Добър ден.
Мисля, че идеята за такъв клуб е добра.
Дали и клубът ще е добър зависи от нас всички.
Мисля още, че тук ние можем да се научим да се самонаблюдаваме и да се опитаме чрез общуването и споделянето да се променим към по- добро.
Чак тогава можем да възпитаваме децата си. Всичко е в нас самите и чак тогава в нашето продължение - децата ни.
Мисля, че трябва да знаем какво можем ние и какво не можем. Огромното ни желание за правилно възпитание на децата ни не е достатъчно. Трябва и да го можем. Не можем да помагаме на слабите ако не сме силни, не можем да сме щедри ако сме бедни / не само материално/ , не можем да възпитаваме ако сме невъзпитани...Не бива да се самозаблуждаваме и да искаме да правим нещо което не го можем.
Всичко е в самите нас и въпреки това трябва да се започне от някъде.
Аз лично мисля, че началото е вътрешния ни духовен свят и след това и влиянието на външните обстоятелства.
Искам да ви попитам за мнението ви: Как ние като родители трябва да формираме вътрешния духовен мир на децата си? Като ги учим да се борят срещу лошите външни обстоятелства или като ги учим на вътрешна промяна?
Как да ги възпитаме да се самореализират?

ПЪТник

Е нашият пример. Децата още от малки подражават. Във всичко. И най-вече подражават и имитират нас.
Така смята аз.
А духовното си ние го изразяваме с поведението си, което децата подражават.

П.П. Здравей и тук!

Quot homines, tot sententiae.

Здравей.
Радвам се, че те срещам и тук.
Напълно съм съгласен с теб за подръжанието и имитацията.
Това още повече ни задължава да се самовъзпитаваме. Нали?
Мислиш, че децата се влияят, подражават, имитират от поведението ни?
Мислиш ли , че трябва и е възможно да прикрием нещо от нашата същност, чрез подвеждащо поведение за да постигнем по- добри резултати. Все пак поведението можем много по-лесно да променим отколкото същността си?
Как приемаш такова криене - като измама или като добър начин за възпитание? Можем ли и трябва ли да мамим така децата си?

ПЪТник

Samo ti prochetoh zaglavieto na temata"nai-dobro vuzpitanie " i se otkazah da ti cheta mnenieto. Takova niama i go kazvam ot poziciata na pedagog. Ima dobro i losho vuzpitanie i dvete mogat da dovedat do edni i sushti rezultati poradi redica drugi faktori. nO NAI-DOBRO VUZPITANIEEE EEEEE SPRETE SUS SILNITE DUMI VECHE.

Все пак Mag е прав(а). Ако възпитанието изобщо може да се оценява като "добро" и "лошо", това може да се направи от поне две гледни точки:

1. От гледна точка на резултатите за обществото - успяли ли сме да "възпитаме" (винаги малко настръхвам от тази дума) детето, т.е., да набием в съзнанието му всички условности, дивотии, лицемерие и пр., които са нужни, за да може то да живее в това общество... както и всички наистина необходими норми и ограничения. Това безусловно изисква огромни дози насилие - ОСВЕН когато става с нашия личен пример.

2. От гледна точка на резултатите за възпитавания - дали той ще може да се развие като един щастлив човек или не. Според мен, тук не начинът, а съдържанието на възпитанието (на това, което "набиваме") е по-важното.

Дали е допустимо да сме лицемери при възпитанието (отговарям на ПЪТник)? Аз не се наемам да философствам върху етичните проблеми на подобно поведение, но като родител на 2 деца смея да изкажа увереността си в практическата неприложимост на този подход. Децата може да знаят малко, но съвсем не са глупави. Те са по-интелигентни от възрастните. Единственото, на което можем да ги възпитаме посредством лицемерие... е самото лицемерие. Ако това ви се вижда положителна възпитателна цел - давайте.

Съгласна съм с това което пишиш...
Само да напомня, че възпитанието не е 100% от родителите, а според мои мерки процентът намалява след раждането с възрастта до 50% към пубертета.

Това, което е отрова за един, за друг е лекарство и обратното...при възпитанието любовта към детето ни помага да направим разликата...

Qui scribit, bis legit.

Моментално усещат двуличието и притворството. И никаква лъжа не може да бъде прикрита от тях.
А под поведение аз разбирам един комплекс от действия и актова (или бездействия - също):
1. Как се отнасяме към хората (знам, че е много общо)
2. Какво говорим
3. Какви книги четем (и имаме в библиотеката си) и как се отнасяме с книгите си
4. Каква музика слушаме, ходим ли на театър, опера, концерти. Водим ли ги с нас
5. Как прекарваме свободното си време (излет или ресторант или балансирано между двата типа)
4. Как говорим и общуваме. Как изразяваме мисълта си.
5. ................
много са за да мога да ги изредя.
Та накратко: поведението не е само фасада, то е резултат на същността ни и най-вече на духовното в нас.

Quot homines, tot sententiae.

То е ясно, че не е искал да каже точно "най-доброто възпитание". Все едно да кажеш "тази картина е най-красивата" или "този роман е най-интересният".


Quot homines, tot sententiae.

Не бях прочел мнението ти и бързайки да отговоря на ПЪТник-а му написах нещо подобно на твоето мнение.
Наистина - децата не са глупави. Дали е някакво 6-то чувство или кой знае какво но моментално усещат лицемерието, фалша и двуличието.
Съгласен съм.

Quot homines, tot sententiae.

След една възраст във възпитанието на детето започва да влияе най-вече ОБЩЕСТВОТО. Даже не към пубертета а дори по-рано - още щом тръгне на училище, например.
Но неслучайно е популярна оная полуизтъркана фраза за "първите 7 години". А детето ги прекарва предимно в семейството. Аз бих я изменил на първите 3 или 4 години. Те са най-важни.

Quot homines, tot sententiae.