Здравей скъпа приятелко.
Много ли те биеха когато бе малка. Тук има едно мнение, че вече трябва да си свикнала. Загрубя ли, не те ли боли вече? Отговори на онова мнение. Аз и ти знаем истинския отговор на този въпрос. Познаваме се отдавна и аз почти разбирам търсещата ти и чувствена натура.
Не определям като добро или лошо поведението ти, но не разбирам логиката ти да защитиш своите разбирания, своя принцип. Всички така правим и това според мен е една от причината за сегашното ни състояние.
Според мен е необходимо нещо по- вече - да излезем извън собствените си разбирания и принципи и да намерим истинския път за решаването на този проблем. Всеки за себе си. Докато това стане аз си мисля от принципите на Християнството /древните писания и книги/ че насилието ражда насилие и , че ЛЮБОВТА е единствената ни защита. Тя е защита и от физическа агресия и от психическа. Мога да говоря от една друга позиция, защото ми бе дадено да познавам основните закони движещи и нашия свят.
Зная, че ми вярваш. За другите - не знам.
Аз също вярвам в теб и знам, че това което си направила и без да познаваш законите е достойно за уважение. Ти си майка.

ПЪТник

Редактирано от ПЪTниk на 29.08.01 17:45.

Звучиш логично, да, така е.

Не приятелю, не съм загрубяла, случва се и да ме заболи... Както на всеки жив човек. Всъщност болката е доказателство, че сме живи.

Любовта наистина е пътя, единствения път, единствения правилен път. Наистина е като броня. Но любовта не е чувство, а действие, позиция, решение... И да решиш да обърнеш другата буза - то това може да го направиш само от любов.
Така че - нещата са свързани логично.
Сигурна съм, че ме разбираш.

Разбирам, твоята теза: че ако мислим правилно...,няма да вършим глупости и агресията, няма да е в такива мащаби ...
Но не мога да се съглася с някои твои твърдения:
И във физическата област е така, но ние не познаваме законите на мислите, а те са първични , а физическото действие е следствие на мисъл.
Не е много трудно да установим, че първо идва мисълта за действие и после ние действаме.
За съжаление житейските факти /а и научните/ сочат, че много често е точно обратното...Първо действаме и после мислим...
Така, че изводът ти може и да е верен, но не и възоснова на аксиомите, които си приел...

Qui scribit, bis legit.

Не познавам човек с такава огромна любов. Христос също е знаел, че не го можем. Друго е искал да ни каже , може би, че: "Постъпвайки така вие струпвате жар върху главите на враговете си". Скрил е резултата от това действие за да не го превърнем в мотив и да нанесем повреди на любовта.
Много мъдро. Ти опитала ли си резултата от такова действие?
За действие и резултати говорим тук. На какви мисли и действия да учим децата си.
И аз съм сигурен , че ме разбираш!

ПЪТник

Здравей маме. Радвам се, че те срещам, нищо , че не си съгласна с мен.
Трябва да се поопознаеш малко. Болката, злобата, зависта, омразата, желанията........ са мисли! МИСЛИ! Любовта е състояние. Понареди собствените си неща малко , разгледай ги внимателно и тогава ще видиш, че първичното действие е мисълта, а физическото е вторично. Ти първо ми изписа текста си по темата и сега го измисляш ли? На такова ми прилича, но онова после е разсъждение. Смеси двете понятия и хоп ПЪТника не бил прав.
ПЪТника е винаги прав така да знаеш. Ако сгреша, достатъчно уважавам теб и твоето мислене за да не чувствам вина.

ПЪТник

Редактирано от ПЪTниk на 29.08.01 18:49.

Ако определяш физическата болка, като мисъл, чудя се какво ще кажеш за сърбежа...сигурно ,че е гениална мисъл...хи-хи-хи!
А ако злобата, зависта и омразата бяха просто мисли...,то нямаше да съществува думата " чувство" в езика. Май ти трябва да си оправиш понятията, ама не вярвам да успееш, защото това се "учи" първите седем години, след това - забрави!

Qui scribit, bis legit.

Ами как да ни направим разумни, както са ни направили нас, и доколкото са успели. С пример, говорене, насърчение. И съответно техния личен опит, от който не бива да се плашим. Трупане на акъл дето се вика.

Моето куче не може да говори , но те уверявам , че ме обича. Не знам дали го сърби езика.
ПЪТник

Страхотно си права , за съжаление. Не ми допада, но е така.
Истината и фактите са такива каквито ти казваш.
Може би е достатъчно , че се стремим към нещо ново и красиво. Дори и това е достатъчно, че го желаем.

ПЪТник