Четох преди малко в един клуб твое писане по една тема - е така със сълзи не съм се смяла никога, чак корема ме заболя.
Ама така образно си ги описала, че все едно се разминавах с тях по улицата.

Кажи къде е това нещо, та и ние да се посмеем!

Debora, ти намери ли нещо интересно от Doris Kindersley? (дисковете, за които ме пита)


***

Абе то не е много за смях самата тема, беше в психоанализа по темата за шизофренията. Вярно че са болни хората дето ги беше описала и не е за смях, ама сакаш ги беше нарисувала. Беше пропуснала един индивид от Графа, ама може да го е засичала с друго облекло.

Намерих някои неща и съм ги запазила да ги разглеждам. Добре че ме подсети да ги прегледам утре, че все забравям за тях. За момента положението е закрепено с разни програмки с буквички и за рисуване.

не се сещам, но сигурно съм го виждала, защото ежедневно минавам от там.
Е, надявам се, не смяташ че ги описвам с лошо чувство, съчувствам им на хорицата.
Днес, при джамията пред Халите, един много симпатичен чичка, добре облечен, с умно и приятно лице се боксираше с въображаем враг, при това - технично.
Не знам колко рунда беше изкарал за един следобед.

На мен ми стана съвестно именно поради това, че ти ги беше описала със съчувствие, а аз пък така се смях хем зная че не са добре.

съседката ми, де е голям образ.
Облечена ексцентрично в розово, държи се като дама, беше поетеса и има богат речник, та изтърсва страхотни бисери.
Тук често минават мечкари и един ден минава циганин, циганка и мечка.
Кварталната луда си седи в кафето, пие си кафенце и си пафка. Циганинът отива с кутийката и й вика: "Дай, ма лельо, дай на бедния старец!" А тя с възходяща възмутена градация: " Какъв старец, бе!? Ти си студент!!!"
От тогава като минат мечкари, в махалата викат : "Идват студентите!"