в 5ти клас не е никак малко и никак леко)?

И двете задачи не са лесни в 5ти клас, защото учебникът им е кошмарен.
Нещата не са непоправими, кажи какво точно искате да постигнете и можем да измислим нещо заедно.


***

Единствено и само да върви в крак, за повече и не мечтаем.
Нещо не ми харесва начина на преподаване. Според учителката трябва да се започне с Go - 2 !?!? Като го отворих ми стана зле. Замъкнах се при зам-директорката и й казах, че не отглеждам вуднеркинд и искам преподаване на азбука, елементарни знания и въобще, стъпка по стъпка въвеждане в езика. Доста други родители също ходиха да протестират, засега е намалила темпото, но пък нямат учебника - GO - 1. Вече един месец го купуват от незнам къде си, и ние караме така, както ни дойде, хаотично и неорганизирано

Учителката нормална ли е???
Go1 долу-горе се покрива като граматични модули с Venture, но е много скъп и се правят предварителни заявки в Longman (естествено, те носят определена комисионна на продаващия учебника).
Това е просто невероятно! Ти ме зашемети!

Сега конкретно за методиката. Ще имате доста работа.
На първо време с азбуката, която предполагам при вас не е пролбем заради РСто. Можеш да включиш РСто в обучението, дава много добри резултати. Не ги знам защо, но ако им напишеш нещо на хартия - не могат да го прочетат, когато им го напишеш намонитора - четат без проблем. Прабвай с буквите.
Направи му да попълва липсващи букви, всъщност аз имам такива готови неща, мога да ти ги изпратя, ти само ги принтни и му ги дай, или пък ги попълнете направо на РСто.
Можеш да си направиш карти с буквите и да ги подреждате. Да намери и посочи еди-коя си буква, но всичко дае като игра.


За формите на глагола съм. Направи му на листчета местоименията и самите глаголни форми. Дай му да ги подреди. Може да си направите 2 комплекта и да видите кой първи ще нареди картите. Същото е и с глагола HAVE. и те май това са учили.

За писането. Сигурно ако го караш да пише на РСто, ще бъде по-приятно. Има обучаващи дискове, вземи му диск, ще може сам да се занимава. Нещо друго ако има на този етап, подсети ме, но те май само това са учили.

Транскрипцията взеха ли?


***

Дебора ми изпрати едни програмки, които засега вършат работа на елементарно ниво. Така с тези учебници. Само ядове. GO - 2 го имаме, но другия - не. Без учебник език не се учи, той пък пише неразбираемо в клас и аз гадая докъде са стигнали. Абе, мъчим се като грешни дяволи. Утре ще ида на Славейков и ще взема какъвто и да е учебник, просто въвеждането да е по-систематизирано, защото така или иначе в главата му се увеличава само кашата. За упражняване писането на букви въобще и не е ставало въпрос в час. А той, иначе ги знае, но трудно се справя с писането им, което е съвсем разбираемо.

обезателно трябва да реагирате и то много настойчиво пред управата на у-щето. Не мога да си обясня как може да бъде допуснато това.
Все едно по математика без да са учили цифрите и операциите събиране, изваждане, умножение и деление да започнат да решават квадратни уравнения.

Да не би досега другите деца да са учили английски от 1-4 клас и затова да са решили да скочат на Go2? Ако са учили по English Together, примерно, тогава да, уместно е да се прескочи GO1. Но това става само ако целият клас е учил.
И аз не знам, но си мисля, че в държавните у-ща може да се учи само по Venture.


***

Не, не са, то затова е и в нов клас, за децата, които не са учили.
Иначе, неговият бивш клас вече учи и втори език и въобще са претоварени.

Сега ще ти пусна онова, за което ти говорих, дано да ти свърши работа.
Намери му на нета има много интересни игрички за начално ниво и за учене на думи.

Пропуснах да ти кажа нещо много важно - да четете заедно на глас. Може да си правите и драматизации по-късно, но поне в началото ти му чети, той да повтаря. Най-напред много бавно, за да се произнасят думите вярно, след това следете за това да не се накъсват демите във фразата и изречението, след това поработете върху интонацията, накрая сама ще дойде скоростта. Можете да се запишете на касета или на РСто.
Няма нищо страшно, той сам ще ти подсказва идеи и в хода на работата ще видиш какви неща ще си измислите.


***

Определено ще го пробвам това с листчетата...

Qui scribit, bis legit.

Защото ние май вече сме свикнали по един начин и ни е трудно да го сменяме.
Дъщеря ми първо, че не внимава когато чете задачите или уроците. Имам чувството, че трудно и се закотвя вниманието. Почне едно, сети се за друго - "прехвръква от цвят на цвят" и нищо не свършва като хората. В подкрепа на това предположение е фактът, че започне ли да прави нещо, което и е интересно го прави бързо и добре. Не искам да я подкупвам с неща от рода" Ако свършиш това, ще ти разреша онова", но понякога това работи. Напоследък е станала много прилежна, защото и казах, че само в такъв случай ще я пусна на екскурзия. Така че заслужава да я похваля! Дали обаче това трябва да бъде стимула???
И още - много бързо решава, че не може нещо или " че тия задачи са много трудни и незнам как се решават" и се отказва да търси разрешение на нещата сама.
Може би проблемът е по-дълбок и трябва изобщо да е по-самостоятелна. А и аз съм много критична. Когато беше по-малка винаги първо критикувах, а после хвалех (ако се сетя евентуално). Късно разбрах, че трябва да е обратното...

Същите реакции и отношение към ученето. без висене на главата не става. Пробвали сме и беше катастрофа, даже престана да ходи на училище.
Сега надзираваме, без да сме постоянно седнали до него, но в общи линии материала си го минаваме с него.

математиката.

Тате: "Я да видя какво учихте днес по математика."
Аз: "А, нищо."
Т: "Дай учебниците и тетрадките".
Давам ги неохотно.
Т: "О, написала си си домашното. Как получи верния отговор?"
Хм, моят любим въпрос!
Аз: "Амииииии, как. Намерих го."
Т: "Ами как да ми кажеш, като ти изобщо не си внимавала в час. Само си си писала бележки. Нищо не става от тебе. Как ще те приемат да учиш икономика? Дай да ти покажа как се рашават задачи."

Започва да пише нещо напълно неразбираемо за мен. Понеже не му разбирам нищо, докато той пише, аз си мисля за нещо си.

Т: "Сега разбра ли как става?"
Тук идва лошото. Ако кажа, че съм разбрала, ще ме накара да реша друга задача, а пък аз не мога. Ако кажа, че не съм, ще каже пак че нищо не става от мен и пак ще повтори същото обяснение.

Виж, ако беше ми обяснил с човечета, кукли и т.н., щях да го разбера и запомня до ден днешен. Ама математиците никак не могат да обяснават.Ама никак! Да ме извини тук една моя приятелка, нямам предвид нея, естествено.

Ако беше ми казал "Браво, получила си верния отговор!", някак си по-друго е. Щях да науча още 2 задачи, ама баща ми ще ме похвали някога!


***

и на моя, който късаше, хвърляше и чупеше химикалките. И който като ми видя бележника с двете двойки по химия и трите по математика в девети клас, хвана един стол и го трескаше в земята, докато го направи на парчета.
Хе, хе добре че не ме хвана мене.

нашите бащи. Тъжното е, че почти цялото им поколение имаше същия "педагогически" талант.


***

След като се справяхме сами и имахме чувство за отговорност.
Аз пък се разправям с английски всяка вечер и сума ти време в събота и неделя. купих един учебник от Славейков и караме по него, а класа по GO, търся го и него, де. Моят сладур не разбрал че се събират пари за групово купуване на учебника и тетрадките и сега ще ми излезе двоен. Онези учат какво работят родителите, а ние - географски понятия. С темпа, който вървим мисля до две седмици да достигнем класа.
Малката пък, оставена на грижите на бащата - не може да чете. Уж най-хубаво пише, уж това, онова, а да чете - не може.
За мен май няма да има почивни дни в обозримо бъдеще.
А моите родители имаха грижата само да ми сварят лепило, това от брашно дето беше, и да ми дават пари за тетрадки. От време на време да поглеждат бележника и толкова.

И от мен една рецепта, доста подобна.
Понеже от пълви клас се сблъсках с проблема "висене над главата, за да се напише домашното", реших, че трябва да се "играе " на задания.
Сега, във втори клас, дъщеря ми посещава занималня, от която наистина има полза според мен, но щом дойде време за домашното учене, правя следното. След като прегледам какво са учили и домашните от занималнята, преценявам колко да й дам за преговор или нещо по-ново от сборниците, които съм купила и допълнителните тетрадки за упражнения. Набелязвам го за себе си. После я провокирам с въпроси по материала, но не специално седнали една до друга, а в периода на приготвянето на вечерята, на подреждането на къщата, по време на разходка даже. Казвам й:"За половин час съм заета с приготвянето на салатата. Ще успееш ли да решиш задачите от 7-ма до 14-та и да ми обясниш за планетите в Слънчевата система. Да видим коя от нас ще се справи по-добре!!" В повечето случай става следното: тя се провокира и наистина уж несериозно, но си решава и задачите и успява да прочете абзаца за Космоса. Докато вечеряме говорим за Гагарин , за совалките и за действията в скобите, но така, че тя обяснява повече от мен. НВай-трудното за мен е да остана внимателна и съсредоточена в тези моменти, които за мен е детски лесно, но съм уморена от деня. Когато тя усети моята умора и незаинтересованост се сърди и с право. Е, не знам дали е добра тази идея, но детето няма съзнание за това, като за учение, а като нещо занимателно и най-вече като за състезание. Понякога побеждавам и аз- най-вече когато е уморена, а и не искам да реши, че винаги е по-добрата, трябва да умее да приема и известни неуспехи.
Може би е още малка, затова този метод работи, но се надявам с негова помощ да й създам навиците да преговаря и да задълбочава знанията си без това да й тежи. Така че хем съм около нея, хем не я надзиравам по друг начин освен в разговор. Децата трябва да имат съзнанието, че тяхното учене и развитие е предимно тяхно задължение и просперитета им зависи предимно и почти само от тяхното желание, старание и умения. Ние, родителите, трябва да сме донякъде само пристрастни свидетели на техните постижения. Иначе как ще се научат на самостоятелност?

Ние все гледаме да улесним децата си, да им бъде всичко наред, а те като че ли немогат да се борят с трудностите.
Малко нещо да им се опъне, и се отказват.
Вярно, че волята е въпрос на характер, но чак такова масово явление не е било по мое време да има толкова безволеви и неупорити деца.

Как звучи само - "по мое време". леле!


***

наистина много действа. Аз също много го ползвам.
Все едно нещо не съм разбрала, да ми обяснят децата.
СТават едни важни, сериозни, обясняват, обясняват....Аз в твова време им кроя шапка и преценявам какво знаят и не знаят.


***

осъзнаваха, колко е важно ученето и преодоляването на временните затруднения.
Но, по сина ми съдя, че просто му е безинтересно и не разбира защо трябва да се напряга върху информация, която е безинтересна за него.
това, което вижда по телевизията, по интеренет, по видеото е сто пъти по-увлекателно от учебника по история. Този пък учебник, все едно го е писал някой с хронична констипация, материала е поднесен сухо, безрадостно и усукано. Няма го очарованието на историята, на миналото, на фактите. Вуйчо му, който е археолог го пали, но като отвори детето учебника му изчезва ентусиазма.

Голям зор докато прочета всички мнения:-))
Рецепти няма и ти си го знаеш...
Синът ми е в 6-ти клас и определено учи сам - единствено и само по математика обяснявам някои задачи от сборника и то не толкова обяснявам а по скоро прочитам задачата на глас и задавам един-два насочващи въпроса. Както и да го успокоя , че материала е съобразен с възрастта им и не е страшен....
Когато започна училище ролята ми също беше контролираща - поглеждам домашните и толкоз!
Обаче пощурях когато в началото на 3-ти клас на родителска среща г-жата каза че не можел да чете гладко. Викам си - бре, не е истина - че той чете книжки!!!!
Прибирам се у дома и казвам - я чети на глас - и се започна едно хъкане, мъкане, подсмърчане и окашляне - лошо ми стана !!!
И цяла година после, всеки Божи ден след работа докато шетам той четеше наглас по един час. Даже не го слушах по някога...като фон ми беше...но резултата си беше отличен - сега чете много бързо и правилно.
И още нещо - никога не съм свързвала ученето с някакви материални награди.
Макар, че веднъж след като му казах , че както аз ходя на работа неговото единствено задължение е училището - той се поинтересува от заплащане...
Абе...детска им работа...да са живи и здрави!

да се виси на главите им. Нали за това и рива тук, защото направо понякога се чувствам наказана с тия непрекъснати уроци, материал, домашни, но явно всяко дете е различно. Моето мило момченце, просто не учи, ако не се изисква от него. Зарязва всичко и ден след ден тръгва назад. Опитвахме с доверие и отговорност, но като след един месец видяхме бележника /скрит под фризера/, се наложи да приключим с доверието. Не че висим вече на всяка дума и всеки ред, но трябва в общи линии да е наблизо за да чете.

Фризера поне е запазил информацията...
Дечицата наистина са различни и това си е чудесно!
Каквото и да си говорим тук...даже понякога се ядосвам как се опитваме да ги унифицираме...
На мен това ми е зора напоследък - то е дълго за разправяне...ама се опитвам да му покажа че не институциите са важни, а хората , и някакси да не се плаши и да не приема всичко за чиста монета и че ми писна да слушам.." госпожата каза че така трябва, че това е начина и т.н."...щото за 6 години училище и преди това разни градини още не съм ходила да си говоря с персонала , но скоро ще го направя....
Не знам тук има ли учители ама някои представители на професията им просто ме дразнят...
За какво ставаше въпрос?
Аз пак не съм в темата....

според мен децата трябва да тръгват на училище много рано - 4 год. И да започнат да учат четене и писане само на игра. Всичко това + елемнтарни познания, каквито дава начална степен - до нека речем 10 годишна възраст. След това да започнат да работят - физически труд, след това постепенно да се издигат, да работят в офис, едва след това, да започнат отново да учат.
За да разберат какво им трябва и за да учат наистина осъзнато.
Все повече се убеждавам, че тези, които си спомняме добре какво сме учили в у-ще и в универститетие и институтите сме малко. Говоря съвсем сериозно, провеждам си собствено проучване.
Голямо невежество цари. В същото време ако спреш някой осмокласник и го попиташ за нещо, ще ти го изрецитира като дефиниция, без изобщо да знае какво говори. папагалска работа.
Слава Богу, не всички са такива.

А пък учебника по история съм го преписвала преди години, за да го снижа на по-разбираем език за едно съседче - много умно дете, но и то нищо не разбираше от текстовете. Срам, не срам, и на мен на места ми беше трудно да превеждам. Добре че беше моят стар латински, а и в речници се порових, признавам си.


***

Ми прав си! И мен ме дразнят!
Само, че ме дразнят и родители дето си мислят , че учителите се и възпитатели. Не се ли възпита едно дете на труд в къщи, училището изобщо не може да помогне.
Много се вбесявам , като ме попита някой родител: Ама на вас за какво ви плащат?
Значи на него като не му плащат и той е просто без задължения към това дете!

Se non e vero, e ben trovato.

И аз съм една!:-)
Сега бързам...но ще ти отговоря на постинга.

Конфликтът идва, според мен, от неподходящите програми на обучение в българското училище, разработени някъде в министерството и спуснати за изпълнение на учителките без право на обратна връзка и корекции. Ами основен принцип на българското обучение в началото на 21 век е папагалаското възпроизвеждане на ненужно много информация и определено липса на полезна информация за живота. Учителките трябва да са много талантливи и да си обичат професията и децата, т.е да са даскали (обичам я тази дума), за да могат донякъде да предадат по-прагматично и алтернативно знанията. Информацията трябва да се ползва за решаване на дадена задача или за изпълнение на някой проект, а не да се наизустява. Е, не може учителката да каже само това е правилния начин на преразказване и да не дава възможност за алтернативно мислене на деца, които четат за Хари Потър напр. Или да се наизустяват датите на празниците. Или поуката и тълкуванията от някоя басня да е само тази и никоя друга без да се даде възможност да детето да си защити идеята. На децата си много често се опитвам да им измислям приложения на сухата теория, която трябва ба изучават. Предизвикания интерес им дава и някаква мотивация защо да учат скучния урок. Децата ни не получават основни знания за живота като например как да гледам по-малкото си братче/сестриче вкл. хранене с какво, колко и как, как да сменя пеленки, как да ползвам телефона при спешни и критични ситуации; какво да направя, ако ме нападнат; как да предпазя себе си и другарчетата; как да окажа първа помощ; как да разпознавам/отнасям към наркоманите/инвалидите/различните етноси/религиите; какви религии съществуват по света и у нас; как да си управлявам парите; полезни ли са билките и как; как да общувам и да водя интересен разговор; как да "сваля" гадже; как да се предпазим от нежелана бременост и защо; как да разбирам възрастните; как да се държа в ресторант; как се ползва пералнята, печката, компютъра, банкомата и т.н.

В щатите тръгват горе-долу на толкова, като се предполага, че на 6 ще могат да четат.
Нашият господин /учителя на малката/ следва щатските методи, като буквите вече са взети, отдавна смятат с числата до 10 и в момента затвърждават знанията си. Доколкото си спомням от комшийските деца, на които също така беше класен, материала по математика се взима при него за един срок.
Не виждам детето ми да е по-натоварено от другите, или да й тежи, въпреки, че още няма седем години. Тези малки мозъчета са нещо наистина удивително и подценяването им е капитална грешка.

колко верно,колко хубаво звучат всички предложения.
ама готови ли са даскалите за тях?някой трябва и тях да учи на всички неща от живота.пък и дали имат мотив,стимул?
много съм съгласен,че досаждат на децата с ненужна и неинтересна информация.щом обичат професията и децата,ще намерят начин да не дотягат въпреки уч.програми 'от горе'.
а би трябвало да ги подтикват към самостоятелни решения.казуси,а не зубрене.
и... с обич,и търпение.
и родителите пак да уважаваме даскалите като преди,а не само да ги ползваме.

за това на кого, колко и дали му плащат сега няма да коментирам.
Темата е много болезнена ...
Макар, че ползвайки това което казваш...ами аз/плащам данъци минимум годишна учителска заплата/ не разчитам на вас /учителите/ да ми възпитавате децата - това което искам е най-малкото да не им пречите да се развиват. Да не ги възприемате като "номер едикойси"...да ги оставите да се развиват...И слава Богу сигурна съм че огромната част от учителите правят това...
Жалкото е че и в образованието има непрофесионалисти като навсякъде.
Лошото е , че ако някой ушие лошо дреха например тя просто няма да бъде купена и загубата ще си е за негова сметка.....в училище грешките се плащат от децата.
Моите и твоите.
Не професията прави хората а хората правят професията.

Просто смятам, че далаверата се върти около одобряване на учебниците и помагалата, там в министерството. Но, все пак, да направиш историята досадна за четене е голямо постижение на рабфаковската мисъл.

и аз няма да коментирам на кого колко му плащат.
Не знам обаче , доколко си запозната /извинявай за неволната грешка/
с учителското всекидневие. Учителат , решен на всяка цена да си гледа работата според изискванията и закона, е гонен от така наречените разпределения, което ще рече, че за всеки час има точно определена задача, която трябва да бъде изпълнена. Демек методическа единица, в която никъде не е заделено време за възпитание. Часът на класния е 35 минути и не стига за проверяване на отсъствията, да не говорим, че и за него има задължителни теми. Имаше няколко години втори час на класния, но го премахнаха като излишен. Сигурно разбираш, че в един час не се възпитава. А бе грозна дума!
И мен някои учители ме вбесяват. Точно следене на буквата на разпределението не води никога до добри резултати. Много по резултатно е да си поиграеш върху съдържанието, така че то да стане и на теб самия интересно .
И да ползвам това което казваш:"..това което искам е най-малкото да не им пречите да се развиват. Да не ги възприемате като "номер едикойси"...да ги оставите да се развиват.." - какво значи това? Как да ги оставим да се развиват? Да ги оставим къде? От една страна настоявате за по ясна намеса на учителя, а от друга да ги оставим да се развиват.

Se non e vero, e ben trovato.

разбрала си/доно не е проблем че говоря на ти/, че не се заяждам.
Така.
Чудя се как без да ставам многословна да обясня това което питаш.
Имахме домашно по БЕЛ"Защо обичам да чета приказки". Миналата година в 5-ти клас. Моя син ме пита какво да пише. Питам - ти обичаш ли да четеш приказки?- отговор - не- Ами тогава пиши"Защо не обичам да чета приказки."
Речено - сторено. Двойка.
Писмената работа си беше добра...
В трети клас един ден си изхвърли водните бои в боклука. Г-жата му казала , че картинките му били "цапаници". От тогава водни бои той не желае и не носи в училище. Големи разправии бяха...
Пък за математиката не ми се говори защото смятам учителката им наистина за "частен случай" и не си струва.
Учителят по физическо е алкохолик. Оставало му малко до пенсия...
Ужааассс....

Разбирам те много добре!
За съжаление и аз имам деца-ученици/ що пък за съжаление/!
Имаме си и учители, имам и колеги, но ще бъде неморално да говоря срещу тях!
А съм и учителка по рисуване. Не съм си позволявала до сега да критикувам някоя детска творба!

Se non e vero, e ben trovato.

...си учителка по рисуване! Много се радвам, тогава, че те познавам поне виртуално. Определено уважавам учителите по рисуване...
Моят учител навремето, беше доста особняк като човек, но пък имаше истинско отношение към предмета. Всеки час ни пускаше различна музика /най-често класическа или рок/ и на караше да рисуваме по тема, асоциирана, провокирана от музиката и настроението в нея. Освен това си спомням, как ми се караше за едни човешки фигури, доста добре нарисувани анатомично - според него обаче, били просто като за плакат или раклама...истинските хора били далеч по несъвършени и несиметрични.
Това наистина ме накара да се замисля тогава...И да видя хората по различен начин!
Я, кажи щом си спец , кога най-после ще дадат на дъщеря ми да рисува с темперни, вместо водни бои? Тя е в 1клас -с СИП - изобразително изкуство.

Qui scribit, bis legit.

обаче да кажа няколко думи и аз.

Ако говорим за зле ушита дреха, бизнесменът, заел се да продава дрехата сам е решил да я ушие или продава такава, докато учителя някой го е назначил. Някой знае тези неща, които казвате тук че са нередни. Ами сигнализирайте, поставете въпроса където трябва и докажете, че е така.
Има много безработни учители, смятам че проблемът ще се уреди.

Аз съм била в държавно училище преди много години и си беше публична тайна, че еди-кои си колеги не карат часове, други ходят в час да си купуват обувки (бях в елитно училище!!!) и т.н., но никой нищо не им казваше. пълна безнаказаност!

Един-единствен път пуснах учениците с 5 минути по-рано (причината беше неизправност в часовника ми) и то не от последен час, просто сгреших, макар обикновено все да не ми стигаше времето. Та тогава помощник директорът отвори учителската стая и пред всички ме овика и ме направи на маймуна.
Всички разбраха, че бие самара, за да се сеща магарето, но аз не го приемам за нормално.

Това е едната страна на въпроса. Има и друга страна, но за нея ще пиша друг път.


***