"Заедно сме със САЩ във война"...заглавие във преса...а вчера ,докато бях на един светофар, прочетох и друго заглавие от един вестникопродавач- "Харчете парите, като пред война" ....или нещо подобно....
Не съм против книгите.
Не съм против вестниците...
Против нищо не съм....но и за нищо не съм...
Не съм за книгите, не съм за вестниците...не съм за нищо....
А и как мога да бъда?
А и защо ,Мулето,да бъде против нещо такова?
Просто стоя отстрани и гледам един сценарий, в който моделират мисленето на хората, кроят го, както шивача крои плат, месят го и го печат, както хлебарите месят хляб.....продават ви като стока, както търговците продават стоката си, не заради самата нея, а заради печалбата , която ще получат...
"Заедно сме във война...."- но без Мулето.....
Глупаците участвуват във войни и умират....а на глупаците и децата им са глупаци и те умират във война.....
Четете книгите и вестниците.....ха ха хаха ха
Виж друго си е да слушаш....словото на един Учител...то не е написано на книга, нито на вестник...то тече...то струи, като от изворче, и бълбука ненатрапчиво....внасяйки живот в смъртта...особенно ако си жаден....
То е като узрял плод на дървото....едва тогава, когато очите ти са способни да го различат...а ушите ти ....да го чуят....а сърцето ти- да го приеме.....
Мулето знае....това,...какво е да си с жив Учител...макар че Учителите не умират и те са вечно живи...няма Учител, който да е умрял....
А....дотогава....?
Дотогава, живейте със вестниците и пресата....те са духовната храна на хората...карайте и децата си, насила да четат книги.....

за вестниците и телевизията - ясно, но какво против книгите имаш, не можах да схвана ?

Вярно е това, в което вярваш !

В едно странджанско село, насред мегдана, като в много други села по света, има кръчмичка, в която сутрин, преди да тръгнат по разни дела, се отбиват малкото останали там жители. Там е тяхното народно събрание, както му викат. Сутрин мъжете на селото изкарват козите на същия този площад, изчакват да дойде козаря и сядат в кръчмичката, да разнищят вестниците-по един брой от няколко всекидневника, донесени със сутрешния рейс от близкото градче. Само за бат` Андрийчо има още един вестник"Труд". Сяда бат` Андрийчо на масата-задължително до оградката , ако е хубаво времето или близо до вратата, ако е лошо, пие си кафето, и важно чете вестника и коментира на глас над очилата за тези, които не носяттези атрибути в този ранен час. След, като вестника е разнищен от началото до края и всичко в него е консумирано и обсъдено, бат` Андрийчо тържествено го разделя на страници и маха с ръка на магаричката Спаска, вързана за оградката и чакаща с нетърпение този акт на внимание. Сега разбрахте, защо стопанина и сяда близо до изхода! Магаричката кротко се приближава и пак страница по страница консумира вестника, докато от него не остане нищо. Не коментира, само на един дъх поема духовната , в случая и физическа храна. Почти всяка сутрин, ще се намери някой, който да коментира точно в духа на горното писание: Развращаваме животното, глей колко щуротии има днеска пак!
От години посещавам това село по за два -три дни и не съм забелязала по някакъв начин да има промяна в така нареченото моделирано от вестниците мислене , нито на достопочтените там люде , нито на видялото много години добиче.
Колкото до книгите-хич не ми се коментира!

а Мулето - интернета?

Това което казваш е убедително и вълнуващо - поне за мен. Затова си позволявам да ти напиша за неразбирането си относно последния извод:карайте и децата си, насила да четат книги.....

Повярвай ми - никак не се връзва с останалото. Кой и защо трябва да прилага насилие при четенето на книги? Просто си има правила които е най-добре да се измислят и приемат заедно със самото дете. Но ролята на родителя е именно да бъде по-големия,. по-отговорния и по-знаещия - все пак той ще оформи рамката на взаимоотношенията, той ще ги ръководи докато детето стане пълноправен участник. все пак това са толкова специфични отношения... Книгите са една от невероятните възможности на цивилуизацията ни да помогнемна децата да осмислят света в който живеем. Противопиоставянето им, или обратното идентифицирането им с други неща може да ни завее твърде далеч. Просто да смени темата. А както казва един мил автор :"Ако не знаеш накъде отиваш, най-вероятно ще стигнеш другаде..."

" Take it or leave it. I don't argue!

Дзен Учителите , са учили учениците си, че всичко написано е измама.
Защо пишат хората?
Защото са временни същеста, болни от его , което ги кара да записват и да оставят на следващите временни същества, инструкции, които да не се спазват.
Временните същества са лъжа ... и всичко написано от тях е лъжа.....
Всичко направено от тях е лъжа....но както и да е....
Мулето е временно същество тук....и невременно на друго място....там, където не се пише....и не се говори.....

Децате ни подят на училище по собствено желание....
Дори когато искат и казват че искат да ходят на училище, то това желание им е внушено отвън- от родителите.
Децата бягат от училище.
Те презират една голяма част от учителите си....те са насила в тяхните часове.
Има учители, които могат да те накарат да намразиш училището и дори четенето.
Децата не четат книги,както едно време ...карат ги насила да четат в лятната ваканция...принуждават ги...
Едно време нямаше избор...нямаше телевизия, такива компютърни игри, както сега...НЯМАШЕ ИЗБОР...а сега има...УЖКИМ....!!!!
Кой ги принуждава?
Всичко което става с насилие...има отрицателни резултати....
Дори и четенето на книги.....