Nakratko: jiveia v chujbina, maika mi iska da se vurna, tia se trevoji za men, i za kakvo li oshte ne. Az razbiram che e samotna, no ne moga mnogo da pomogna. Az triabva da se spasiavam v tozi jivot niakak si. Ne moga da resha dali da se vurna sled kato zavursha sledvaneto si, tui kato rabota v bg niama.
Naiasno sum che tova ne e samo moia sudba, taka che ako niakoi go e reshil za sebe si, neka pishe.

ТИ БЯГАШ ОТ МАЙКА СИ.
И съвсем основателно бягаш.
"Аз целия си живот съм посветила на теб.Подсигурила съм ти пари, за да следваш, но се тревожа за теб.Врни се.Трябва ли да живееш там? Защо да живееш там, а не в България"...вероятно така ти пише и ти говори тя...и понеже е еднообразна, понеже знаеш какво ще ти напише, то ти се повръща и бягаш надалеко.
Не е вярно че няма работа тук.
Няма работа за глупавия.
Няма работа за мързеливия и сляпия...
Няма работа за този, който не знае как да работи и как да бъде полезен на себе си.
На него му трябва някой да го ръководи, някой да поема отговорностите, защото хората не обичат отговорностите.....Трябва да има някой, на когото да прехвърлят вината...както и ти сега правиш.
"Няма работа в България и затова не се връщам"...ГЛУПОСТИ.
Ти там си ЧУЖДА.
Ти там винаги ще бъдеш ЧУЖДА...НЕ СВОЯ....ГАСТАРБАЙТЕР....
Но и тук си чужда.....в страната си...
ТИ СИ ЧУЖДА НА СЕБЕ СИ....дори...
Защо?
Защото майка ти е станала воденичен камък за теб.
Ти бягаш от нея и от себе си...но няма да успееш по този път И ТОЗИ ПЪТ...ЗНАЙ ТОВА.

аз съм и дете и родител. Така че мога да погледна и от двете страни. Все още майка ми ме приема като малко дете и дава едни такива съвети... друг въпрос е че аз и казвам добре-добре но решавам сама как ще си живея живота. Така че ако мислиш че ще дойде момента когато майка ти ще спре да го прави....ами няма да дойде този момент. Помисли само за това как обичат бабите да дават акъл как майките да си гледат децата... Народопсихология, манталитет..незнам какво е но е нещо неизкоренимо.

А родителите колкото и грубо да звучи не живеят вечно и ти трябва да решиш как и къде ще живееш.Колкото и да боли. Предполагам че ще съм много наранена ако сина ми реши да заживее далеко един ден... Но той има право да избира как ще си живее живота.
Така че просто без да се караш с майка си и кажи :"мамо, искам да направя това и това. Защото така ще се чувствам пълноценен и щастлив."

това е. Ще я заболи. Но тя е родител, тя е майка. Тя ще приеме твоето решение за правилно и колкото и да я боли ще го преглътне.

Най-добре ще направиш, ако помогнеш на себе си - така и майка ти /ако наистина е искрена със себе си/ ще бъде по-щастлива.
У всяка майка има стаен егоизъм /да има детето си само са себе си/, особено - както вече е пословично - към синовете...
Премисли спокойно какво действително ти се иска да правиш след завършването си и ако смяташ, че е по-добре да не се връщаш в България - вярвам, ще намериш аргументи да я убедиш в правилността на решението си. Не е нужно да се поддаваш на внушенията за нейната самотност - това наистина е НЕИН проблем, който синът/дъщерята не би трябвало да решава - просто защото има много по-важни неща, с които трябва да се справя. Може да звуча почти жестоко, давам си сметка за това, защото аз самата съм майка и вече по-добре разбира позицията на МАЙКИТЕ въобще, но - както и деси ти е написала - бих оставила детето си да решава само бъдещето си.

Много харесвам едно изречение на Гарсия Маркес:
Дайте на децата си крила, но ги оставете сами да летят с тях...

Така че - да се връщаш само за да бъдеш до майка си, но нещастен и с мисъл за това, какво би могъл да постигнеш, ако... е неприемливо. Също толкова глупаво е да не се върнеш и постоянно да се измъчваш от нейните сълзи, попили в писмата и от жалния й глас по телефона и да отлагаш всяко обаждане, защото знаеш, че ще се разстроиш и няма да можеш да спиш, мислейки за нея и изпитвайки вина... В крайна сметка, ти сам/а трябва да решиш...

Moita maika i e neverioatno muchno no nikoga ne mi e vmeniavala chuvstvo za vina za tova che sum daleche ot neia. No zatova puk baba mi i diado mi na koito sum samo az edinstven blizuk ne propuskat da zabiat dumite v sureceto mi vseki put kogato se vijdame ili chuvame-dali vse shte umirat , razboliavat padat ili shte napraviat neshto napuk za tiah niama znachenie,vajno e te da mi vnushat chuvstvoto za vina che sa sami ,na mene mi e muchno no i mnogo dobre razbiram ,che ne moga da sum vinovna za tova che ne sum do tiah. te edin put veche sa susipali jivota na bashta mi ,nisto chudno che stava tocho taka sega.

ли беше в чужбина? Да не се е върнал - най-лесното нещо в БГ е да съсипеш живота на някого - поне за това много ни бива нас българите.

Roditelite sa shtastlivi, kogato dezta im sa shtastlivi.
Gledai si tviya zivot , obazdai im se chesto i im napomnyi kolko ti lipsvat , ne dopuskai mnogo da ti se oplakvat ot tova kolko im lipsvash ...tova ot men.

Az sum dosta vreme izvun BG , purvo maika mi beshe surdita , she sum TAKA NECHESTNO POSTUPILA KUM TYH, posle imina.
Posledniya put kato byh v BG chuh bashta mi da komentira "PURVITE GODINI NI BESHE MNOGO TRUDNO, NO KATO CHE S VREMETO SVIKNAHME"

Vsichki roditeli iskat dezata im da sa naokolo, no tova ne stava vinagi.
Edin den i moite deza mogat da otletyt ot gnezdoto , no chvovek trybva da e gotov na tova.VAznoto e da sa shtastlivi i da mogat da se opravyt v zivota.
I po tozi povod neka da ne zabravyme da se radvame na dezata si dokato sa pri nas i da sme dobri priyteli s tyh.Edin den shte si imat svoi priyteli i svoi semeistva, togava shte se radvame otdalech.

Tpova e stef, po chesti obazdaniya i ne dopuskaui da otiva temata tam...
stiskam ti palzi.

bashta mi pochina. Inache nas mnogo ni biva ne samo da susipvame jivota na drugite no i da izkarvame drugite che sa ni sasipali jivota

Но който го осъзнава се пази.

Много ми е интересно понякога, когато влизам сутрин рано в любимите си клубове и все от задокеанската дружинка сте писателките: ти, Шаная, Ребека - все изтъкнат отбор...

мъчно, ама слава Богу си мълчат - не ме товарят допълнително. Може би защото е наистиан въпрос на няколко години раздяла.
Моят съвет е същия както на другите - трябва да си отстояваш твоето щастие - тя е майка и ще разбере. Може и по-трудно, но ще те разбере, ще се примири и ще се радва на твоите обяждания и пътувания. А ти винаги може пак да се върнеш в БГ , ако решиш че извън нея се е изчерпало това, което те влече - може и това да й кажеш точно на майка ти- че желаеш да опиташ първо в чужбина как ще се справиш след като завършиш. Явно си достатъчно млад и животът е пред теб, затова няма смисъл да се връзваш на нейните думи- тя така си приказва защото е майка. На всички майки им е мъчно за децата им, но най-много от всичко се радват когато те са щастливи

Hate cannot drive out hate, only love can do that