Уважаеми Родители, Дами и Господа!

От доста време следя темите (и) в този клуб. Чета постинги, писани от интелигентни, дори ерудирани хора, които са осъзнали отговорността на родителството. Усещам искрения ви стремеж да се справите с една или друга ситуация по възможно най-добрия начин.
И все повече, все по-често в мен се надига един крясък, или може би един вопъл- наречете го според вкуса си към драмата:

НЕ ИСКАМ ДА ИМАМ ДЕЦА!!!

Не искам да имам деца, защото “моите” деца ще играят с “вашите” деца в “нашия” общ свят. Защото докато вие дебатирате как се обезболяват растящите зъбчета, аз се питам: на какво ВСЪЩНОСТ ще научите вашите деца?! На какво ПО ДЯВОЛИТЕ всички ние НАИСТИНА учим децата си?!
Защото така, както сте прекрасни, интелигентни и ерудирани, ще научите ли децата на търпимост и уважение към различията? Ще ги научите ли на уважение и обич към онази най-далечна вселена, наречена близко същество?!
Сигурно ще отговорите с “да”, но аз не ви вярвам! Вярвам, че децата ви ще отразяват вашето верую и вашите принципи. Ще бъдат перфектно обучени в ЛИЦЕМЕРИЕ. В това лицемерие, което гордо и безпардонно развявате и тук. Лицемерието, с което “излъчвате” позитивизъм към съмишлениците си и към тези, които ви се струва, че превъзхождате; което се пропуква в изкривена гримаса, жлъч и грубост тогава, когато срещу вас се изправи ИНАКОМИСЛИЕТО с един ясен и способен да звънти тон. Лицемерието, с което се афиширате като съвременни хора с широки разбирания, а в същото време не сте в състояние да проявите толерантност, надскачаща модерирането на неудобни и досадни за вас теми и постинги. Видях ви да отхвърляте, видях ви да нападате, но много рядко- да се опитате да потърсите дали пък няма и НЕЩО ДРУГО ИЗВЪН ВАС и вашите улегнали разбирания за нещата. Същите ли стени изграждате между вас и неприемливите хора около вас? Изтривате ли от тефтерчетата си телефона на “изпаднал от класацията” ви познат, защото нестандартната му личност не се вмества в благородните предначертания на амбициите ви?

Дълбоко вярвам, както може би и вие, че за да оцелее, този свят трябва да има твърди устои.
И също така вярвам, че единствените ”твърди” устои, на които би могъл да се крепи светът- това е, както е казал един мъдрец. ”най-мекото вещество” – ЛЮБОВТА. В един прекрасен словесен ескиз Ошо сравняваше любовта с водата, с водната капка, която изглежда малка и слаба, но е в състояние да си намери и най-малката пролука и да проникне навсякъде; и колкото и да изглежда абсурдно… най-слабото вещество в крайна сметка побеждава най-силното. Но, за да отдадеш любов, трябва да я имаш в себе си, да я оставиш да те изпълни и да избликне. В сърцето на щастливия човек няма място за отрицание, там има великодушие и приемане...

Радостта на сърцето е песента на Вселената.
Нямам нищо мое освен усмивка с която да даря пеещото сърце.
Знаеш ли, един Велик Учител на въпросът как да възпитаваме децата е отговорил:"- Започнете с: ТИ...ВСИЧКО...МОЖЕШ !"

Сърдечна усмивка на сърдечните хора

Недей да правиш такива изявления, за да не се питаш някога защо ти се случват някои неща в живота. И аз като тебе, преди много време, направих такова силно изказване по повод родителската безотговорност и сега жъна плодовете на необмислените си приказки. Не всички родители, както и не всички хора са еднакви, не забравяй това.

Вярно е това, в което вярваш !

Радостта, която те носят за човека, не може да се сравни с нищо друго. няма нужда да им казваме каквото и да е било, нито да ги възпитаваме по някакъв специален начин. няма нужда те да си играят с твоите или с нечии деца, просто няма нужда... Самото им присъствие в къщата е истински празник за очите и душата. Те не просто осмислят живота на влюбените мъж и жена, те продължават тази любов, която си отива след време, опредметяват я в нещо по-величествено и прекрасно, което дори може да се пипне, погали, целуне... Можеш дори да изживееш удоволствието да заведеш тази любов в детската градина и по пътя да й купиш сладолед в близката сладкарница, също и на луна парк.

Написаните от тебе неща са верни в един или друг контекст, но не виждам връзката им с децата. По-скоро съм склонен да мисля, че каквото и да се появи в живота - хубаво или лошо, може най-лошото - присъствието на децата е гаранция за това, че хубавото няма да ни напусне никога, че то е до нас, толкова наблизо и гаранция за осмислен живот.

но отношението ми/ни към Мулето , за което предполагам, че намекваш, не е израз на лицемерие, нито на тесногръдие и нетолерантност, повярвай!
Мулето, не е просто инакомислещ, а необикновенно досаден и за съжаление, прекалено бъбрив "дървен философ" . Служа с с това определение, , не за да го обиждам, а защото не ми се влиза в излишни описания, след като вече на всички е ясно за какво става дума.
Нещо, което в един клуб, ще бъде повод за настървена , "гръмогласна" и плодотворна дискусия - вдруг клуб, ще предизвика досада, обида, мълчание. Трябва всичко да е на мястото си и във времето си. И на Мулето, просто не му е мястото тук, съжалявам.
В този смисъл не виждам никаква причина да проявяваме
" толерантност, надскачаща модерирането на неудобни и досадни" за нас теми и постинги.

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 03.08.01 01:18.

Много се радвам, че не искаш да имаш деца. Не може толкова объркан човек, който не е намерил себе си, да понесе отговорността за едно дете до неговото пълнолетие. Цели 16 години. Кой кого ще отглежда?!? Нетърпимостта към Мулето не е нетърпимост към инакомислещите и оригиналните хора. Ние, родителите, сме хора стабилни и трябва да знаем мярката на доброто отношение и докъде да търпим. Не сме длъжни да търпим разни налудничави и дървени философи като Мулето, който с най-постоянна агресивна ерудиция залива този клуб. Всяко нещо си има граница. Хайде, сбогом и не ми отговаряй.

А, начи ти не си объркан човек и си намерил себе си...цъ цъ цъ.
И каква отговорност поемаш за детето си? Всеки ден детето ти може да умре от безброй неща. И един ден ТО наистина ЩЕ умре.
Ще те видим колко си стабилна, когато това се случи или се молиш първо ти да хвърлиш топа, че да не виждаш смъртта на детето си.

Така че не ми се прави тука на стабилна и умна. Защото ти си просто безотговорна и нещастна, и объркана.....
Един смъртен човек в тоя свят на смъртта.

Като нямат хляб, да ядат пасти!

Прасетата са едни от най-интелигентните животни. Но твоето писание вдъхва истински трагизъм на времето, в което живеем. Един доста черноглед прасчо. Ако всеки седне да мисли какво лошо може да му се случи в бъдеще, то може и да си повярва, да си самовнуши и тогава как да му се случват хубави неща. За Бога, човече, живей днес, а не в очакване на Годо.

А ти какво мислиш че може да ти се случи в бъдеще, а? Има само две неща в живота на човека - първото е раждането, а второто.....

А познай де?