Скъпи родителки, много ми е интересно да разбера вашето мнение по въпроса как възприемате приятелките на поотрасналите си вече момчета.
Леля ми е вдовица от 10 години, има едно синче, вече мъж, но го възприема като единствения човек в живота си. Смело заявява, че не се е омъжила повторно заради него, до такава степен го обсебва, контролира, натроварва с отговорности за собствения си живот, че горкият ми братовчед започва да си създава много сериозни комплекси и проблеми в отношенията си с хората.
Моля ви, споделете нещо по този въпрос.

Аз ида от другаде

spored men tova e nai-strashnoto nesto, koeto e moglo da spoleti gorkoto momche, ili moze po-dobre da kaza gorkiat maz. Ne sam sigurna che tova e proiava na obich ot strana na lelia ti, ta sinat i e samostoiatelna lichnost i ima pravo da jivee sobstvenia si jivot, bez tozi mech ned glavatamu, che e zadaljen na maika si, i oste po-strashno che e vinoven che tia ne se e ozenila. Da pazi Gospod ot tkiva krainosti po otnoshenie na dezata. Dano da uspee da se spravi bratovched ti i da moze da si izgradi jivota. Triabva da ti kaza che tova go komentiram ot sobstven opit - moiata svekarva , makat da ne e vdoviza beshe sazdala takav kompleks v psihikata na maza mi, i godini nared tova razstroivashe braka ni, dori i sega, kogato veche imam sin, ne moga da razbera i da priema za normalno edna maika taka da travmira detetosi i da osakativa psihikata mu. Haide sas zdrave che stana mnogo dalgo da ne se otegchavate. Iskreno se nadiavam tvoiat bratovched da se spravi sas situaziata. Priatelski pozdravi

Мисля, че трябва да бъдем по-толерантни във връзките им. За съжаление много малко майки успяват.
Все пак не изключвам всякаква намеса в отношенията не само към момичетата, но и към момчетата, поне в пубертета. Когато става дума за 20-тина годишен младеж е много по трудно и според мен даже лошо. Но намесата не бива да бъде брутална. Поне аз практикувам да приемам в къщи всички приятели на сина ми. Наблюдавам от страни и при удобен случай или въпрос от негова страна изказвам мнение.

Има подобна и в "Женски клуб", и навсякъде описанието е безпощадно точно.
На такива мъже, които казват "майка ми не се омъжи повторно заради мен", отговарям, няма жена която да хареса някой, който си струва и той да я хареса и да го остави да мине гратис.
Не се е омъжила, защото не е имала кандидати / нищо чудно ако е орел с ориз/ или кандидатите са били някои изпаднали германци, е това е. А после, горкото дете носи и тая вина, че майка му не е успяла да си хване мъж / въпреки че сигурно доста се е потрудила/.
Въобще в тая контролираща и обсебваща връзка майка-син има нещо перверзно, естествено неосъзнато и за двамата. Д-р Фройд сигурно е провел част от изследванията си в България, та да опише толкова точно едиповите комплекси.

Да, и аз мисля, че в България родителите в твърде голяма степен натоварват децата с бремето на грижите си и притесненията си ... за самите тях.

Мисля, че ако една майка наистина не се е омъжила повторно заради детето си - ако това наистина е така - би оставила този факт за себе си.

уф, тя умира да се изкарва героиня.... страдащата, която заради детето си се е отказала от всичко.... не че е нямала възможност... имаше много... ама на, пуст героизъм, в името на детето (което тогава не беше малко дете)...
лошото е, че вече е в критическата, чувства се много самотна и иска синът и да е постоянно до нея. За тази цел използва направо изродски методи за да го държи до себе си. Например: настива леко, не взима мерки, за да се разболее сериозно и синът и да стои до нея. Ненормално, нали?
Лошото е, че тя е добра жена иначе. Обаче, за да постигне целите си, играе по много мръсен начин :( горкият ми братовчед :((((

Аз ида от другаде

че е така.
Но наистина нека погледнем от гледна точка на една жена, останала сама с дете по някакви си причини?
Няма ли да е много по-добре и за нея и за детето, ако в къщата има друг човек, който да поеме част от бремето и да бъде опора и на двамата?
Коя жена ще изпусне такъв човек, ако наистина го срещне?
Просто ако сте забелязали злите свекърви са си и зли жени, комплексирани, затворени, с проблеми в общуването, мнителни, себични и пр. и пр. ето затова са си останали сами.

Не е зле и да им дадеш нещо подходящо за четене. Д-р Румен Бостанджиев имаше прекрасни статии по тая тема, написано достъпно, но много завладяващо. Написани не с цел да се помогне на всички, оплетени в такава ситуация. Аз бих потърсила и ще я копирам, ако вие намерите нещо, давайте насам. Все ще е от полза.

Ако българите имахме навик да ходим на психолог за такива и подобни съвети и разговори... Просто може някоя самарянска душа да разговаря с двамата и ако може да постигне в диалог убеждението, че детето не е собственост на родителя. Ако родителят е правил някакви жертви в името на детето си, то това би било хубаво да е от любов. А любовта не се купува и не може да се разменя със съответната саможертва на детето към родителя по-късно и когато и да било. Синът би било добре да проявява внимание/грижа към родителя, когато и колкото може (въпрос на възпитание), но без това да пречи на личното му развитие и личния му живот. Ако личният живот на порасналото дете не върви, то това ще се отрази неблагоприятно и на родителя. Ляля ти иска да замени/продаде своята саможертва в миналото и да си купи вниманието/грижите на сина си сега и за в бъдеще. Така погледнато отстрани нещата стават грозни, меркантилни и неетични.Освен това при тази размяна се налага и една загуба/щета. Губи се личното щастие на сина. Това заслужава ли си, да помислят и двамата. Аз, като майка на две 9-10 годишни момчета, от сега им повтарям, че с нищо не са ми длъжни в бъдеще, а ако успея да имам тяхното уважение сега и в бъдеще, ще бъде достатъчно. Това се налага да го говоря, защото те (децата ми) са свидетели на едни взаимоотношения между баби+дядовци с нас, по-младото поколение. Взаимоотношения консервативни, които не ми харесват много и искам да ги променя да съответстват на съвременния живот. Мисля си, че тези ми думи-обещания към децата ми ще бъдат застраховка за предпазване от бъдещи лоши взаимоотношения между мен (бъдеща свекърва) и тях. Ако можехме родителите да почувстваме и истински да възприемем, че децата ни са личности още от раждането си и имат необходимост от зачитане, че са уникални (а не наши "подобия") и различни от нас, с различни вкусове и различни разбирания за живота. Защо не помолите ляля си да помисли на глас заедно с вас, например, трябва ли вината за самотата й да се наследяват от сина й? Това, че се изкарва страдалца-героиня, показва, че не е успяла да си реализира възможностите по никакъв друг начин освен като родител. И явно тази роля в живота й се вижда не толкова стойностна, разочарована е и се е вторачила в този препъни камък. А животът (духовния) може да бъде толкова разнообразен. Сега вече е свободна от грижи за сина и спокойно може да се отдаде на най-различни духовни занимания, да започне да изучава някой чужд език или някоя друга религия или икебана. Ако е по-енергична, може да си намери работа като детегледачка или да продава вестници, за да се почувства отново нуждна и не толкова самотна. Просто концентарцията на мислите й трябва да се премести в друг център, различен от сина й.

Ех, Лора - така разсъждавам и аз, ама поколението на нашите родители е свикнало да диша и живее в тон с проблемите на децата си! Как можеш да поискаш от човек, който цял живот е свикнал да подчинява мислите и действията си единствено на грижите за някого, изведнъж да проима някакви духовни интереси! Ами иначе е къде по-лесно - претрепваш се от работа, за да изкараш пари, за да напазаруваш - та да има "за детето", после му готвиш, чистиш, переш, гладиш, проверяваш му домашните, изпитваш го /доколкото ти стигат силите/ и вечер заспиваш пред телевизора от умора...

Толкова съм се опитвала да променя родителите си, защото ако те биха могли да водят един по-самостоятелен и пълноценен живот - аз бих се чувствала къде по-свободна и необременена в личните си успехи или неуспехи. Чувствам обаче, че няма смисъл и опита да ги променя е само загуба на енергия и хабене на излишни нерви. Мисля, че ти правиш нещо по-адекватно - като се опитваш да не прилагаш този модел в отношенията си със собствените деца - и това да постигнем - пак ще е хубаво!

За този случай - какво да коментираме - всички сме съгласни, че "лелята" е ужасна и не е права, но се съмнявам, че тя самата си дава сметка за това. Удивително е колко много си вярват майките в такива ситуации и - дори да им дадеш да прочетат роман, където според всеобщото мнение е описан точно подобен случай - те не са способни да осъзнаят изобщо аналогията и могат най-искрено да се възмущават от поведението на собствения си литературен двойник. Все пак - може би не е безмислено да се замислим за подходяща литературна терапия - човек никога не знае какво ще помогне в случая. Някой предложи Фройд, ама мисля че едва ли ще накараме българска домакиня в критическата да се захване с такива текстове, така че - да помислим за нещо "по-леко".

И така - къде се третира въпроса за майките-които-са-толкова-авторитарни-че-непрекъснато-се-налагат-с-мнението-си-и-не-позволяват-на-децата-си-сами-да-намерят-пътя-към-личното-си-щастие?