Един огромен процент от родителите(в частност майките) или не се замислят или са убедени , че могат и че добре възпитават и учат децата си, изграждайки един съвършенно адаптиращ се модел на личност в бъдещото общество. Да, само че и в двата случая, изпълващи 90-те % от наличните родителски тела, крайно бъркат. Kогато детето започне така да се каже , "да става човек" и да проявява чертите от заложения си характер, идва ред на майката да вземе пилата и триона и да започне да оформя хаоса от проявления на тяхната личност. Това изрязване на израстъците и изглаждане на ръбове се заключава във всяко едно действие, всяка една дума, всеки един жест или поглед, с които обикновенно родителя дори не отчита какви белези и следи оставя у детето-попивателна, посявайки ги в подсъзнанието с неминуемата сигурност да израстнат в бъдеще. Детският ум е като един фотоапарат- каквото се хване в обектива му се отпечатва отзад на лентата. И по този начин всичко видяно или чуто се загнездва в най-дълбоките и крехки фибри на чистото съзнание откъдето после е крайно трудно да бъдат извадени. Един прост пример е да речем когато детето плаче или пък не иска да яде или нещо от сорта, кво прави майката - ами плаши го, че я Торбалан ше дойде да го вземе, че я Баба Яга ше го изяде и това съответно генерира страх и ужас у детето си , което на този етап е супер впечатлително и супер самопродуктивно. И ето по този начин семената на една бъдеща страхова невроза, от каквато много страдаме, са посяти и които при подходяща почва задължително ще се развият. За съжаление тези неща от много малко родители се осъзнават поради простия факт, че нямат елементарни познания по психология и че самите те са крайно нереализирани личности. Гледам ги едни мои колежки на по 20-23 годинки , с вече проходили деца и се чудя как може куцо, кьораво и сакато да хукне чавета да ражда, това си е отговорност за цял един човешки живот, дали я поемат, или си викат "абе квото стане".....
ае със здраве

Като пишеш "един огромен процент"....нека разберат че става въпрос за 99 процента, в това число и тези, които пишуркат тук.....и които се дразнят от Мулето.....
Виж че и на теб не ти обръщат внимание....толкова са заети да "ИЗРАСТВАТ В КАРИЕРАТА , ЗА КОЯТО СА ПОСВЕТЕНИ..."...както пише Каката.....
А в това време, учителски тинтири-минтири, пълнят главите на децата им, с какво?
С тинтири - минтири...ги пълнят...с какво друго могат да ги напълнят.....

A какава е ролята на бащата не разбрах? Или той служи само за разплод, после отглеждането и възпитанието на децата се поверяват на майката? То май за това толкова млади майки са се навъдили, мъжете ги оплождат и после изчезват от картината?

Та думата ми беше за отговорността на бащата и задълженията на майката в семейството? И какъв модел на семейство е най-подходящ за отглеждането и възпитанието на децата? Дете, майка и баба? Дете, майка, баба и дядо? Дете, майка? Или баща, майка и дете?

са минали задължителен двегодишен курс по психология? Интересно.

има известни неясноти около твоето становище. съвършенно адаптиращ се модел на личност в бъдещото общество - трябва ли новата личност въобще да се адаптира? Това ми звучи малко като мидата, която прилепва към камъка и започва да живее с него, за да оцелее. Адаптирането аз разбирам като приспособяване, нагаждане към определени условия с оглед оцеляването. Както като влезем в казармата се адаптираме към тези порядки, за да се измъкнем читави като му дойде времето. Децата по-скоро трябва да бъдат възпитавани в дух на интегриране с обществото - това е различно. Пълното взаимодействие предполага и една реализация, която носи белега и на уюта, удобството да бъдеш в обществото. В противен случай то ти става враг.
Освен това, не е ясно какво е това бъдещо общество. Нещо имагинерно? Така или иначе не можем да знаем какво ще дойде в бъдещето и какво ще родят главите на нашите деца. Струва ми се, че следва да ги възпитаваме в духа на ценностите на нашето си общество, колкото и недодялано да е. Обществото не е нещо, което може да се трансплантира, то си е интегрална част от живота на групата от хора, които го споделят. Иначе ще стане като нещо присадено (както жените присаждат цветята от саксия в саксия), каквото беше комунизма - първо в книгата, а после върху хората, та накрая - експеримент.
Има и още един неясен момент. Каката е права - трябва ли да познаваме психологията откъм научната й страна, за да възпитаваме децата си. Това е все едно да изучим физиологията, за да се научим да ядем и храносмиламе или пък да изучаваме логиката, за да се научим да мислим причинно-следствено. Тези неща (включително и възпитаването на децата) са нещо имаментно заложено в човешкото мислене, приеми ако щеш за нещо вродено. Така че струва ми се доста неоснователно безпокойството ти относно твоите млади колежки, които са още зелени, а вече народили и възпитават деца. Сега им е времето и всичко е съвсем в рамките на нормалното, здравото общество.
Поздрав: Стефан (лош родител)

Драги ми Господине,

20-23 е една от най-хубавите възрасти една жена да стане майка - много по-близо е до детето си по възраст отколкото да почака да изучи психологиите и другите висши, да набере опит и на 45 да реши да става нервна майка, вманиачена да не пипне някой вирус детето и, сакън да не лепне зараза, да не чуе лоша дума .... И точно възрастните ОТГОВОРНи майки много по често възпитават децата си неправилно. За съжаление опита от живота се оказва безполезен в отглеждането на детето.Това ще ти го потвърди всяка майка... дори тази която е хванала второто си дете на ръце е неподготвена за това. Да си добър родител е нещо което се учи цял живот и най-добри родители са тези които не се боят да поемат тази отговорност. А и във възпитанието на 1 дете няма само майки. Там трябва да заеме място и бащата-родител. Възпитатели по-късно стават и учителите, улицата, компаниите... Живота също ни възпитава макар и вече на 30 или 50 години...

Но тебе те съветвам да почакаш да узрееш. примерно да станеш на 60 и да прецениш дали искаш да имаш дете - Пак няма да си готов...

Moje bi e po-dobre spored teb da proizwejdame idealni roboti, otkolkoto da razdame i otglejdame nesawarsheni i s tolkowa nedostataci hora. A moje bi trjabwa da ima spezialni roboti ( zastoto horata sa subektiwni) koito da prawjat podbor na godnite za roditeli hora i da im izdawat razreshenie za rajdane na deca. Togawa moje bi ti njamashe da si sred rodenite?

обичаме ги такива, каквито сме ги създали - с хубавото и лошото. Когато обичаме една жена - обичаме я с всичките й недостатъци, дори и да ни дразнят. Кой би се влюбил в съвършената жена - идеалните обноски, възпитание и маниери? И първата жена е имала недостатъци - била е любопитна за дървото на познанието и е докарала страдания на цялото човечество. Тя е била създадена от ръцете на самия Господ-бог. А какво да очакваме от останалите, които са създадени от смъртни и преходни? Да бъдат съвършени ли? Това се отнася и за мъжете. Просто както казват англичаните: The imperfection is perfect!

И децата ни ще бъдат по-чаровни и по-обичани с всичките им капризи и странности.

Каква роля имат биковете????
Като си изпълнят ролята, стават ВОЛОВЕ, тоест скъсват им макарите....
Ти не си ли си отговорил и не знаеш ли, че до определена възраст си за разплод, а през останалото време си добитък???????
Дали го признаваш или не.....НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ....

Ако обичаш някого- такъв какъвто е...ТО ЗАЩО ГО ОБУЧАВАШ?
Тогава защо го принуждаваш, да постъпва така както ТИ БИ ИСКАЛ?
А стига ДЕМАГОГИИ...бе....
Добре че съм глупак, та не ми втръсва.....
Хващате едно дете, СЪСИНПВАТЕ ГО по свой обаз и подобие и после.....било със несъвършенства и ..........................