идеята на този клуб нещо се изгуби. Започнаха да се появяват мнения, които са по-подходящи за философските клубове. Защо да разсъждаваме над теми от рода : "ставаме ли ние за родители и по чии критерии", "кой какво си мислел за нас, за свободата ни и заблудите ни".
Мислех че целта на клуба е да се обменя опит между родителите, да обсъждаме проблемите си. Да търсим заедно верния път за да сме щастливи с децата си.
Честно казано мисля че каката трябва повече да разчиства. Защото тук има май прекалено много излишни неща. А това че разни хора реват за темите си? Да ще плачат, като темите им не са си на мястото в подходящия клуб.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

е за триене. Но нека първо да видим какво е мнението на хората тук...
Каке изтрий я след като се посъберат малко мнения. Може пък да се реши нещо за разчистването и за това какви са правата на модераторите и защо са избрани.
Нали това е целта да останат само нещата които са важни.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

Разбирам, те, но такава ситуация с наплив на философски теми и настроения, е нещо перидично тук - няма да трае дълго /като тук не включвам Мулето, което си е напаст божия и няма да изчезне от само себе си/
Първата грипна епидемия сред децата, или пък въвеждането на нови тестове, например ще измести бързо тази отвлечена тематика. Все пак има и родители вродено философско чувство - нека да им отдадем дължимото и да не опростяваме диалога твърде...

Qui scribit, bis legit.

дано си права. Просто се улавям че влизам тук с отегчение напоследък. Но да има и по-философски настроение родители за това си права.
А грипната епидемия или каквото е там май започна, край мен има само кашлящи и кихащи деца и възрастни...

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

за всеки, на когото му се размахва пръст. Може би, защото това деликатно, неповторимо усещане да си родител ни прави по-уязвими и по-склонни да се вслушваме в чужди мнения. Как домораслият психолог ще отиде да размахва пръст в "Психология" или "Психоанализа", където пишат много специалисти, студенти по психология, лекари и психиатри. В религиозните клубове, ще му наведат най-различни духовни контрааргументи, на които не би могъл да отговори достойно. Във философските-също. И затова, давай да ходим да накастрим родителите. И мен ме дразнят нравоученията, неподплатени нито с житейски опит, нито с подходящо образование. но това е свободен форум за дискусии и доколкото няма лични обиди, нападки, вулгарност и спам, не е редно да се намесва модераторът. По сходен начин влязоха няколко души, но всеки реагира различно съобразно интелигентността и способността си да общува с хора. Например оптимиста, и той поразмаха пръст, но после се извини и тона му стана друг. Колкото до мулето, той си има лични причини да пише тук, както личи от много негови постинги. Той сам каза няколко пъти, че се въздържа да пише толкова колкото му се иска, така че е редно да оценим това. Последната назидателна и много претенциозна тема с да го наречем филисофско съдържание, е пълна с отговори. Може да бъде преместена в друг клуб, но дискусията продължава. Нека дадем шанс и на новодошлия да се впише в тона на клуба.
Моят съвет е, просто не четете и не участвайте в теми, които не ви интресуват, понякога "ignore" върши повече работа от препирни.

Темата не е за триене.Но тя също не е на мястото си и показва едно....
ЧЕ СЕ ОПИТВАШ ДА РЕШИШ ПРОБЛЕМИТЕ КИТО ИМАШ И НЕ МОЖЕШ.
НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ да решиш дребен проблем, А НАХАЛСТВУВАШ ДА ОБУЧАВАШ И ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ......
И МИшката има деца, но хората слагат капани за мишки и отрова за мишки.
И с теб е така...хванала си се на капана и четеш като отровена...и се ДРАЗНИШ.
А това вече е нахалство......

предполага по-широко участие. Повечето хора са родители. Но колко от тях са психиатри, философи, юристи, преводачи или бог знае там какво? Много малка част, разбира се. Затова и атмосферата в тези хуманитарни клубове (имам пред вид също и Романтични души, Половете, Нощни птици и още няколко) е значително по-различна от тази в специализираните. Това си е съвсем резонно. Но постването на Мишони ме навежда на мисълта, че в крайна сметка част от пишещите не са склонни да останат на рутинното обсъждане на лекарства, кашлици, осиновяване и други такива крайни проблеми (иначе рискуваме цяла есен и зима да се чувстваме в клуба като в детска стая с болни деца, налапали термометъра и до тях цяла масичка хапчета и сиропи), които запълват живота ни. По-скоро си мисля, че някои от нас се стремят към генерализации на постановките в клуба и търсят по-високи етажи на тези разговори - иначе клубът би се превърнал в една обикновена женска тлака (по новому - соаре). Но ние мъжете се изживяваме като родители малко по-различно, отколкото вие, жените. (И в това отношение - струва ми се - би трябвало да ни влезете в положение.) Думата ми е, че всички тези философствания - според вашите стандарти - са си съвсем естествена част от мъжкото мислене, ако щете и като част от родителското съзнание на мъжа. Не ни корете, ако ви е скучно - просто не ни четете! ДИР-ът е широк и има място за всички. Аз също не приемам цинизма, обидите в очите и всякакви други простотии, които вместо да засегнат човека, към когото са отправени, по-скоро деградират протагониста им.

Нека каката свикне с мисълта, че поемайки един толкова генерализиран клуб - имам пред вид, че повечето хора са родители, трябва да поема и пасивите му. Пък и най-добре въобще да не се намесва (дори да не трие), защото така тя самата изпитва съмнения в собствета си ценностна система. Прав ли съм, мила како?

Един от морето (само не ми казвай, че съм злобничък - е, не съм...)

до размахване на генерализирани изводи - "Абе, какви родители сте вие, не сте никакви родители"- каквато е основната идея на някои, има огромна разлика. Диалогът изключва оценките на пишещите, а Брахмана набързо ни лепна по едно етикетче, съответно не се получи диалог. След като пътника, оптимиста, Оро, а и твоя милост, както и някои други уважавани юзъри, склонни към философско представяне на фактите предизвикаха интерес, значи клубът не е клуб на майките с количките в парка. Просто трябва подход и добронамерено отношение. Не е много. И не е нужно човек да има много специално образование за да пише в темите им. Но изкуството на диалога е да провокираш другия да даде най-доброто от себе си, а не да го атакуваш с оценките си. Както виждаш, нищо от провокативните теми не е изтрито. Дори съм ги маркирала като "запазени", за да не бъдат изтрити от админите при рутинното почистване на клубовете.

Явно остарявам и недовиждам. Това е без значение.
Не зная кои са пътника и оптимиста... Но интересът идва от факта, че сме родители, а не от високото качество на клуба. Не зная какво ще кажат колегите, може и да греша... Пък и както виждаш аз не приемам разните му там прагматични указания как да възпитавам децата си, защото не искам да ги възпитам като всички в конвенцията. За голямо огорчение на майка си, моите деца приличат на мен - не и външно, де - мислят си по-особено и това ще им създава затруднения в живота. Във всеки случай субстанцията, в която съществуваме е доста нездравословна - кой не го разбира това? Сещам са за пожеланието на Кеворкян към Слави вчера в "24 часа": Пространството, в което живеем е тясно, но омразата е огромна. И когато се сдърпаш с някое прасе - и двамата ще се окаляте, само че на прасето от това ще му стане хубаво, а на теб - не." И наистина - не можеш да сложиш прасето във фотьойл пред трапезата с чиниите и приборите. То се чувства неуютно от това. Прасето е в префектното си състояние пред коритото в калта с динените кори. Та така и нашите българи - за какво им е цивилизацията, Европата (Бай Ганьо: Какво да й гледам на Виената: салкъми, сокаци... Зная ги аз австрийците - гетун морген, гутен морген и все пари искат!!!)

Та думата ми беше - понеже клубът е пряко свързан с децата и тяхното възпитание - че на родител като мен му е тъжно, че децата трудно опонират на простоиите на другите деца, чиито родители псуват, бият се, напиват се и коментират други хора пред децата си - но пък в крайна сметка какво по-голямо удовлетворение от това да отгледаш едно дете според разбиранията си и да мечтаеш то да бъде такъв човек, какъвто ти не си успял да бъдеш.

-Радинка е прекрасно детенце. Не можах да преценя по снимката на кого прилича, то си има собствено очарование.
на децата им трябва и много, а и не дотам много. мечтаем да са по-добри и по-щастливи от нас. Дано. нашата задача е да ги научим какво е щастие и какво е добро, а те ще направят избора си сами. Настина съществуваме в нездравословна среда и аз се чудя, как така около мен - все приятни, възпитани хора, независимо от нивото на образование, а иначе животът- на българина като цяло - просташки кеч. Само с добро възпитание и образование ли ще ги предпазим от войнстващта простащина. Съмнявам се.