Слушат ме по-внимателно от моите.

Редактирано от Pyмянa на 24.08.01 12:20.

Прибавям към това че по този начин успяваш да добиеш представа и от останалите деца, с които твоето контактува.
Понякога "отваря очите" на родителите:-)

Но става лошо, поне според мен, когато дойде момента на сравнението - моето с останалите, особено ако си позволим сравнение с нападателен и назидателен тон пред собственото ни дете.

Малко поомотано обясних, ама мислитеми хвърчат в по-бебешка насока:-)))

...но и това ме вълнува ..

Плаче ли или като по-трезвомислещо създание предпочита да си поспива?

и децата обичат да си говорят с чужди родители. Така може да направят сравнение, и да видят какво е скрито за тях от навика на собствените им родители да се отнасят към тях по един и същ начин винаги... за да не изчезне любовта, която даряват и разговорите, се опитвайте да разберете това което вече е научило вашето дете (не само от другите, но и от вас), промяната която при децата винаги се извършва, и много по бързо отколкото при родителите...не е добре да се оставя промените да стават скрито, тайно, или разбираемо само за децата с които контактуват.

Бебчето спинка доста.
Кротува си и това много ме радва. А като не спи, прави едни сладки физиономийки.

Но стане ли време за ядене не трае и минута :-)

И всеки знае, че от плач, до рев има разлика :-)))
Йоана плаче :-)

На мен обект на голям интерес са очите й - мечтая да са сини както моите. Да сме 2:2 у нас - сини и кафеви очи :-))

какви ще й бъдат очичките, важното е че сега прави точно това, което трябва, за порастне бързо.
А ти как си, леко ли мина всичко?

Да, Божа работа е.
Всичко беше на 19.08.2001 от 10:30 сутринта, до 16:24 когато бебока изплака.
А аз съм добре. Самото раждане беше планирано защото ако бременността ми бе продължила, се очертаваха проблеми с бебето.

Включиха ми системи. После в родилна зала се справих за 5 минути /не очаквах подобно "представяне"/ . Нямам разкъсвания, а след двата часа в които се почива на родилната маса, бях готова да се взема бебето и да си ходя у нас:-) Ама аз търпение нямах да си зърна щерката, та може и от голямото ми желание да се възстановявам така. Това го пожелавам на всяка родилка.

Ама си е хубаво така, понеже у нас никой не ми се мота из краката с големи мераци за помощ. На крака съм си и си се гледаме с мъжа ми и двете щерки :-) По-хубаво не може и да е, щото няма да е за вярване:-))
Че и ми остава време да се занимавам с мои неща. Както сега когато таткото каза " отивам да си легна при новата си жена" :-))

Понякога обичам да си говоря с чужди деца. И те ме слушат. Ако млъкна, ще заговорят те и няма да се вредя отново. Говоря си с чужди деца... Не спирам. Бъбрим си за различни неща. Понякога за неща, за които никои да се сети или са доста скучни - за това какво би казала баба Цоцолана на Спящата красавица, за кръговрата или картонените зайчета. Те ме слушат, питат, после питам аз. Понякога е доста досадно, не искам да виждам никои по-никсък от 1,30m, но трябва да си говоря с чужди деца.
Всъщност, не е никак лощо - говорим си , а после ми плащат. Аз съм учител.

колко радост ще му донесе малкото Мишенце - още от сега ще ходи на ръце. Голямата щерка (каката) как прие дребосъчето? Помага ли?
Луд съм по тези ококорени бебешки очички, които за първи път виждат света и най-близките си.
А за експедитивното раждане получаваш медал - виж по-горе! С тези успехи - може да ти се случи и други дечица да ти се радват, мамо Мише...

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

Като кратък разказ с изненадваш край! И има поне три настроения на главния герой в 10 изречения...!!!
Да не би освен, че си учител, да си и писател ......в свободното си време.

Qui scribit, bis legit.