Моля, постарайте се да ме разберете правилно!

Дъщеря ми е на 5 години. Не си мислете, че това, кето ще напиша е защото е мое момиче, но наистина е доста над връстниците. Научи се да чете, пише и смята много рано, занимавам я с езици. ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАМ - ВСИЧКО ТОВА ПОД ФОРМАТА НА ИГРА И СЪВСЕМ НЕНАТРАПЧИВО. Просто докато играехме тя научаваше всичките тези неща. Има много богат речник и практично мислене. Накратко - имам всички основания да се гордея. ОБАЧЕ в повечето случаи направо потъвам в земята, защото пред непознати хора или в детската градина се държи понякой път дори инфантилно - или се прави, че не знае, или нарочно казва нещо грешно. Аз не съм от амбициозните майки, но никак не ми е приятно да се държи така. Ако не знаеше - разбирам, но ... Деца, които знаят по-малко имат чувство за изява и създават впечатление, че знаят, а аз треперя и стоя на тръни да не изтърси нещо.
Сигурно ще ме критикувате, че се държа така, но това е моята природа и не мога да се променя специално от тази посока.

Та посъветвайте ме какво да правя. Записах я на пеене и танци (по нейно желание), дано да се поотпусне, но не. Срамуването продължава. Усещам го дори когато мълчи. Възрастова особеност ли е, или е характер.
Пропеснах да кажа, че баща и май е същият в това отношение.

Моля ви за съвет, проблемът е много деликатен.
Предварително благодаря!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А на теб какво ти пука какво ще кажат хората, след като знаеш че дъщеря ти е умна? Не заставаш ли по този начин срещу нея? Научи я да се приема такава каквато е, иначе ще имаш много повече проблеми когато тя порасне. Ужасни проблеми.

Нали хората все пак си съставят някакво впечатление за някого именно от държанието му, от поведението му. Наистина, не живеем за хората, но в живота нали и на работа за да те вземат, и да се омъжиш, и приятели да си намериш зависи от това какво впечатление създаваш, е и ако е добро - да го защитиш.
Опитвам се да не показвам пред нея, че се дразня от това и качество, защото знам, че ще стане по-лошо, но може би подсъзнателно и го предавам по някакъв начин и тя го усеща, знам ли.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да ти пука, защото от начина, по който се изявява ще зависи бъдещето й. Ако само заради обстоятелството, че се ссрамува и не желае да бъде център на внимание, мълчи когато я изпитват?
А и нещо друго, тя интуитивно усеща, че е по-различна и се страхува да не я отхвърлят.
Трябва да я приучавате да преодолява стеснителността си и то много деликатно. Например, не я карайте да показва пред непознати хора колко много знае, въпреки че много ви се иска.

Има и по - лоши работи, от това да не те харесат хората....

Не мога да разбера, как може да "потъваш в земята" от това, че момиченцето ти се срамува...или , че не иска да каже нещо, дето вкъщи спокойно го казва, или преиначава нещата...
Тя е на 5 години, изгражда себе си, и в семейството трябва да й помагате...
И моята дъщеря е на 5 години, и аз знам, че умничка и разумничка (изключвам моментите на детски капризи), но и тя се срамува от определени хора...ми, те се 'нахвърлят' с въпроси, похвали отгоре й : "Здравей...слушкаш ли, много си красива, ау какви панделки, на майка си приличаш, тате къде е....ходиш ли на детска градина..."
И на нея видимо не й става приятно, за другите се била срамувала:)), а аз си я познавам, та в такива ситуации тя не отговаря, и аз си я защитавам като отговарям вместо нея на въпросите и ,естествено, й се усмихвам...така не й натрапвам чувството за срам...
Бих казала, че тя не отъждествява тази думичичка със себе си, а винаги казва за други деца: "Преслав се срамува..."
Като са малки отбират хората , с които да са по-отворени и с които да са мълчаливи...нормално е...
А когато каже нещо невярно , и аз усетя , че го казва нарочно, усмихвам се и казвам : " тя се шегува"...
Имаше един период, които имаше борба коя думичка да надделее, шега или лъжа...
В семейството никога не сме я лъгали, премълчавали да , но лъгали -не, и сега (един малък пример): тя казва
"наядох се ... не , бе , шегувам се" и се смее...или "днес не слушах...шегувам се..".
Докога ли...
Отклоних се от срама...но с една дума да кажа: когато я подкрепяте в трудните моменти на срамуване, тя ще го преодолее..
Срамуването е част от характера, но можете да й помогнете то да избледнее...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Searcher e prav vsichki ostanli ste glupazi haha

Дженифер, ако всичко което пишиш е вярно / и дебело подчертаното/, то ти имаш сериозен проблем. Ти, а не дъщеря ти.
Противно на общоприетото схващане, според мен, децата, никога не правят нещо просто така. Дъщеря ти определено иска да ти каже нещо с поведението си,. /вероятно несъзнателно/ и очевидно е, че ти не си в състояние да откриеш сама , какво точно. Това е проблем в общуването между нея и теб, а не между нея и околните.
Говори с психолог.

tova ti e edinstveno dete ,nali?

Не я насилвай, защото проблема ще се задълбочи.
Остави я.
Дори напротив, подкрепи я в това поведение.
Ако тя е такава, каквато пишеш ти, тя ще има голями проблеми сред останалите НЕГОДНИ същества.
Негодните не понасят такива, които да ги превъзхождат.
И затова може и да е необходимо да има мимикрия.
Между негодниците, трябва да се правиш на негоден.
Иначе........
Остави момичето....рано или късно....тя ще реши кога, ще се разлисти като цвете....като Лебедица между грозноватички патета.....ха ха ха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите