Едно мило и затрогващо описание на взаимоотношенията баби-дядовци-родители-внуци на FARMER в друг постинг ме подсеща и за друг въпрос - трябва ли децата да отглеждат и да се грижат за родителите си един ден? Това задължение ли трябва да им е, добро възпитание ли или човещина? В миналото, при патриархалния морал, който са имали българите това е било така, но сега? Какво предполага новото време, новия морал? Как разбирате тези взаимоотношения сега? А как ви се иска да бъдат? Не е ли меркантилно стойността на отглеждането на децата един ден да се размени със стойността на доглеждането на възрастните? Трябва ли това да изискваме от децата си? Възпитавате ли ги в това децата си?

децата не са длъжни по принцип да гледат родителите си, но има едни морални закони ли, как да ги нарека - не знам, по силата на които аз например съм в БГ. Имала съм хиляди възможности да бъда навън, да бъд ав друг град, но 1 от причините да остана е че не мога да поднеса това на родителите си, макар общо взето едва ли съм най-добрата дъщеря. Почти нямам време за тях. Засега не им помагам особено, но знам, че ако ме няма, ще остареят по-бързо. Просто такъв тип хора са.

Не мога да си помисля да не ги гледам. Тук дключвам дори любимите си свекър и свекърва.

Има си равновесие в природата, просто си го приемам като съвсем нормално да се грижа за тях някой ден, когато те имат нужда от мен и да се опитам да им върна поне една стохилядна от техните грижи.

***

Никой не е длъжен да има чувства...ако ги има, това не е ефект на меркантилността...

сега, или преди не виждам никаква разлика (освен, че джунглата е много по опасна, и няма вариант държавата да окаже помощ)

dezata sa nashi, no te si imat tehniya zivot i pravo na izbor...
az ne ochakvam ot moite da me gledat...dostatuchno shte mi e da mogat te sami da se gledat i samoizdurzat....tova za men e po vazno - te da sa dobre ( roditelite na tova se radvat)

ne mi se iska da me gledat men i supruga mi , da nymat vreme za sebe si i da imt extra stress....

otglezdaneto na dezata e suvsem razlichno ot gledaneto na viuzrastnite.
deza gledame po nash izbor- nie sme izbrali da imame deza , a roditeli gledame ot moralna gledna tochka , uvazenie .

zylata sistema edin den shte stane kato povecheto strani (bez balkanskite
)roditelite ste prestanat da gledat dezata si sled 16-18 godishna vuzrast i taka sthe imat vreme da se podgotbyt finansovo za starini...a mladite shte sa po independant i ot tyh nyma da se ochakva da ni gledat....
na men tova mi zvuchi dobre....

В България няма възможност за нормален живот на безпомощни възрастни хора, без да бъдат подпомагани от по-младите, от децата им. Старческите домове не са хубаво и уютно място. Хората предпочитат да живеят в домовете си, социалните грижи са на ниско ниво.
Порастналите деца не се освобождават от емоционалната си зависимост от родителите, поддържат се близки отношения, живеят заедно. Това предполага и гледането, което е естествено развтие от взаимоотношенията.
Морално е да се помага на всеки близък, който има нужда от помощ, не само заради дълга към него.

Редактирано от Pyмянa на 27.08.01 09:20.

Mnogo interesna tema.

Az syshto sym se zamisljala. Da si priznaja, dali zashtoto sym prekaleno goljam egoist, ili poradi njakakva po-blagozvuchna prichina, no ne mi se iska, kogato stana na 40-45-50 godini, da prejiveja koshmara, prez kojto minavat mnogo jeni, koito poznavam. Tazi vyzrast e trudna vyzrast, vse oshte mladijat i silen chovek ima mnogo kakvo da se bori s jivota, zabyrzano ejednevie, stres - v rabota, eventualno v sobstvenoto si semejstvo (obiknoveno dotogava i sys sypruga sa si poomryznali, i decata sa pootrasnali i sa stanali "golemi griji") - nemalko sa i bezrabotni ili pyk rabotjat kato ludi, za da svyrjat dvata kraja - i izvednyj na glavata im kato porednoto prokljatie otgore se izsipva roditel, kojto veche ne e v systojanie da se griji sam za sebe si... i ne mogat da go ostavjat.

Nikoj njama sili da zareje starite si roditeli na proizvola na sydbata - gledam gi tezi jeni - otivat sled rabota, da pochistjat, da im sgotvjat, da im zanesat lekarstva... Posle se pribirat i vkyshti, i tam da pochistjat, i tam da sgotvjat... Na sledvashtata sutrin pak na rabota... i taka vseki den, nishto drugo...

No na kakvo se prevryshta edin takyv razpokysan chovek? Kakvo stava s negovija sobstven jivot? Trjaba li da go jertva, za da moje da se obyrne "nazad" i da vyrne grijite na tezi, koito sa mu gi dali njakoga? Ima li smisyl? Jivot za jivot?

Tazi misyl me plashi, hora...

No ne vijdam izhod :(

Jennifer, в твоите думи се усеща порядъчност, силни корени и възпитание в онзи патриархален балкански дух. Може би не си срещала все още конфликта между забързаното ежедневие с 14-15 интензивна работа и времето, отделено за родители и роднини, но един ден и това ще се пренесе у нас. Може би ще започне от поколението на децата ни и затова питам как да възпитаваме сега за в бъдеще. Чувствам донякъде такива разбирания като спирачка и ограничение за развитието на децата ми. Света е вече едно голямо село, не е ли?

Често чувствата влизат в конфликт с времето, с което разполагат децата, за да променят света за по-добро. И да променят това, държавата да е в служба на своите граждани, на социално слабите като част от родителите, пенсионерите.

Ребека, радвам се за това ти мнение. Остани си оптимист! Напълно споделям твоето мнение

...imame mnoogo takiva otnosheniya...interesni..b bulgarskoto semeistvo....
slozni vuprosi ot roda na tova kak dezata se bebosvat sled kato navurshat sedemnadeset osemnadeest godini, produlzavat da ziveyt s roditelite si...ponykoga do bezkrainost ...( e haide do tridesette )...i zenite i muzete na tazi vuzrast kato ne ziveyt sami ,a s roditelite si ...imat mnogo malka samostoytelnmost i nezavisimost...
posle se chuvstvuvat mnogo zadulzeni kum roditelite si...razbiram go ..., no ne mislya che trybva da e tochno taka...