Сега е в пети клас, но учи сам само по математика. Като казвам "сам", значи, че пише, пише, пък пристига за проверка или за въпрос на всеки 3 минути.
По разказвателните предмети държи да ин ги чете на глас на нас и да се препитваме, иначе сам не му се съсродоточава. Английският е най-зле. Без мен не е научил нито дума. Ако отсъствам или съм прекалено уморена да се заема, това означава, че не помръдва нито на йота напред. Ей, сега след малко започваме пак взаимно да се мъчим, защото в училище действат по някаква ударна система - много думи, много нов материал, с надеждата количеството да се превърне в качество. Това се получава, но в езикови гимназии, а не в прогимназията. повтаряме като папагали думи и изрази. Няма ли ме, те сякаш му се заличават от главата, защото няма нагласата да си прави труда да помни и после отначало.

Чувала съм ,че по принцип момчетата по-трудно учат. Винаги са по-разсеяни и дълбоко в себе си считат ученето за маловажно... Има ли нещо вярно?
Всъщност, какво ли приемат за наистина важно децата?

Qui scribit, bis legit.

Ние сме потвърждение. Ученето е на последно място в приоритетите му.
И въобще дали е приоритет, не знам.

Първо за занималнята. Мамо Нети, къде учи дъщеря ти? Доколкото знам, нормативът за откриване на занималня е давдесет и 4 или и 6 деца. Иначе ги закриват. И вечно има проблеми с тези занимални за нормативите на възпитателите там. Вашата цифра много ме учудва. И защо първи клас учат втора смяна???

Как учат момчетата. Момчетата, а по-късно юношите и мъжете (понеже се занимавам с хора от 7 - 57 годишна възраст) почти не учат. Това е вярно. Почти не пишат в час (имайте предвид, че при мен идват силно мотивирани хора и хора, които съзнават защо им трябва да учат). Те обаче много ЗАПОМНЯТ на момента.

Когато преподавам граматика, най-напред диктувам правилото, след това го обяснявам с примери, игри, формули, таблици и т.н. - за всекиго по нещо, но всеки да го разбере. Обаче какво се получава. При диктуването жените забождат нос и пишат, мъжете ме съзерцават.

Аз (сстрого): "Пишете, не ме гледайте, няма да намерите правилото толкова опростено в никоя граматика (или нещо подобно, да ги стресна да пишат". Мъжете: "Ние го запомнихме вече."
Аз: "Хайде, обяснете ми го, но все едно че съм курсистка, отсътвала от часа и аз ще ви задавам всякакви въпроси, уж не съм разбрала, да ви видя какво ще ми отговорите"
Мъжете: "заповядайте"

И отговарят перфектно.


Жените в същата ситуация първо ще си препрочетат написаното, ще си го предъвчат наум, тогава ще отговорят.


***

Редактирано от Jennifer* на 21.10.01 13:25.

с моето момиче.
Понеже тя не е ученичка - всичкото ни учене да става под формата на игра.


Започнах обаче да я подготвям за у-ще. Не със знания, а по-скоро да не е вече като игра, защото в у.ще може и да не и поднасят материала така.
Та моята рецепта е:

1. Показвам (но т. 1 може съвсем спокойно и да се пропусне - често минавам и без показване).
2. Изслушвам разсеяно тирадата "Аз това не го мога" (чиста лъжа, може много по-трудни работи, но "Не мога" е дежурният отговор.)
3. Поставям задача да се направи еди-какво си САМА. Аз щракам на РСто нещо "много важно" и "неотложно".
4. След като чуя "Мами, измисли ми нови задачи" задължително припомням, че е казала, че тези не е можела да ги реши. Следва смях. После нови задачи, но също САМА. Може да съм наблизо, но задължително сама. Дори нарочно и поставям задачи да ходи да търси някаква информация сама.

Та с 2 думи формулата ми се състои от следните стъпки: възлагане на задача - самостоятелна работа над задачата - проверка. И няма мрънкане и шикалкавене.


***

Много ми хареса метода ти!
То и аз, без да разбирам, каквото и да е от преподаване, правя нещо подобно в къщи. Давам и задача / най-често да си изсвири упражненията на пиано или пък да напише в списък на нещата, които иска да и купим за рожденния ден или да събере цените на сокчетата и кроасана, които сме купили и т.н.т./ След това се заемам с "важна и неотложна" работа за възрастни...
Странното е ,че колкото по не и обръщам внимание, тя толкова по-добре се справя със задачата и сама иска още!
За съжаление, този подход не действа при връзването на обувките. Срам, не срам, но това -още не го може ... Дали е заради левичарството, или заради трудните за връзване маратонки - но факт! Ти не знаеш ли нещо, което да ме улесни ...
Трудно ми е също да и обясня значението на голямата стрелка на часовника - какво ли не опитвах само - книжки, макет на часовник, часовник -играчка ...но не върви!

Qui scribit, bis legit.

Ами нашето училище е съвсем обикновено квартално училище, макар в "добър" квартал. Учи се на две смени, които се редуват през месец. В срещуположната смяна учи хуманитарната гимназия.
И аз питах учителката - редно ли е първокласници да учат следобед, но ми обясниха, че "вече не било забранено" Нямах сили да искам подробности.
То по начало, имаше нещо по-особено при формирането на паралелки в нашето училище - първо нямаха деца за допълнителни паралелки, с изучаване на език /според мен нямаха пари по-скоро/, а пък в последния момент /след като вече се бяхме записали в обикновена паралелка/ внезапно се откри още една езикова паралелка, в която вече беше късно да се записваме...
За занималнята си напълно права - трябват повече деца. но ето какво се случи: След 15 септември, се явиха толкова много родители, горещо желаещи да запишат децата си на занималня /освен тези, които се бяха записали вече/, че съществуващата паралелка набъбна до над 30 деца.
Стана много трудно за госпожата да се справя с тях и се взе решение да разделят занималнята и да има още една учителка /вероятно наета на непълно работно време/. Сега в нашата занималня има записани сигурно поне 15 деца, но не ходят всички. Или по-точно ходят, като ги няма бабите ми, които иначе ги гледат, или като не боледуват. Поне това което виждам, като я заведа сутрин на занималня - е не повече от 10 деца. Ами толкова по-добре, мен ако питаш...

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 21.10.01 15:10.

защото, както се очертава, аз ще съм основния преподавател на синчето.
Малката няма проблеми, всъщност вече е ясно, че тя няма да има много проблеми.
Момченце не е учило английски досега, не знам защо, но ние родителите, които сме завършили езикови гимназии, преди пет години клас си направихме консулт в градинката и решихме, че им е рано.

Връзването на обувките не го можем и ние. Не може и да си връзва косата сама. Не съм я и учила изобщо, обаче съм казала на дъщеря ми и на 2 нейни приятелки, че ще им направя "Курс за връзване на коси и обувки". Това имаше невероятен ефект. Самите момичета ме търсят и ме питат всеки ден кога ще започне курсът. Да, обаче все една от тях не е с обувки с връзки и все отлагаме. Така ще им внедря фактора конкуренция и ще ги науча да се връзват по-лесно. Поне така очаквам. Засега има ентусиазъм, а желание щом има, проблем няма.

За ученето на часовника. Преместих от кухнята в хола часовник с цифри. Налепих срещу цифрата 1 листче от самозалепващ бележник, на което пише "и 5", на 2 - "и 10" и т.н. От другата страна на шестицата пък пише "без 5" и т.н. Понеже все следим кога ще започне еди-какво си по ТВ, часовникът бързо-бързо беше научен по този начин. Е, не съм махала още листчетата, стоят си цяло лято и още не съм я пробвала на часовник без листчета дали може да каже колко е часът, но и не бързам за това специално.

А колкото до това, че като ги оставим да работят без да им обръщаме внимание, наистина се справят по-добре и работят по-задълбочено.
Ами то и аз като започна да готвя сама си се справям по-бързо и по-добре. Като видя, че някой се мотае в кухнята и реша да му възложа задача, става дълга и широка.


***

Каква методика те интересува по-точно? За самостоятелно учене плюс усвояване на учебника в у-ще, или само да вървите в крак с това, което учат в у-ще (което в 5ти клас не е никак малко и никак леко)?

И двете задачи не са лесни в 5ти клас, защото учебникът им е кошмарен.
Нещата не са непоправими, кажи какво точно искате да постигнете и можем да измислим нещо заедно.


***