глезят ли децата?

При нас положението е твърде критично. А като си помисля, че това е същата жена, която само до преди няколко години беше живото олицетворение на строгостта и принципността!

Остава само да се моля да доживея една хубава бабешка възраст, за да видя какво ги кара тези баби така стопроцентово да развалят дисциплината и навиците! И дядовците са същите, де!

Но да са живи и здрави, че и без тях не е лесно.

***

и с майка ми нещата стоят по същия начин
и когато възмутено я попитах как може такова нещо??????
тя съвсем невинно ми отговори - вие си ги възпитавайте,аз ще си ги глезя те ,бабите са за това
толкова се изумих тогава,че не успях да кажа нищо!

То с теб един дол дренки, ама чак пък и майките ни! Моята майка казва абсолютно същите думи!

И аз като чуя това изречение и не знам какво да му отговоря.
Като се прибера вкъщи и си казвам, че ще и отвърна, че така прави мечешка услуга на любимката си, но следващия път като ми го тупне пак това изречение, пак си онемявам.

***

сложих граници на глезенето
казах й -ок,глези ги ОБАЧЕЕЕЕЕ, когато аз съм наблизо ще питат мен,а когато ме няма ще ми звънят по GSMа да ме питат
тя ,слава богу доста ме слуша -вече!докато бяха малки е много сложно- и те знаят,че няма да ги покрие за някоя беля.....
с поднасянето на палачинки в леглото за закуска и други "дреболийки" обаче положението е БЕЗНАДЕЖНО И СЪМ ВДИГНАЛА РЪЦЕ/ да не повярваш/

Нашите баби глезят, но с мярка и затова съм им благодарна.
Но и те са на принципа, че щом е баба трябвада глези.
Но при анс положението е по-зле с дядовците - те глезят много повече от бабите. Като кажат на "дядо момичето" мед им капе от устните:)))

All we need is love

Свекърва ми е патологичен случай в това отношение, но жената много ме радва:-))
С дъщеря ми /3г/ като се съберат не се знае коя е на 3 годинки. Глезенето в случая е мила картинка.

Ама пък детето на мен номера не ми прави. Просто знае къде минават нейните и къде не. Съответно мило и драго дава да е с баба си.

Само че това не е началното положение - мина се и през цупене, скандалчета /които малката ми устройваше/. Наложи се - преди година, да поговоря със свекървата. Разбрахме се с нея, че може с детето да си позволят каквото им скимне, но да създаде у детето нагласата, че _само_ с баба може така. Тук идва момента, в който едни големи кафеви очи с много сълзи ми казват " Искам баба Ваня пък, мамо, ние сме приятелки с нея!"
Но и това излекувахме. Пак баба й и обясни , че аз и татко й решаваме кога ще са те двете заедно. Дори и да сме събрани всички на едно място - аз, мъжа ми, бабата и дядото, хлапето си знае че думата на мама и тати е по-тежка от тази на останалите. Глезотии не минават и даже се наказват.
И тука ми напира едно силно чувстео - ами лоша думица не мога да кажа за свекърва ми като баба! Разбрахме се с нея за детето и възпитанието му спокойно и с резултат.
А в резултат на нейните действия също мога да кажа, че детето не ме пренебрегва като родител и авторитет. Същото важи за мъжа ми.

Но нещата опират до синхронни действия и в семейството на детето, и в семейството на баба и дядо.

Не разбирам майки, които се сърдят, че бабите глезят децата им, а самите те /майките/ се възползват от "естествената детегледачка"... Разбрахте ме нали...

Инак... като се сетя за майка ми - иде ми идея за една нова тема ... ще обмисля и ще я пусна. А засега само ще кажа, че не мога да я анализирам като влияние в/у възпитанието на детето, понеже ..... никаква я няма както баба, или "баба на теория" ...май си формулирах и темата като заглавие...

Е дано не съм ви отегчила, доста пописах ....

Лека и прохладна вечер ви желая.

Дааа... това е май обща "болест" при всички баби и дядовци. Е майка ми поне ми спести изречението... ама свекървами и това каза "Вие си възпитавайте..."
Е тогава открих решението на проблема в лицето на разумния си и много мил съпруг, който без да се замисли отговори
"Като не ти е жал за детето глези. На него това ще му се отрази по-зле после, когато те няма и трябва отново да свиква на реда в къщи."
Приложих и аз на свой ред същата тирада на майка си (а каква майка беше строга, не лоша много добра си беше, но и безкомпромисна) и май всички се съгласиха, че има неща, за които ще трябва да се съобразят с нас като родители.

А защо бабите и дядовците се променят и не са тези, които помним ще цитирам баща си, който един ден най-чистосърдечно възкликна:
"Жена нашето едно време правеше глупости, а малкия сега прави номера..."
и остана изумен от откритието си

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив всичко

ейй, защо и мен не са ме глезили така
мен всеки искаше да ме възпитава...

глезеха докато бяха мънички. сега просто се оставят да бъдат манипулирани и направо изнудвани, което е все тая.

Всички тук звучите така мило и затрогващо. При нас няма никакви такива глезотийки. Едната баба се вижда инцидентно и безгрижно с внуците, а другата е толкова нервна и объркана, че на мен не ми остава нищо друго освен да ги отглеждам всичките, когато се съберат заедно. Разбирам ги, всеки си има лични проблеми в тези трудни години, но да ни гостуват винаги имат желание, а тогава на мен ми се завива свят от всичко, което трябва да подготвя, купя, сготвя, организирам, изчистя, изпера, огранича децата ми да не играят игри на висок глас, защото баба и дядо си почиват, да оставят баба да си изгледа нейния сериал и да гледат своето детско, да намеря причината за поредната караница между едната баба и внука, а тя най-често е в ограничаването на свободата и насаждането на вина и страх. Аз бабите и дядовците не мога и не искам да им променям светогледа, но те се държат като деца и главата ще ми се пръсне, когато ми се сервира такава детска мега-градина за 2х2х2. Само като си помисля, че идва 15 септември (първия учебен ден за децата ми), на който традиционно ми пристигат на гости... Празник ли ще е за децата ми или ... Не обичам да окам, но ще взема да натисна дистанционното, пък ще видим. Някой да има съвет към такава ситуация?