Здравейте татковци и майки и милички деца.

Рано или късно се изправяме пред въпроса: Как да възпитаме детето си в съвременните условия , че то да съумее да се запази от чужда агресия?
Най- неприемливия за нас метод е : Ако ти ударят един шамар, подложи и другата си буза!
Бихте ли коментирали положителните и отрицателните страни на това Християнско учение.

ПЪТник

"Разумният предвижда злото и се укрива, а безумните вървят напред и страдат".

Без дефиниция на "агресия" не можем да минем; ясно е, че темата е за агресия в по-широк смисъл, но тъй като моите дечки са малки - вълнува ме само физическата агресия.

Та, действам в 2-3 направления: 1) липса на страх; 2) липса на прошка за получен ритник; 3) адекватност на отговора (на обидата - с насрещна обида, а не с бой; за ритник - с ритник, а не с пребиване на агресора); 4) да не се реве; 5) по-силният не е агресивен, и т.н.

Ако няма "око за око", агресорът бива поощрен.

(Всичко това, ако става дума за разумна разлика в годините. Ако става дума за педофили и пр., там процедурата си е ясна - разбираме се с полицията да ги пусне под някаква форма, за да ги докопаме ние.)

A propos, сещам се за една статия, в която за по-буйните деца се препоръчват бойни спортове: самото наличие на правила в спорта, съдия и т.н. водят към вътрешна организираност и контрол.

Темата със сигурност не е за тези работи, ама аз да си кажа.

za da svikvat, che i shamari se poluchavat.

Do tozi izvod me dovedoha slednite razmishlenija:

Dete, koeto ne e dokosvano s agresia, ne e vidjalo gnjav, ne e poneslo nasilie, shte go prejivee mnogo po-tejko, kogato mu se sluchi za pryv pyt v po-naprednala vyzrast, izvyn doma, v naistina vrajdebna sreda. Togava fizicheskata bolka e neznachitelen problem v sravnenie s shokirashtoto otkritie, che njakoj na tozi svjat si e pozvolil da te dokosne nedobrojelatelno... unijenieto, straha, izumlenieto ot tova drastichno posegatelstvo vyrhu neprikosnovenata mu lichnost... i mnogo mu se sybira na deteto, i ne znae kak da reagira, i mu se chupi psihikata - jestoko...

Popljaskvanite deca si izgrajdat mehanizmi na reakcia i sa mnogo po-dobre podgotveni da posreshtnat nasilieto na ulicata.

Roditelskoto "nasilie" e naj-bezopasnoto nasilie, i poradi tova - edinstvenoto mjasto, otkydeto moje da se zapochne "obuchenieto v syvremenen jivot". Zashtoto roditeljat popljaskva, no v povecheto sluchai s prichina, kojato e jasna na deteto. I zashtoto roditeljat vnimava kyde i kolko silno udrja, i njama da go povredi.

Deca njamam. Nabljudavam. Otstypvam pred vsjako oproverjenie, bazirano na opit.

"Ако няма "око за око", агресорът бива поощрен."
Това не го приемам, въпреки че в самото твърдение има формална логика...В живота често "око за око" поощрява и задълбочава агресията...
Но с останалите ти "мерки" съм съгласна...

Qui scribit, bis legit.

Интересна тема... Аз самата страдах като дете много, защото бях възпитана, че не трябва да се бия. Много ме биеха, смазваха ме, просто защото бях различна.
Не съжалявам обаче, че не съм отвръщала, за мен това / колкото и странно да звучи / е нормалното. Всичко е въпрос на избор. Дали човек е решил да живее според християнските принципи или не. Това определя всичко - личния избор за живота.
Има два пътя и има значение по кой е тръгнал човек.
Защото ако аз имам определени критерии за нещата, определен севтоглед - то бих била съгласна и да обърна другата буза - в името на своите разбирания, в името на своите принципи.
И какво значение има кое е неприемливо за другите щом е приемливо за мен?
Кой каквото иска да мисли за мен, важното е аз да съм убедена, че съм права.

Права си. "Око за око".... и до кога? И колко очи?
Просто ако се отвърне на агресията, то това е омагьосан кръг.

Но... в живота е доста по-сложно. Много често най-голямото ми отмъщение е било липсата на такова... Защо ли? Може би защото просто другият е целял да ме иязви, а не е успял... Да, сложничко е.

Привет. Така е . Права си.
За децата питах. Не бих казал, че те имат опит и са разумни.
Как да ги направим разумни?
За това се опитваме да говорим тук.
Имаш ли деца?

ПЪТник

Физическата агресия е следствие от мисловна агресия. Мисълтта е първична, действието и думите са следствие от мисълта. В света на мислите няма агресия без причина. И във физическата област е така, но ние не познаваме законите на мислите, а те са първични , а физическото действие е следствие на мисъл.
Не е много трудно да установим, че първо идва мисълта за действие и после ние действаме. Мислите са в друг свят и се подчиняват на други закони.
Как можем да взимаме правилни решения и да възпитаваме правилно децата си , ако не познаваме първичното, неговите законии и неговия свят.
Как ви звучи - фантастично или логично?

ПЪТник

Резултатите от нашето възпитание и това на децата ни въз основа на опита ни, се вижда навсякаде около нас. Нима тези резултати ти харесват? Нима за тях е виновен ДРУГ? Покажи ни го този ДРУГ ! Може да се споразумеем с него и да ни олекне и де се успокоим за децата си!
Щом трябва да свикват, да ги удряме с тояги по главите, че да им заякнат като на каратистите ръцете и така камъните ще се чупят в главите им.
Пресилено го казах. Исках да кажа, че не приемам доводите ти макар, че са логични.

ПЪТник