.... винаги съм имала проблеми с наще и по - точно с майка ми. Тя е много нещастна и цял живот страда, а аз съм единаствения и одушник. Вече съм на 17, а тя още ме бие, особено когато и причарнее....
Но снощи исках да дойде да започне да ме удря и дере, да ме хване за косата и да ме влачи из къщата; исках да обезумее и да изкара всичката злоба и всичкото нещастие, а аз просто да стоя, без да се съпротивлявам и да срещам погледа и знаейки, че тя не ме вижда! Съжалих я!!
Снощи тя окончателно разбра, че баща ми излиза с други жени. По точно снощи си отвори очите и си го призна окончателно. Намери презервативи на дъното на шкафа му, после разбра, че има и страничен, доста доходен бизнес, а на рождения му ден гола стриптизиорка е излязла от тортата му (беше в командировка и не го празнува в къщи)! Изобщо живот като на кино!
Днес е втори ден и тя е надрусана с разни хапчета и не знае къде се намира, цялата трепери и започна да ми говори, че баща ми искал да е мъртва. Снощи, след като намери презервативите и след като някаква жена звънна на тела на баща ми (а той почнал да се препотява), тя излезе към 1 и се върна в 4, 30 през нощта. Правех се на заспала, а тя ме галеше и трепереше. Баща ми тъкмо и бе казал, че ако стане нещо или ще я остави на улицата или ще я вкара в лудница.
Не го обвинявам за нищо, но тази сутрин направо обезумях: освен, че се правеше, че няма нищо, след като му поисках пари той каза, че майка ми имала и да съм искала на нея!
Сега той заминава пак командировка и майка ми каза, че ще види дали ще вземе някой презерватив за там. Не мога да му кажа да не взима от тях, защото незнам какво ще се случи на майка ми и се чудя дали да купя същите и да ги сложа там. Посъветвайте ме! А и не само за това - кажете какво да правя, как да се държа, безучастна ли да остана?!
Май не можах много точно да пресъздам ситуацията. Разбирам баща ми и го уважавам, защото е прекрасен човек и нямам нищо против да си има разни жени (знам за това от година и не го смятам за нещо нередно), но сега като видях майка ми......

Благодаря!

Ne opravdavam maika ti za tova che ti e posiagala da te udria, kakto i ti ne pishesh poradi kakvi prichini go e pravila. Lichno az ne moga da uvajavam takuv "prekrasen" chovek koito osven che mami jenata rodila me e gotov da ia vkara v ludnicata. Ti si jena - pomisli malko za situaciata s porastnali ochi. Predtavi si che tova e tvoiat suprug i togava go uvajavai tolkova mnogo i kupuvai prezervativi da polulvash lipsvashtite.
Ti shte stanesh supruga edin den - kak shte se pochuvstvash ako tova ti se sluchi na tebe???

Не знам каква е ситуацията в семейството ти, ти си го познаваш най-добре. Това, че майка ти те бие не е особено похвално за нея, обаче ти вече си достатъчно голяма, за да си направиш и извода на какво се дължи това("Тя е много нещастна и цял живот страда..."). Далеч съм от мисълта, че родителите трябва да се разтоварват от проблемите си, като тормозят децата си. Само ще кажа, че аз никога не бих позволила някой да заплашва майка ми, че ще я вкара в лудница или ще я остави на улицата. Още по-малко бих прикривала изневярата му. Ако го правиш само, за да не се разстройва майка ти това с презервативите, по- добре се откажи. Само ще удължиш агонията. Ако баща ти смята да я лъже и занапред , тя със сигурност ще го разбере с или без презервативите. Мисля, че майката ти има нужда от подкрепата ти в момента- покажи й колко много я обичаш и държиш на нея, опитай се да я успокоиш, да не я тревожиш с излишни неща и да бъдеш до нея. Ако си имате приказката с баща ти и мислиш, че ще има ефект, опитай се да поговориш и с него.
Може би още не го осъзнаваш, но е много трудно да приемеш факта, че мъжът ти и има "разни жени" и да "нямаш нищо против". Това при положение, че вкъщи получава любов, разбиране, спокойствие и уважение. Защото в противен случай вината съвсем не е само у него...
Явно много ти е тежко и си много объркана, мило момиче! Надявам се проблемите Ви да се разрешат по най-безболезнен начин и за тримата!

Мило Дете,
Не купувай презервативи, за да спестиш на майка си болката. Накарай я да изпие чашата до дъно. Но бъди до нея и й подай ръка. Тя ще има нужда от теб повече от друг път. Не се страхувай да я посъветваш да се разведе. Но запитай себе си дали ще намериш сили, за да го понесеш. Преди да си отговориш, помисли за тези неща: искаш да имаш двама родители, които явно се мразят и не са щастливи заедно или искаш да имаш два дома, създадени от двамата си родители поотделно, в които се чувстваш добре и с двамата.
Ти си вече пораснало момиче - след година-две я още си си в къщи, я не, ще започнеш да градиш свой собствен живот и рано или късно ще създадеш свое семейство. Би ли разсъждавала, че няма нищо нередно в това съпругът ти да полазва и други жени?
Не обвинявай никого! Не заставай на ничия страна! И двамата ще бъдат страшно огорчени и злобни. Покажи им, че ги обичаш и двамата, че държиш и на двамата. И че теб също те боли.
Събери ги на едно място и поговори с тях. Кажи им какво мислиш, как се чувстваш. Не им спестявай нищо. Не им позволявай да те съжаляват. Или да съжаляват себе си. Ако си решила, че можеш да понесеш развода, ги посъветвай да вземат мерки и поотделно да се опитат да намерят щастието си. За това никога не е късно. Засвидетелствай цялата си любов и уважение и към двамата и им покажи, че ще ги подкрепиш при всяко тяхно решение.
После излез и се напий безпаметно с приятели, за да дадеш време и на тях, и на себе си да размислите.
В края на краищата те са възрастни хора и ще решат сами за себе си. Ако майка ти реши да бъде нещастна с баща ти - ще бъде. Ако и двамата решат да се дърлят като бесни псета, им покажи пълното си безучастие в злобата им. И се опитай да им дадеш пример чрез самата себе си. Ако рещат да бъдат щастливи поотделно - Усмихни им се и ги остави да гонят дивото.
Усмихвай се въпреки всичко! И помни, че и двамата много те обичат>
Аз също!
Стискам ти палци!

Много благодаря, че се отзовахте толкова бързо!
Какво по - хубаво от развод! Аз съм напълно готова за това, но те няма да го направят. Явно имат нужда и желание взаимно да се измъчват. Майка ми каза, че не би искала развод и ако това стане, тя ще остане на улицата.
Вече съжалявам, че писах не заради критиката или защото няма да ме посъветвате добре, а защото знам как ще се развият нещата: той ще си продължи да изневерява, тя ще го дебне, няма да смее да му каже нищо и ще се тъпче с хапчета, а аз ще броя дните докато на се махна. Просто и двамата са прекалено консервативни и пасивни за да вземат решение. Най много да стигнат до компромисен вариант, т.е. някакво временно решение и когато ножа опре до кокъла всичко да се повтори.
Вижте, аз цял живот съм издигала баща ми на пиедестал и винаги много съм го уважавала, но колкото повече пораствах, толкова повече се разочаровах. Майка ми винаги е бивала пренебрегвана и от двама ни и сега изведнъж нещата се обръщат. Не мисля, че бих могла да говоря с тях (още повече с двамата едновременно), тъй като съм била възпитавана да крия емоциите си, а няма начин да не се разстроя ако почна да говоря. Охх!

кажи речи мога да ти бъда баща........кажи речи и аз не съм живял в свястно
семейство........ти неможеш да решиш техните проблеми.........просто трябва да
обърнеш внимание на себе си за да бъдеш подготвена добре за самостоятелния
ти живот който ти предстои ащото ще ти е трудно и трябва да се научиш да
разчиташ единствено на себе си ..........образовай се и се опитай да се научиш
да мислиш........да осмисляш себе си и хората които те заобикалят........родителите
сами да се оправят.........

на кой му пука

Здрасти и от мен!
Аз също мога почти да ти бъда майка... имам дъщеря на 12...
Моето детство беше подобно на твоето, но без крайностите- в смисъл че майка ми не е хващала баща ми в явно кръшкане, но той си го правеше.., а тя цял живот беше / и все още е / най- нещастната и онеправдана. Обичам ги много и двамата, но живота им премина във вечни скандали и разправии, спят от 25 години в различни стаи,..
разведохасе, когато бях първи клас, после се ощениха пак, роди се брат ми ... и пак отчуждение, обиди, разправии, когато питам майка ми- защо въобще се събрахте пак, отговорът й е - за да имаш баща- мнооого тъпо, нали...
Ожених се на 19 само за да се махна...
Само ти нахвърлям нещата, ако искаш пиши ми на пощата- a_101@dir.bg
мога да ти разкажа много и за тях, и за отражението върху мен, но основнато е да не позволяваш баща ти да я мачка, защото ние жените, след едно определена възраст губим самочувствие и си мислим, че не ставаме за нищо...
Кажи на майка ти да си намери приятели, ако е куражлия- дори гадже и да не си мисли, че й е минало времето- бащата на второто ми момиченце, с когото живеем заедно е на 23 години!
Кураж и съхрани себе си в тази ситуация, а мъжете са си такива- не се сърди на баща ти!
Целувки!

Каквото ми е на душата, това ми е на устата...

Редактирано от Пипи. на 14.07.01 13:58.

:-) iztrih korekciqta - po dobre da ne go gledat nali?

Редактирано от [desi] на 14.07.01 19:44.

благодаря ти, правя пет неща едновременно и съм сбъркала при писането, сега е ясно, нали...

Каквото ми е на душата, това ми е на устата...

Вижте се "родители"...как изглеждате през очите на едно дете....
И после...защо бягат децата...ха ха ха х а
Дете...на кого разчиташ , когато търсиш помощ?
Че всеки от тези , женените...е женен, ЗАЩОТО САМ Е БЕЗПОМОЩЕН....
Не е важно дали си го признава или не....
Харата си купуват "сигурност в живота" ...чрез браковете...
Това е бизнес....това е пресметливост....
Знай това....