ЛЮБОВТА Е ЗАРАЗИТЕЛНА, ОМРАЗАТА СЪЩО
Сигурно много пъти сте се запитвали как става така, че някои деца израстват
като обичливи, слънчеви създания, а други цял живот остават в плен на вътрешните
си терзания. Ако приемем, че в сексуалните отношения най-важна е способността да
обичаш, то естествено въпросът как да развием у нашия мачуган този дар божи е
първото, с което трябва да започнем в т.н. сексуално образование.
Науката а и ежедневния опит на всеки от нас недвусмислено показват, че любовта и
омразата не идват от небитието. Те се предават от поколение на поколение като
своеобразен емоционално-генетичен код. Разликата с биологичната наследственост
обаче е тази, че ние можем съзнателно да променяме този код ако съумеем да
заредим децата си с повече обич и им спестим някои от преодолимите горчилки.
В съвременната психология все по-голямо значение се отдава на т.н. базисно
самочувствие и самооценка, което се формира у детето. По-просто казано това е
усещането, което има всяко малко същество за това до колко то е ценно и значимо.
Едно дете не разполага с друга възможност да разбере това, освен от отношението
на най-близките му хора към него. Ако то чувства тяхната безусловна обич и
приемане, ако се радва на спонтанните им ласки и близост, естествено у него се
изгражда убеждението, че е добро дете. Обратно у малчугана, който постоянно е
пренебрегван или малтретиран, неусетно покълва съмнението - "сигурно аз съм лошо
дете щом другите се отнасят зле към мен". Тази нагласа може да се затвърди и от
забележки, които вместо да санкционират определено поведение като неприемливо,
слагат етикет върху детето въобще. Сами направете разлика между репликите -
"това което правиш не е хубаво" и "ти си лошо дете щом правиш така". Става дума,
че когато момиченцето или момченцето бъдат научени да се възприемат като "лоши",
те съответно и започват да се държат като лоши деца. Естествено не винаги
влизането в тази роля става безропотно. Известно време е възможна съпротива и
опити да се убедят възрастните, че не са прави. В крайна сметка обаче
най-убедителни са емоционалните аргументи и ако детето системно е лишено от
топлота и приемане, то може да изгради деформирано отношение към собствената си
личност.
Твърди се, че отношението към другите започва от отношението към себе си. В този
смисъл човек трудно може да обича другите ако не обича достатъчно себе си. Също
толкова трудно е да се грижиш истински за себе си, да имаш мотив да се развиваш,
ако не изпитваш безусловна обич към собствената си персона. Затова е толкова
важно у детето от най-ранна възраст да се изгражда висока самооценка и чувство
са собствено достойнство и значимост. Когато спонтанно и ежедневно изразяваме
нашата обич към детето ние го зареждаме с потенциала да обича, без който то не
би могло да изгражда пълноценни интимни отношения като възрастен.
За съжаление насилието и омразата посяват отровни кълнове в детската душа.
Малтретираното дете има нужда да се освободи от поетата агресия. То разполага с
две възможности - или да я насочи към себе си, като развие депресивна
симптоматика, или да я изрази спрямо другите, идентифицирайки се с агресора.
Опитът показва, че повечето деца реагират по втория начин. Преживяното насилие,
омраза и пренебрежение не изчезват. Те се натрупват в емоционалната памет на
страдащото дете и го превръщат в евентуален бъдещ агресор. Много хора, които
имат проблеми с интимните отношения в зряла възраст могат да установят, че
затрудненията им идват от детството когато вместо любов, в душите им е наслоено
отхвърляне и пренебрежение. За да ги преодолее детето всячески започва да се
стреми към обичта и вниманието на родителите. Забелязва, че когато е болно или
създава тревоги, това го прави център на внимание и не след дълго този модел за
спечелване на родителското внимание може трайно да се фиксира.
Непосредствено свързано с добрата самооценка на детето е и чувството му за
базисно доверие към другите. То се формира буквално от първите дни, когато
безпомощното бебе усеща, че посланията му за грижа и помощ са своевременно
възприети от възрастните и то е в сигурни ръце. Тогава светът се превръща в едно
уютно място, където винаги можеш да разчита на грижи и внимание. Ако това обаче
не се случи, малкият човек остава парализиран от страха, тревогата и чувството
за тотална несигурност. Тези преживявания не само деформират емоционалния строй,
но не рядко пораждат и сериозни болестни изменения.
Естествено недоверието към другите е една от най-сериозните пречки при
изграждане на интимните отношения в зряла възраст. Такива хора постоянно са
подозрителни към половинките си, непрекъснато очакват да бъдат предадени или
измамени от тях, а понякога и сами провокират подобно поведение.
Възниква въпросът как да направим така, че да дарим децата си с повече обич и
внимание. Ясно това не се постига само с добри намерения и пожелания, а идва
като резултат от добре премислените ни избори.
Може би първото условие детето да е обичано е то да бъде желано и от двамата
родители. Една нежелана бременност поставя партньорите в изключително стресова
ситуация, поражда противоречиви чувства, които се пренасят върху малкото
създание, което се появява на бял свят без да подозира, че с това създава куп
неприятности на създателите си. Те са разкъсвани между инстинктивния си импулс
да го посрещнат с обич и тягостното приемане на хилядите лишения и компромиси,
които трябва да направят заради него. Чувството за собствена вина или упрека към
партньора, който е допуснал грешката, могат да се проектират върху нищо не
подозиращото дете. Когато към това се прибави и емоционалната неподготвеност за
родителство, особено в съчетание с лошите битови условия за отглеждане на
бебето, естествено е то да бъде закърмено не с обич, а с тревожност, потиснатост
и агресивност.
Недопустимо е в днешното време на високоефективни и напълно безвредни
противозачатъчни средства толкова много деца да се раждат нежелани.
Случва се така, че дори и желано, детето може да се появи в момент, когато
родителите му не са в състояние да му осигурят оптимални грижи и внимание.
Години наред у нас се лансираше идеята за предимствата на ранното родителство.
Поддържаха я главно акушер-гинеколозите, които постоянно изтъкваха биологичните
предимства на това една жена да роди преди тридесет годишната си възраст. Дори и
днес, при това в най-реномирани АГ клиники в София, все още може да чуете колеги
които продължават да етикетират родилките над тридесет като "възрастни
първескини". Като оставим настрана стигматизиращия ефект на подобни коментари
/които между другото са и много спорни/, струва си да проумеем, че родителството
е не само биологична, но преди всичко социално-психологична роля. За да се
справи успешно с нея всеки от нас трябва предварително да е постигнал няколко
важни неща в живота си.

Първото сред тях е да е финансово и социално самостоятелен, да е способен сам да
се грижи за себе си. Човек, което не може да се издържа, много трудно би бил
добър родител, колкото и да е огромно желанието му за това.
Второто условие е свързано с изграждането на стабилна емоционална среда, в която
се очаква да се появи детето. Двойка, която все още не е наясно с отношенията си
не би следвало да приема предизвикателството на родителството.
Третото условие засяга възможността човек да посвети една значителна част от
времето си за неотменимите грижи, които изисква детето. Това предполага
професионалното развитие и кариерата така да се планират и съгласуват между
родителите, че при всички положения детето да не бъде лишавано от вниманието им.
В много западноевропейски страни жената напълно преустановява трудовата си
активност когато стане майка, като основната финансова отговорност за
съществуването на семейството се поема от мъжа. Съществуват и други модели на
трудова ангажираност, при които майката може да продължи професионалното си
развитие след няколко годишен период на прекъсване поради грижа за малките си
деца. Много често в тези случаи се предпочита трудова ангажираност на жената да
е с ограничено работно време, което не лишава майката от възможността да се
грижи пълноценно за децата си.
У нас като че ли все още доминира социалистическият модел на родилство, в който
децата се отглеждат "между другото". Той обаче става все по-неадекватен поради
явното абдикиране на държавата и "обществото" от ролите им на фактор в
отглеждането на новото поколение. Единственото, което все още крепи този модел е
мобилизирането на пенсионираните баби и дядовци. Този вариант обаче е миниран с
много други проблеми, които могат да усложнят излишно живота на т.н. нуклеарно
семейство.
Изправени сме очевидно пред предизвикателството да направим така, че
професионалното ни и личностно развитие да не става за сметка на емоционалния
дефицит, който ще трябва да понесат децата ни. Ако искаме те да израснат като
пълноценни хора, способни да обичат и себе си и другите, за нищо на света не
трябва да ги лишаваме от нашата обич.


д-р Румен Бостанджиев, д.м.н.

Редактирано от Pyмянa на 06.10.01 23:52.

Хопата са консуманивни същества...
Те обичат меда, но не обичат жилото на пчелата....
Те обичат удоволствията, но не искат да си плаят за тях...
Хем противозачатъчни....против децата...хем кефа.....Е НЕ СТАВА!!!!!!!
Ето цитата от това, горното:

"Недопустимо е в днешното време на високоефективни и напълно безвредни
противозачатъчни средства толкова много деца да се раждат нежелани.
Случва се така, че дори и желано, детето може да се появи в момент, когато
родителите му не са в състояние да му осигурят оптимални грижи и внимание."

Четете го този..."НЕДОПУСТИМО Е..."...а се случва всеки ден.....
Значи е ДОПУСТИМО...значи този е лъжец.....нали?
Какво чакате да прочетете от лъжец????? Истината ли?????? ха ха ха ха
"Недопустимо" било, да се раждат деца, а е допустимо брат и сестра да се чукат...защото ние сме ДЕЦА НА ЗЕМЯТА...ние сме братя и сестри....
Допустимо е едното...а другото било недопустимо.....хайде бе ха ха ха
Дрън дрън....лекарски дрънканици, за пари....
"Д-р Румен Бояджиев д.м.н"...този се излага....
"д-р Иисус от Назарет -Христос"- колко смешно звучи нали?
По смешно не може.....нали?
ПРедставете си една такава табелка в болницата или пък, обява по вестниците.......ха ха ха ха ха ах
А Иисус е бил лечител...а не доктор...... и е лекувал болести, които докторите и д.м.н- тата още не вярват че подлежат на лекуване.....
"д.р......"...да не го пиша до края, щото е неприлично.....
Малко е дълго за четене, това, дето Руми го е пуснала,....вярно е ...и е малко досадно....
Хубаво е....верно е...но след това...в теб не остава НИЩО.... дори а капка мъдрост, истина и любов....около която този доктор обикаля с думи....
Досадно е...като да се занимаваш с една жена, и то по задължение....
Вчера така избъзгах един случаен посетител ...стана ми жално, когато видях сянките по лицето му....ЖЕНА МУ ЯВНОГО ТЕРОРИЗИРАШЕ ПОЛОВО...и той просто прависекс със стрес...под натиск...много есно се усети....
МММММЪЪЪЪЪЪКККККААААА......
"Любовта е заразителна, омразата също"...и те се размножават по полов път.
Те са едно и също....но Гумен Румен...не знае това и ги разглежда като две независими и противоположни неща.....
Щото и той се е появил по полов път......Румен Гумен де....ха ха ха
ООООООФФФФФФФФФФ....ей....дрън дрън ...тути кванти....бъз- бъз....
чук - чук...и ето ти ДЕТЕ.....и то ...в нещастието си, станало ДОКТОР, че дори и д.м.н...ще падна от четирите си крака.....
Извинете ме...май че паднах......
Отивам да източа бойлера...ама не да правя ...това де....дето иска портивозачатъчни....щото ...то бойлери....много....
Понякога, за да не се пръсне бойлера...трябва да го източиш.... и ето ти ДЕЦА....рожба на бойлера......
Много е хубаво...нали?

Прочетенето беше повече от досадно!

Като нормален психолог, секстерапевт и (с една дума психар) Д-р Бостанджиев, д.м.н. е нито първият, нито последният, който се мъчи да ни втълпи психологията на жертвата, и психологията на високото самочувствие без покрите.

Тези две психоаналитични постановки са съсипали много хора, които вместо да вземат живота си в собствени ръце, да се оттърсят от преживяното и престанат да лежат в помията на миналото си, се изживяват като вечната жертва на някого си за нещо си. Лесно е да се обвинява друг за несгодите ти....трудно е да се опиташ да промениш начина си на живот, обстановката си на живот, средата на общуване...

Познавам хора, които са имали отвратително детство, но не живеят в миналото си, а се опитват да забравят и простят... за да могат да продължат напред и да имат плодотворен живот. Това, че си бил нежелан и необичан в детството си, не означава че не можеш да обичаш....ако не обичаш, това е защото си избрал това.

Основата е в прощението, защото ако простиш, ще забравиш...ако забравиш, няма да си спомняш.

Хаиде, стига сме се изживявали като жертва на детството си и поемем отговорностите си. Не е ли време да пораснем вече....



За

даваш на доктора. Според мен, той е най-човечен от всички, които съм чела.
От статията можеш да си вземеш това, което ти харесва, примерно приемането, обичта и одобрението, с които следва да се обгражда детето. Нито ще го направи жертва, нито въздух под налягане. Не знам на някого да е навредило подобно отношение.

Нали ти насилваш детето си?
ЧЕ И КОЙ ДРУГ ДА ГО НАСИЛИ, ако ти преди това не го насилиш???
Нали ТИ ГО КАРАШ,ПРИНУЖДАВАШ, ДА НЕ ПРАВИ НЕЩАТА, КОИТО ТИ С УДОВОЛСТВИЕ ПРАВИШ?
Доктор....оф каква мръсна дума....неприятно ми е дори да я напиша...щото докато стане доктор, КОЛКО ТРУОВЕ Е ПИПАЛ С РЪЦЕТЕ СИ...та той само с това може да се занимава...и за трупове пише....
Дактор...-та ТОвА Е НЕКРОМАНСКО СЪЩЕСТВО ....на което ти "вярваш", докато детето ти и ти, станете некролози.....Не са прекалено тежки квалификациите ....те са ЛЕКИ КВАЛИФИКАЦИИ....за един НЕКРОМАН...

Какееее, какееее!!!

Ако до книжки ще опираме да се учим как да обичаме децата си, спукана ни е работата, ша знайш....

Едно дете има нужда най-вече от пример, който да следва, сиреч, някой родител, който толкова го обича, че да пожертва лошите си навици и маниери в негово име и да прояви достатъчно характер и саможертва и да посвети свободното си време на него. Защото светът е пълен с родители, които едно говорят, друго вършат....

После се чудим оти са ни калпави дечинята и от къде са ги научили тези лоши работи....И започваме да обвиняваме комшийката на комшийката и учителката в първи клас, приятелите от квартала, правителството, президента, кризата, ниската заплата, дупките в сиренето....ох, писна ми да изброявам....

намери това, което му трябва, дори като потвърждение на своите представи.
Ако смяташ, че оправдавам хората, които не се справят в живота, оправдавайки се с травмите от детството си се лъжеш.
Имя хора, израдли в домове и д тежко детство, които намират своето достойно място и други, обгрижвани и обичани, които се провалят.
Не приемам всяка крайност на безрезрезервно приемане или безапелационно отхвърляне.
А д-р Бостанджиев е умен човек, чела съм и други негови публикации и смятам, че не заслужава отхвърляне априори.

Донякъде съм съгласен с теб. Не знам защо хората си умират да се изкарат жертви на нещо. Може би защото в живота наистина повече са в ролята на жертви, а много по-малко са в ролята на хищници. А може би защото тази теория ти дава едно удобно извинение пред собствената ти съвест за евентуални неуспехи.
Колкото за личния пример, наистина е от голямо значение примера на родителите, но и всички останали които изброяваш също има за какво да виним. Та нали поведението на детето се формира, не само от това което вижда в къщи от родителите, но и това - което вижда от учителите, съседите и т.н. (Намерих едно удобно извинение). За децата учителите все пак са с голям авторитет. Спомням си как преди време, дъщерята на един мой познат, завършил специалност химия в СУ, по никакъв начин не искаше да приеме това което и казваше за вярно, защото учителката по химия в училище беше казала нещо съвсем друго. А всички знаете, че при разпределението по специалности, в специалност педагогика оставаха студентите с най-нисък успех

Ами нали за това си тропам клавиатурата, белким някой разбере на каква позиция стоя.

Родителите имат НАЙ-ВАЖНИЯТ елемнт за формирането на един индивид, за добро или лошо. Проблемът е, че много малко го осъзнават, и още по-малко правят усилие да бъдат най-добрия пример за децата си.

По въпроса за учителите....ами не е ли време да се заемем малко по-активо с обучението на собствените си деца? Ако повечето учителите са станали учители заради бала на приемните изпити, редно ли е да доверяваме децата си на тях, за тяхното възпитание и за техният академичен успех?

В Америка е широко разпространена методиката на домашно обучение (homeshooling), или нещо подобно на частна програма за обучение. Децата учат в къщи под ръководството на родителите си, полагат тестове и дори се дипломират от в къщи, без да се налага да посещават училище. Това не им пречи да се социализират, да имат своя среда и да израснат като нормални индивиди. Децата, които минават по такава сиситема а обучение показват по-високи резултати на SAT и е доказано, че са по-добри студенти в колежите и университетите.

Разбирам недоумението ви, като четете този постинг, но повярвай те ми, и аз минах по този път. След внимателно проучване на въпроса, обаче, сега подкрепям този вид обучение с две ръце.

Ако искате повече информация по въпроса, мога да ви дам адресите на сайтове, които ще хвърлят повече светлина. Но за да не мислите, че ви давам само сайтове, които промоцират тази система, можете да отидете на Yahoo и да потърсите информация под заглавието "home school" В нета има над 2000 сайта по този въпрос.

Успех в разучаването!

и то от личен опит.
Колкото и да чета сайтове и специализирана литература, няма да мога да достигна нивото на педагог, минал петгодишно обучение във университет.
Синът ми боледуваше често миналата година и трябваше да наваксваме изпуснатия материал. Успехът беше малък, докато не помолих приятели - учители да попомогнат. Те посто знаят начина, по който трябва да се представя учебния матерал за съответната възраст. Един час с учителка по математика даде 10 пъти по-голям резултат от цял ден бъхтане над учебниците с нас. Самоуки лекари и адвокати няма. Няма и самоуки учители, поне в съвременния свят. Самоуките лекари са лечители и знахари, самоуките адвокати са просбописци, а самоуките учители - за тях вече на намирам подходящо определение.
Училището, освен подготвени педагози е и един мини-модел на обществото, където човек си създава мястото сам. Мама, тати, баба не са фактор от значение. Там се създават приятелства, преживяват се разочарования, борба, отхвърляне и други. Аз например докато завърша смених шест класа, преживях шест пъти чувството че си сам и напълно изолиран. Шест пъти се вписах прекрасно в новия си клас и си създадох прекрасни приятелства, някои останаха и до днес. От този опит стигнах до положението да нямам никакви проблеми при общуването с непознати, намиране на място сред група хора, поведение сред враждебно и подозрително настроена среда и е такива работи. Сега синът ми преживява същото в нов клас, виждам че му е тежко, но знам, че резултатът е натрупан ценен житейски опит.