Как да научим децата да се грижат за тях, а не само да се отнасят към тях като към жива играчка.

Хм, трудна работа! В началото правим всичко вместо децата, с надеждата един ден те да се справят сами със задълженията около животното...Често, обаче не се получава поне до към десетата година...Ако децата не могат да се грижат за себе си, как ще се грижат за животно...Е, то зависи и от животното...

Qui scribit, bis legit.

У нас се едвам се удържат напъните за обогатяване на фауната. Досега си имаме куче, рибки и костенурка. Искат още хамстер, папагал и игуана.

Е, вие сте по-напред от нас...
Имахме ,куче, но след като изгриза шкафа и разкъса новите чаршафи, го дадохме за "осиновяване" на роднина. Сега, както вече писах някъде , имаме две червенобузи водни костенурки. Много са полезни, като пример в половото ограмотяване на детето...

Qui scribit, bis legit.

Имаме рибки. Как са живи толкова години си остава 1 мистерия!?
Дъщеря ми уж много се грижи за тях, но добре че е и татко и! На мен как ми тежи да се занимавам с тях! Уж било много релаксиращо да се наблюдава аквариум с риби, аз обаче като го погледна, ме обзема чувство на вина. Все си мисля горкичките дали са яли, добре ли им е и т.н. Обаче гледам ги - наддават на тегло.

Иначе дъщеря ми ми помага за отглеждането на цветята. Знае кое цвете какви грижи иска, наименованията им научи отдавна. Полива ги, пръска ги и то с голямо желание. Е, везната си е везна, само мрънка за куче, коте, хамстери и др. с увещанията, че ще ги гледа.

***

е сухопътна костенурка, донесе я един братовчед от село.
Много е комуникативна, ама като няма много средства за изразяване на привързаността си - ни хапе по краката.
Кучето е антипример за полово ограмотяване, дащото върши разни такива движения само с едно друго мъжко куче - Джуджо. Много ни е срам със собствениците на Джуджо, щото и нашият Бъки и въпросният Джуджо се отдават на какво ли не, още щом се видят....

Котка, морско свинче и декоративни рибки.
Понеже гледачката е малка на ръст и години се занимаваме ни е мъжа ми.
Ама е имало заявки за крава с теленце, за какви ли не гадинки от детските книжки. Мерак има детето. То си има и котка, която сега се чудя къде да затварям - нали имаме нова членка на семейния ни клуб:-)
Ама си сложих таралеж в гащите - кръстниците на голямата й подариха котка.. преди 2 години .. какво да правя;-) Търся и му намирам колая.
Като станат по-големи щерките се надявам поне прибирайки се от некое кафене да се сетят да купят храна на домашния добитък:-)))

вчера. Пратих синчето на зоо-училище в Зоопарка и им раздавали награди-хамстери и свинчета.
Но тъй като е бил само един ден, за него нямало, от което аз съм много доволна. Поръчах на моята приятелка, която го заведе да им намекне, че ако няма награда и за него, да не се притесняват особено.
Е, той е вече на 11 години, та не го преживя много дълбоко. Каза - е колко му е, два лева, ще си купим.

да намерим подходящите думи, за да обясним на голямата щерка /3г/, защо котката така странно мяука и си вири дупето като е разгонена.
Сега детето знае че котката иска да си има приятелче, да се обичат и играят...че Зара иска да си има котенца, както мама има бебе в корема /тогава още бях бременна/. Детето разбра и вече не се просълзява като си помисли че животното вие от болка. ...
Добре че хората не сме такива, инак не знам какво щеше да е:-))

когато разбрахме, че нашето морско свинче не е бременно, а като ни го продаваха ни убеждаваха как след месец ще имаме малки свинчета.
То беше радост, то беше какво ли не, ама вече повече от половин година това "прасе" бременее ли бременее:-) Оказа се че е с наднормено тегло. Наитина е много лакомо и дебело:-)
Бях попритеснена че ще мирише, така бях чувала, ама от опит се убедих, че хамстерите имат по-остра миризма. И малко по-странен характер - изяждат се един друг - с моите едно време стана така...