Мнения за шамарите? У нас аз съм лошият... грях ми на душата

Аз тук не се явявам като родителка, а като потърпевша. Занчи мен ме биеха като малка. Бях много буйна и голям инат. Не че сега не съм, но някак си вече пораснах. Та исках да ти кажа, че противно на всички твърдения, не се травмирах особено. Нямам някакъв психологически проблем. Сестра ми е много по-хитра от мен и умее да влиза под кожата на хората и нея почти не я докосваха. Но сега след като вече пораснахме , аз съм много по-приципна и по-подредена от нея. Не знам дали има нещо общо, но като че ли се научих на дисциплина.
Ех, сега бой в границите на нормалното. Не ства въпрос за пребиване. не знам това е много деликатна тема. И колкото хора има, толкова и различни мения.
Бъди строг, но не и инквизитор.
Поздрави

Omnia vincit amor

хех Какво не бих дала за да може моето дете да не е удряно никога - от това полза - НИКАКВА !!!!
И да е палово и да не е - това няма да го промени или да го направи по дисциплинирано. Но ми се е случвало - шляпнах го в момент на ярост - какво постигнах- ништо- може би исках да си успокоя нервите по тоя начих- Мисля че боя по скоро по някакъв начин помага на разгневения родител да си успокои нервите отколкото на детето...
Та като си ударих шамар на детето /Моля те миличко прости на мама :((((/
единственото което стана е че то ме погледна с тъжни очи поставило длан на бузата си и ме попита "защо?" и аз изпитах такова ужасно угризение - Наистина защо ?
Неееееееее, ме мисля че това ще помогне:((( на което и да е дете. След случката много си поплаках - и това ме научи на нещо- това че ние сме несъвършенни да се правим с една ситуация не значи че трябва да нараняваме децата. От тогава когато ме ядоса аз просто казвам- ела и гушни мама- или просто го оставям сам за мъничко да му мине. Повярвайте ми- това има много МНОГО МНОГО по-голям ефект....
Децата преживяват силно че могат да ни изгубят любовта когато правят пакости- моят син когато знае че е сбъркал или като го попитам защо е постъпил така или онака ме пита: "Мамо ти обичаш ли ме още? Аз ще съм добър вече и ще ме обичаш винаги нали?" И се гушва засмян в мен. И повярвайте ми- така белите стават все по редки... Дори веднъж обесняваше на едно момченце-другарче : "Не трябва да правим така понеже майките много ни обичат и когато сме лоши те се натъжават" ... той е едва на 4 годинки...
Не..няма да го удрям. Дано не ми се случи отново. Ще се постарая да намеря другите начини "да се възпитаваме" и то определено начините " с прегръдки и любов" ...
Дай Боже всички родители да намерят сили да го направят. Мен моят син ме научи да го правя това

какво да ти кажа, малко позицията ми е като на луничката,малкия е още малък за възпитание,но голямата е на 4 и откак се е родила въпреки че е много кротко и чувствително дете е и много хитра и е голям дтразнител-все се опитва да те прави на маймуна.аз пък съм един строг козирог и тея хич не ми минават,наказвам и пошляпвам когато трябва.и аз не мисля,че ще и се отрязи на психиката кой знае как - не я пребивам ,а просто възпитавам. и има ефект определено.вече за много по-малко неща се пазари като циганка на кирковския пазар,но не се отказва ината бе:))))))))) има ситуации в които не става с прости дум,и и нежност! наприемр иска кола,моли ме да си пийне от мойта,аз обяснявам-студена газирана и т,н.продължава да хленчи,казвам и-добре,давам ти да си пийнеш малко,а тя:неее,искам много,дай си ми чашата и почва да се тръшка и така през пет минути за всичко.
имаме магазин със всякакви сладки неща плюс другите и кафе и там седиме повечето време. влиза вътре и почва да оглежда.мамо-имащ ли пари,аз казвам да,какво искаш, и тя вече във вихъра си(усеща,че може да злоупотреби )почва:

това може ли-аз казвам да-,обаче щом може на нея не и е интересно и казва не,не го искам, а това може ли........ и така докато аз кажа за нещо не и оттам почва да се тръшка,е побеснявам и я извлачвам и с шамари ако трябва и не и купувам нищо.............просто децата са много инати,не можеш с приказки за големи хора да ги убедиш,че не е правилен твоя инат,просто съпоставяш твоя с неговия за да разбере,че не може да надделее и да ти се качва на главата.

лоша ли съм,добра ли съм незнам.........но в ежедневието просто действаш механично и май много вреем за такива размисли не остава


TEDDA

За боя - не знам какво да кажа. Преди 20-ина години когато нямах деца се бях зарекла никога да не удрям дете /имайки предвид колко бой аз съм изяла/. Да, ама не. То като се тръшне и ти скъса нервите или още по-страшно пазари се за щяло и нещяло и като не разбира от дума, ядосам се и го плесна.
Но една случка миналата година много ме разтърси. Прибрах се от работа ядосана. Мълчах. Нямаше за какво и на детето да се скарам. ПРосто гледах в една точка и не реагирах на нищо. След един два часа пристига детенце и казва: "Мамо, моля те набий ме, за да се успокоиш. Знам, че като ме набиеш и ти минава. Само не бъди такава тъжна и отнесена." От тогава май не съм го удряла. Толкова много ме стресна тази негова реакция и винаги когато се ядосам се сещам за нея.

И моята щерка е голям инат и винаги иска да е на нейното. Пошляпваме я отвреме на време - по дупето. Повече татко й. Защото аз сега се занимавам с бебето. Иска ми се да не се налага - отскоро я пошляпваме,ама явно не става. Опитваме се уж с думи да се изясним, но понякога се стига и до крути мерки.
Да се надявам че след време няма да има нужда - защото иначе е обичлива и отзивчива.

Хайде пак за боя- т.е за пошляпването защото знам че никой от вас не бие а пошляпва хлапетата:)
Та моята позиция я написах каква е- просто засега не смея да си успокоявам нервите по тоя начин а и моя палавник го оставям често да ми се качва на главата защото е достатъчно да кажа ела мама да те гушне за да го укротя...
Но не стои така въпроса когато с него сме двамата със съприга ми- той му е Втори татко но е с малкия откакто е проговорил и наистина обожава малкия и на всички се хвали какъв страхотен син има:) Но с него като говорим за пошляяпването- той казва че децата се шлапали докато са малки и е точно на вашето мнение.....Всъпност никога не го е удрял до сега дори ми се е карал че съм строга и да не се карам и да си го изкарвам на детето- те имат някакво мъжко привличане един към друг:) Дори малкия казва че обича повече него :))
Но аз винаги се плаша че ще дойде момента в който малкия ще го ядоса и той ще го удари- стах ме е как ще реагирам ...
Говорили сме за това но аз си се притеснявам:( А и незнам защо- та анли досега не се е случвало...ама женска ми работа- много мисля:)
Сега сме сами с малкия и си чакаме таткото и връзката ни е станала ужасно силна м/у двамата... Но когато по телефона се чуят с тати е толкова прекрасно...малкия винаги му казва обичам те тате и след като хвана аз слушалката на телефона усещам че отсреща съпругът ми трудно си сдържа сълзите...Сред всичката тази любов аз наистина ще се стресна ако той удари малкия... Как би трябвало да реагирам ако се случи?

Ей, Теда, знаех си, че си Козирожка. Направо се учудвам на силната си интуиция особено по този въпрос. И аз съм малко Козле...но ще стана голяма някой ден...
Поздрави

Omnia vincit amor

ами странното е,че и аз много познавам зодиите:))))))))работила съм на едно място с много хора и оттогава като застане срещу мен някой,който с нещо ме впечатлява,независимо добро или лошо все се мъча да отгатна коя зодия е:)))))

и да знаеш,че нашта зодия е страшна:)))))))магарето в калта коирог да си остави не съм видяла досега ))))))


TEDDA

Знам, аз че си е хубава зодията, ама голям инат ми е заложила...пфу...
И аз само гледам да отгатвам зодии, даже много се забвлявам...
ама да не злоупотребяваме с клуба... дай да си отворим една тема в Астрология и там да се хвалим....

Omnia vincit amor