Не се бъзикам този път....
Вие не знаете защо съм тук.....но и аз не зная....
А всъщност, не ме и интересува....
Факт е че съм тук и единственото обяснение е,....че ми е приятно с вас.
Независимо оттова , което пишете и мислите за Мулето...на него му е приятно с вас.
А нима това не е обяснение, за десетките и стотици часове,които сме прекарали заедно?
Едно от първите неща,които правя, когато ставам, сутрин, е да включа компютъра и да надникна тук....
Това не е задължение.
Това не е интерес...
Има нещо по дълбоко, което няма да назовавам....
Някои могат да се сетят....
Да лъдеш родител е велика роля....и много трудна роля.
Роля- подчертавам това.
Но е велика- свързана е с прохождането на още един гост на тази планета.
Кое същество, родено на тази планета, има нужда от 20 годишно обучение?
Че и повече....камват че учението продължава цял живот...
Само хората имат нужда от обучение 20 и повече години.
Дащо?
Защото те не са от тази планета.
Те са гости тук...и вие и вашите деца.
И ние им давате първте уроци....без тях не може.
Но това няма връзка с усещането ми в момента....а то е ...зълбоко...
Усетете колко е дълбоко.......

"гости"...бездомни гости...

Радвам се, че не ни смяташ за изроди.
И с какво сме ти толкова мили, и защо точно ние, нали бяхме по едно време смърфове?

и все за това ли трябва да мислим?

фактите каке са си факти и не му ТРЯБВА на никой да мисли за тях...
или ги виждаш и усещаш...или не...

фиксирането към някой факт, фиксира и мисленето да зависи от неговото наблюдаване...а наблюдателя винаги променя това което наблюдава.

Децата често "не внимават", не задържат вниманието си в/у нещо определено, защото имат желанието да се движат/развиват не да фиксират...

Родителите са по тромави, и невинаги са прави в това какви са, и какви трябва да са усещанията на децата им...

Редактирано от 8H на 24.08.01 19:00.

фиксирането е като факта...задържане, забавяне
в динамичния Живот....
наблюдателя не променя наблюдаваното, а наслагва представите си /опитност и рутина/върху мигновение...което вече е престанало да съществува...
с това той не променя наблюдаваното...а създава едно разделение и конфликт...в него, а не в наблюдаемото...
виж последните изследвания в/у поведението на електрона...

Надявам се да усетиш, а не да разбереш....
Когато не усещаш божественото в себе си, си "смърф"- това н ее обидна дума, ти влагаш обидво съдържание в нея,не Мулето...
Когато усещаш БОЖЕСТВЕН ИМПУЛС, ти си почти БУДА...все още неизраснала, все още неосъзната....раздразнена...бъдеща БУДА....
Тези твои отчаяни сблъсъци с Мулето , знаеш ли какво означават?
Всичко това, което ти мразиш и не обичаш, се съдържа в теб....
Ти можеш да бъдеш много добър приятел с Мулето и то знае това.
Приятелите , преди да станат такива...много често са врагове....
Усети това...

хора, дълго враждували изведнъж да осъзнаят, че са станали близки, че са започнали да се уважават, че непримиримостта е утихнала...
Но когато борбата се е подчинявала на някави правила, а ти отдавна си извън границите на всякакво етично общуване. Твоето ego е толкова преобладаващо в теб, че дори и да искаш не можеш да спреш да засипваш тези, които харесваш с вниманието си, против волята им.
Желаеш да наложиш своите правила, а когато хората не искат те да им бъдат налагани, ореваваш виртуалните орталъци, че си модериран.
Приличаш на досаден стар ерген, безумно влюбен в красиво момиче, който го засипва със старомодни и смехотворни знаци на внимание- парфювирани с ужасен парфюм кърпички, кошници с противни цветя, порцеланови статуетки, писма с излияния, който го следи, шпионира,преследва и ограничава.

Т'ва ми мяза на последната ми връзка...Избихме се първо от "омраза"....
Наиграхме се после дълго.... И накрая пак се избихме...
Много мразя да си спомням, направо се просълзяваммм....,,,мммммм

Fiat Lux!