и на моя, който късаше, хвърляше и чупеше химикалките. И който като ми видя бележника с двете двойки по химия и трите по математика в девети клас, хвана един стол и го трескаше в земята, докато го направи на парчета.
Хе, хе добре че не ме хвана мене.

нашите бащи. Тъжното е, че почти цялото им поколение имаше същия "педагогически" талант.


***

След като се справяхме сами и имахме чувство за отговорност.
Аз пък се разправям с английски всяка вечер и сума ти време в събота и неделя. купих един учебник от Славейков и караме по него, а класа по GO, търся го и него, де. Моят сладур не разбрал че се събират пари за групово купуване на учебника и тетрадките и сега ще ми излезе двоен. Онези учат какво работят родителите, а ние - географски понятия. С темпа, който вървим мисля до две седмици да достигнем класа.
Малката пък, оставена на грижите на бащата - не може да чете. Уж най-хубаво пише, уж това, онова, а да чете - не може.
За мен май няма да има почивни дни в обозримо бъдеще.
А моите родители имаха грижата само да ми сварят лепило, това от брашно дето беше, и да ми дават пари за тетрадки. От време на време да поглеждат бележника и толкова.

И от мен една рецепта, доста подобна.
Понеже от пълви клас се сблъсках с проблема "висене над главата, за да се напише домашното", реших, че трябва да се "играе " на задания.
Сега, във втори клас, дъщеря ми посещава занималня, от която наистина има полза според мен, но щом дойде време за домашното учене, правя следното. След като прегледам какво са учили и домашните от занималнята, преценявам колко да й дам за преговор или нещо по-ново от сборниците, които съм купила и допълнителните тетрадки за упражнения. Набелязвам го за себе си. После я провокирам с въпроси по материала, но не специално седнали една до друга, а в периода на приготвянето на вечерята, на подреждането на къщата, по време на разходка даже. Казвам й:"За половин час съм заета с приготвянето на салатата. Ще успееш ли да решиш задачите от 7-ма до 14-та и да ми обясниш за планетите в Слънчевата система. Да видим коя от нас ще се справи по-добре!!" В повечето случай става следното: тя се провокира и наистина уж несериозно, но си решава и задачите и успява да прочете абзаца за Космоса. Докато вечеряме говорим за Гагарин , за совалките и за действията в скобите, но така, че тя обяснява повече от мен. НВай-трудното за мен е да остана внимателна и съсредоточена в тези моменти, които за мен е детски лесно, но съм уморена от деня. Когато тя усети моята умора и незаинтересованост се сърди и с право. Е, не знам дали е добра тази идея, но детето няма съзнание за това, като за учение, а като нещо занимателно и най-вече като за състезание. Понякога побеждавам и аз- най-вече когато е уморена, а и не искам да реши, че винаги е по-добрата, трябва да умее да приема и известни неуспехи.
Може би е още малка, затова този метод работи, но се надявам с негова помощ да й създам навиците да преговаря и да задълбочава знанията си без това да й тежи. Така че хем съм около нея, хем не я надзиравам по друг начин освен в разговор. Децата трябва да имат съзнанието, че тяхното учене и развитие е предимно тяхно задължение и просперитета им зависи предимно и почти само от тяхното желание, старание и умения. Ние, родителите, трябва да сме донякъде само пристрастни свидетели на техните постижения. Иначе как ще се научат на самостоятелност?

Ние все гледаме да улесним децата си, да им бъде всичко наред, а те като че ли немогат да се борят с трудностите.
Малко нещо да им се опъне, и се отказват.
Вярно, че волята е въпрос на характер, но чак такова масово явление не е било по мое време да има толкова безволеви и неупорити деца.

Как звучи само - "по мое време". леле!


***

наистина много действа. Аз също много го ползвам.
Все едно нещо не съм разбрала, да ми обяснят децата.
СТават едни важни, сериозни, обясняват, обясняват....Аз в твова време им кроя шапка и преценявам какво знаят и не знаят.


***

осъзнаваха, колко е важно ученето и преодоляването на временните затруднения.
Но, по сина ми съдя, че просто му е безинтересно и не разбира защо трябва да се напряга върху информация, която е безинтересна за него.
това, което вижда по телевизията, по интеренет, по видеото е сто пъти по-увлекателно от учебника по история. Този пък учебник, все едно го е писал някой с хронична констипация, материала е поднесен сухо, безрадостно и усукано. Няма го очарованието на историята, на миналото, на фактите. Вуйчо му, който е археолог го пали, но като отвори детето учебника му изчезва ентусиазма.

Голям зор докато прочета всички мнения:-))
Рецепти няма и ти си го знаеш...
Синът ми е в 6-ти клас и определено учи сам - единствено и само по математика обяснявам някои задачи от сборника и то не толкова обяснявам а по скоро прочитам задачата на глас и задавам един-два насочващи въпроса. Както и да го успокоя , че материала е съобразен с възрастта им и не е страшен....
Когато започна училище ролята ми също беше контролираща - поглеждам домашните и толкоз!
Обаче пощурях когато в началото на 3-ти клас на родителска среща г-жата каза че не можел да чете гладко. Викам си - бре, не е истина - че той чете книжки!!!!
Прибирам се у дома и казвам - я чети на глас - и се започна едно хъкане, мъкане, подсмърчане и окашляне - лошо ми стана !!!
И цяла година после, всеки Божи ден след работа докато шетам той четеше наглас по един час. Даже не го слушах по някога...като фон ми беше...но резултата си беше отличен - сега чете много бързо и правилно.
И още нещо - никога не съм свързвала ученето с някакви материални награди.
Макар, че веднъж след като му казах , че както аз ходя на работа неговото единствено задължение е училището - той се поинтересува от заплащане...
Абе...детска им работа...да са живи и здрави!

да се виси на главите им. Нали за това и рива тук, защото направо понякога се чувствам наказана с тия непрекъснати уроци, материал, домашни, но явно всяко дете е различно. Моето мило момченце, просто не учи, ако не се изисква от него. Зарязва всичко и ден след ден тръгва назад. Опитвахме с доверие и отговорност, но като след един месец видяхме бележника /скрит под фризера/, се наложи да приключим с доверието. Не че висим вече на всяка дума и всеки ред, но трябва в общи линии да е наблизо за да чете.

Фризера поне е запазил информацията...
Дечицата наистина са различни и това си е чудесно!
Каквото и да си говорим тук...даже понякога се ядосвам как се опитваме да ги унифицираме...
На мен това ми е зора напоследък - то е дълго за разправяне...ама се опитвам да му покажа че не институциите са важни, а хората , и някакси да не се плаши и да не приема всичко за чиста монета и че ми писна да слушам.." госпожата каза че така трябва, че това е начина и т.н."...щото за 6 години училище и преди това разни градини още не съм ходила да си говоря с персонала , но скоро ще го направя....
Не знам тук има ли учители ама някои представители на професията им просто ме дразнят...
За какво ставаше въпрос?
Аз пак не съм в темата....