Моля, постарайте се да ме разберете правилно!

Дъщеря ми е на 5 години. Не си мислете, че това, кето ще напиша е защото е мое момиче, но наистина е доста над връстниците. Научи се да чете, пише и смята много рано, занимавам я с езици. ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАМ - ВСИЧКО ТОВА ПОД ФОРМАТА НА ИГРА И СЪВСЕМ НЕНАТРАПЧИВО. Просто докато играехме тя научаваше всичките тези неща. Има много богат речник и практично мислене. Накратко - имам всички основания да се гордея. ОБАЧЕ в повечето случаи направо потъвам в земята, защото пред непознати хора или в детската градина се държи понякой път дори инфантилно - или се прави, че не знае, или нарочно казва нещо грешно. Аз не съм от амбициозните майки, но никак не ми е приятно да се държи така. Ако не знаеше - разбирам, но ... Деца, които знаят по-малко имат чувство за изява и създават впечатление, че знаят, а аз треперя и стоя на тръни да не изтърси нещо.
Сигурно ще ме критикувате, че се държа така, но това е моята природа и не мога да се променя специално от тази посока.

Та посъветвайте ме какво да правя. Записах я на пеене и танци (по нейно желание), дано да се поотпусне, но не. Срамуването продължава. Усещам го дори когато мълчи. Възрастова особеност ли е, или е характер.
Пропеснах да кажа, че баща и май е същият в това отношение.

Моля ви за съвет, проблемът е много деликатен.
Предварително благодаря!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А на теб какво ти пука какво ще кажат хората, след като знаеш че дъщеря ти е умна? Не заставаш ли по този начин срещу нея? Научи я да се приема такава каквато е, иначе ще имаш много повече проблеми когато тя порасне. Ужасни проблеми.

Нали хората все пак си съставят някакво впечатление за някого именно от държанието му, от поведението му. Наистина, не живеем за хората, но в живота нали и на работа за да те вземат, и да се омъжиш, и приятели да си намериш зависи от това какво впечатление създаваш, е и ако е добро - да го защитиш.
Опитвам се да не показвам пред нея, че се дразня от това и качество, защото знам, че ще стане по-лошо, но може би подсъзнателно и го предавам по някакъв начин и тя го усеща, знам ли.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да ти пука, защото от начина, по който се изявява ще зависи бъдещето й. Ако само заради обстоятелството, че се ссрамува и не желае да бъде център на внимание, мълчи когато я изпитват?
А и нещо друго, тя интуитивно усеща, че е по-различна и се страхува да не я отхвърлят.
Трябва да я приучавате да преодолява стеснителността си и то много деликатно. Например, не я карайте да показва пред непознати хора колко много знае, въпреки че много ви се иска.

Има и по - лоши работи, от това да не те харесат хората....

Не мога да разбера, как може да "потъваш в земята" от това, че момиченцето ти се срамува...или , че не иска да каже нещо, дето вкъщи спокойно го казва, или преиначава нещата...
Тя е на 5 години, изгражда себе си, и в семейството трябва да й помагате...
И моята дъщеря е на 5 години, и аз знам, че умничка и разумничка (изключвам моментите на детски капризи), но и тя се срамува от определени хора...ми, те се 'нахвърлят' с въпроси, похвали отгоре й : "Здравей...слушкаш ли, много си красива, ау какви панделки, на майка си приличаш, тате къде е....ходиш ли на детска градина..."
И на нея видимо не й става приятно, за другите се била срамувала:)), а аз си я познавам, та в такива ситуации тя не отговаря, и аз си я защитавам като отговарям вместо нея на въпросите и ,естествено, й се усмихвам...така не й натрапвам чувството за срам...
Бих казала, че тя не отъждествява тази думичичка със себе си, а винаги казва за други деца: "Преслав се срамува..."
Като са малки отбират хората , с които да са по-отворени и с които да са мълчаливи...нормално е...
А когато каже нещо невярно , и аз усетя , че го казва нарочно, усмихвам се и казвам : " тя се шегува"...
Имаше един период, които имаше борба коя думичка да надделее, шега или лъжа...
В семейството никога не сме я лъгали, премълчавали да , но лъгали -не, и сега (един малък пример): тя казва
"наядох се ... не , бе , шегувам се" и се смее...или "днес не слушах...шегувам се..".
Докога ли...
Отклоних се от срама...но с една дума да кажа: когато я подкрепяте в трудните моменти на срамуване, тя ще го преодолее..
Срамуването е част от характера, но можете да й помогнете то да избледнее...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Searcher e prav vsichki ostanli ste glupazi haha

Дженифер, ако всичко което пишиш е вярно / и дебело подчертаното/, то ти имаш сериозен проблем. Ти, а не дъщеря ти.
Противно на общоприетото схващане, според мен, децата, никога не правят нещо просто така. Дъщеря ти определено иска да ти каже нещо с поведението си,. /вероятно несъзнателно/ и очевидно е, че ти не си в състояние да откриеш сама , какво точно. Това е проблем в общуването между нея и теб, а не между нея и околните.
Говори с психолог.

tova ti e edinstveno dete ,nali?

Не я насилвай, защото проблема ще се задълбочи.
Остави я.
Дори напротив, подкрепи я в това поведение.
Ако тя е такава, каквато пишеш ти, тя ще има голями проблеми сред останалите НЕГОДНИ същества.
Негодните не понасят такива, които да ги превъзхождат.
И затова може и да е необходимо да има мимикрия.
Между негодниците, трябва да се правиш на негоден.
Иначе........
Остави момичето....рано или късно....тя ще реши кога, ще се разлисти като цвете....като Лебедица между грозноватички патета.....ха ха ха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за разговори от този тип: "Слушкаш ли... " и разни от сорта, говоря за по-сериозни разговори, но разбрах какво искаш да ми кажеш и много ти благодаря, Розинка. Ще пробвам това, което ми подсказа.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно личи много.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам 1 обяснение защо нещата стоят така, сигурна съм, че съм права, но засега само ще ти благодаря за отговора, а няма да пиша нищо, защото много ще се отплесна от темата.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в наши дни е нормален!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоите обяснения не струват 5 стотинки, понеже са печупени през онова което искаш да бъде, а не през онова което е. Дъщеря ти не е твоя собственост. запомни това.

Kakva e vryzkata mejdu genetitchnia material i nadrastvaneto mu? Toest ako e po-dobyr po-lesno li se nadrastva ili obratnoto?
Pozdravi.

Ако ти не си имала проблема да не се разбираш с другите заради по-високата си интелигентност, няма начин да разбереш как се чувства детето.
Остави го да се развие и психически. Те знанията ще се проявят когато детето е готово за това. Но дъщеря ти не е цирков артист, не я "показвай" пред публиката. Ако на нея и е приятно, ако иска - ОК! Но никога не я насилвай!
Приемай я каквато е, обичай я и я подкрепяй във всичко, насочвай я, но не я принуждавай. Ти си човекът, който ще я научи да е психически силна и да се справя във всяка ситуация. Ще я научиш да взима решения и да носи отговорност за тях, а не другите да я командват и да използват умствения й потенциал.
Това ли искаш за нея?
Със сигурност не!
А може би мама Нети е права?!
Поздрави

Да, така е, че доста лудваме на моменти, особено майките.
Времето лекува...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, ще се опитам да споделя как се чувствах като дете... Надявам се да ти помогне да направиш някои изводи за твоята дъщеря...
На три години четях, на пет вече пишех и смятах, свирех на акордеон, ходех на класически балет, знаех немски език, на шест минах психотест и тръгнах на училище. Понеже всичко си знаех, от часовете по български ме взимаха да чета на осмокласниците на немски... Чувствах колко съм различна, а и другите ме отбягваха... Затворих се, останах само с една приятелка, намразих похвалите и наградите, понякога на дъската нарочно мълчах, за да покажа на другите, че също мога да греша - за да ме приемат нормално, предполагам... Дано детето ти не стигне никога до такава изолация. Не насилвай малката, да преодолее срама си вероятно ще се справи и сама. Радвай се, че поема знанията без да я насилваш, а това при всяко положение ще й бъде от полза в живота. Приемай с усмивка "грешките" й, може би нарочно трябва да я разсейваш с по-детски занимания от четенето и писането... И, как да ти кажа, в тоя живот най-важното е семейството ви да е здраво, да си имате доверие и тя да чувства подкрепата ви във всичко! Без да се старае специално да ви радва, демонстрирайки знанията си...

Желая ти спокойствие! И - успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми прозвуча много познато. Мислех си, че само мойта Радинка е такава стеснителна. Тя също чете, но пред госпожата в детската градина не се отпуска. Като вървим по улицата чете всички надписи по витрини и реклами - не зная как се е научила, сигурно кака й нещо й е показала. Във всеки случай тази стеснителност я отдавам на деликатно балансираната душа на тези деца, които вече започват да ползват главите си по предназначение, което - разбира се - и другите ще направят, когато им дойде времето. Но какво мога да очаквам от едно дете, което вижда всеки ден цялата ми стена с книги и се зачита в по-шарените от тях. Естествено, че то се различава от другото дете, което не е видяло нито една книга у дома си, защото не е останало място за книгите от огромните хладилници, кухни и 31 инчовите телевизори. Та така - и ти след като се занимаваш с интелектуална дейност (доколкото си спомням - превеждаш) - редно е крушата ти да падне близо до дървото, което я е родило и отгледало.
Между другото, аз по принцип съм против ранното научаване на децата да четат и засядането им пред книгите. Времето за игра по-късно никой няма да им го върне. Напротив, по-късно компенсират с постоянно заиграване с компютърни игри и какво ли не още. Виждал съм възрастни хора, които обръщат всичко на игра. Това като да си смучеш пръста или да имаш афинитет към гърдите на жена си, защото като бебе не си получил достатъчно от майката при кърменето и не е задоволен смукателния инстинкт. И това е много близко до ума - не е необходимо да си д-р Фройд, за да се усетиш. Съдя и по себе си, защото не съм изиграл нито една компютърна игра през живота си и намирам тези игри за най-скучното нещо на света и пълно губене на време, макар че прекарвам повече от 10 -12 часа пред компютъра си (те са два, между другото). Та затова смятам, че децата трябва като са малки да играят, а като станат големи да се зачитат в книгите и да наблягат над науките.

Бъди здрава!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес имам малко повече време и искам да ти обясня за "дебело подчертаното", защото ми се стори, че долових малко ирония в отговора ти.
Нарочно съм го "подчертала дебело", защото много хора си мислят, че нарочно насилвам детето си, налагало ми се е много пъти да обяснявам, че няма нищо по лесно оттова да се съчетае полезното с приятното и в една игра да се научат много неща.

Докато си играехме на учителки или на лекарки, или на "писане на бележки", или на каквото искаш дъщеря ми ме питаше, аз естествено и отговарях, като си мислех, че няма да запомни отговора, но се оказа, че не е така. След като видях, че е любознателна, започнах нарочно да измислям такива игри. Оказа се, че са и интересни и тя самата ме търси да играем на такива игри. Честно казано, аз не мога да заменя приятелките и в игрите с барбитата и на люлките, но мога да и измислям такива игри. За много от тях идеята и инициативата е идвала от нея. Надявам се сега разбра защо съм "подчертавала"...
Поздрави!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно има нужда и от едните и от другите. Иначе учителите ще умрат от глад като няма кого да учат.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега, макар да ти отговарям тук, ще те помоля да прочетеш и това, което отговорих на Mama Netty (за Мama Netty).

А ти искам много правилно да разбереш, че тук не става въпрос да показвам дъщеря си като циркова мечка. За мен не е необичайно едно дете да върви будно и интелигентно, по-необичайно е да видя обратното. Въпросът е друг. Например има тържество в дет. градина или концерт, в който тя участва. За това ми беше думата.

Благодаря ти за мнението.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз май много добре те разбирам. Моята дъщеря е на 3 години и половина, много знае, много богат речник има, изразява се като голям човек. Признавам си, че да говори я научих аз, с много говорене, и то не с бебешки приказки. Използвам съвсем нормални думи, че и сложни термини даже, и когато тя направи грешка например "днеска яхме едикакво си" казвам ЯДОХМЕ , а не яхме. Не се мъча да я тормозя, то просто си е будно детето, много обича книжки, даже повечето от четене ги е запомнила. И не й млъква устата естествено по цял ден, но само в къщи. Излезе ли навън, или някой дойде у дома, гледай какво става - брадичката се забива надолу, погледа се свежда, и тя цялата сякаш изчезва. На всичкото отгоре аз не я карам да казва стихогворения и да пее песнички пред хората, много добре си спомням как мене ме караха и колко гадно беше. Искам от нея само да казва здрасти или добър ден и довиждане, моля, благодаря, казвам се еди как си, като я питат. Нищо повече! Определено гледам да я предпазвам от хорското награкване - ау, панделките, колко това, колко онова. Обаче - на. Пак се срами. От две дседмици тръгна на детска градина, и как я мрази - не е истина просто. Не знам как да постъпя. То колкото хора, толкова и мнения, естествено. Но си мисля, че те разбирам много добре, наистина.

Smile!

Джени, ти самата знаеш, срамежливи деца е имало и ще има. Твойто дете е от децата, които получавайки информация, могат бързо и точно да я анализират, "усетят" и запомнят. Значи, че детето в интелектуално развитие е по-напред. Но ти знаеш, че развитието на човека е освен в интелектуално отношение, още и във физическо, психологическо, интуитивно и социално отношение, развитие и на говорната реч и т.н. Просто тези различни страни на развитието на човека не вървят непременно заедно. В конкретния случай детето няма достатъчно социален опит, т.е. достатъчно опит в общуването и изразяването с различни хора и общества (въпреки богатите й познанията) . И в това няма нищо лошо. Както казват и по-горе другите хора тук, достатъчно е да я обичаш и така да продължаваш да я запознаваш с разнообразието на света под формата на игри. Ако нещо трябва да правиш въобще, то това е да стимулираш развитието й в социално отношение, което постепенно ще й даде достатъчно самочувствие и самостоятелност сред хората. Например може да й "гласуваш" доверие да отиде и да пазарува нещо сама или да попита тя самата непознат човек за непознат адрес, когато сте заедно, или да я запознаваш с хора с различни интереси и общества, а най-добре да общува с връстниците си, колкото може по-често и когато възникне някакъв проблем между тях, да я оставиш да го разреши сама, а не ти или някой друг възрастен и т.н. Спомням си, когато децата ми бяха на същата възраст, как винаги в градинката някоя майка им "диктуваше" на какво и как да играят. В детската градина пак същото, повечето учителки нямаха търпение да оставят децата сами и със собствена инициатива да направят една или друга игра или да разрешават сами недорозуменията по между си. Това, което трябва да посочват възрастните на децата, според мен, е различни алтернативни начини, които не са непременно единствено правилните. Обаче израстването в социално отношение на детето, от своя страна, ще доведе до по-сериозното й поведение, т.е. по-малко инфантилност, по-малко детинско поведение. Но трябва ли детето ти да пораства толкова бързо? Важното е да спазваш мярката, за което не се съмнявам, ако запазиш спокойствие и достатъчно родителско самочувствие. Всяко нещо с времето си.

Много разбираш ти. Стига лъга, че така с нищо не помагаш. Има хора дето с много социални контакти са се превърнали в олигофрени.

Защо си толкова груб?! Нищо лошо не казва човекар а и как така реши ,че лъже?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато се самозалъгваш и осъзнаваш това, и когато се опиташ да внушиш своите грешни мисли на другите- това се нарича лъжа.

Не съм груб, а просто казвам истината - а пък тя си е груба.

Благодаря ти!

Да, изпращам я да пазарува сама, в заведения я карам да избира и поръчва. Уж се оправя.

Разчитам, че рано или късно това ще отшуми!
МНого се надявам да е от възрастта!

О и май пропуснах да кажа и нещо тварде съществено - през цялото време ви занимавах с една малка везничка!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде ще я изпращаш ма? Тоя дето я изпратил на земята ще я изпраща някъде. Ти каква си че да я изпращаш?

po povod tazi diskusiya-

ne ste li zabelyzali kato gledate po filmite i po televiziyata kak dezata ot razvitite strani sa spokoini i govoryt s golemite kato s golemi, no bez da sa "predvaritelno i nasileno porasnali"
na men lichno tova vinagi mi e pravilo vpechetlenie...

i da vi kaza zashto si mislya che e taka - kato trugnat dezata na uchilishte pqrvite dve -tri godini ne nablygat mnogo na ycheneto , a na neshta kato social skills- kak da se dqrzat dezata , kak da obshtuvat, kak da uvazavat drugite deza, kak ne biva da dokodvat chuzd lunch box, kak da si "keep their hands for themselvs...i t.n.


bulgarskite deza sa mnogo umni , no tova ne e dostatqchno...po vazno e da stanat hora nali?edin den edin konzentriran v uchene chovek stava umen, no grub s horata...a nie ne isakme tova da sa dezata ni, nali?


za dezata v preduchilishtna (trugvat na 5 godini) ne iskat da trqgnat naucheni da chetat ili pishat, no iskat da mogat da si vqrzvat obuvkite, da mogat da se opravyt sami s kutiyta si s yadene....i t.n.

tezi neshta sa mnogo po vazni..

mnogo puti sqm chuvala novodoshli bulgari da kazvat za deteto si v detdkatq gradina"uchitelkite za nestha za koito az ne bih napravila i zabelezka - gi nakazvat, a za neshta za koito az bih i perdashila- te ne obrqshtat vnimanie..."


ot tam trqgva vsichko .ot zennostnata sistena na roditelite i na obshtestvoto.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

I v tozi moment az se grizha za neja.
Az otgovariam za neja, zaedno s tatko i, razbira se.

Ti na vsichki li govorish na "ma" ili si haresa men za tazi rabota?

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

pishem, ta da ja spomena i po otnoshenie na vuzpitanieto.
Ne sluchaino trugvat na 4 god. na uchiliste, no nabljagat na igrite i obstuvaneto.
Tuk njamame baza za takiva nesta, no naj-lesno se uchi chrez igra. Stava mnogo neusetno i nenatrapchivo.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

bazata....kakvo imash v predvid?
bazata v uchilishtata spored (dqrzavnite) spored men e mnbogo po slaba ot bulgarskata.....-dezata sedyt po zemyta...dokato igrayt ili se zanimavat...nyma perfectionizqm...hvalyt se hubavite neshta...po malko se zabelyzvat loshite(osven ak ne sa mnogo loshi -kato pluene)

bazata e v MISLENETO NA HORATA spored men...
eto az hodya v uchilishte edin pqt v sedmizata da pomagam po fizichesko....(dva klasa dve ychitelki sa , a gi razdelyt na mnogo grupi ...ako nyma roditeli malkite ne mogat da se kontrolirat...
samo zadva chas i neshto sme tam....misqlta mi e che roditelite sa mnogo INVOLVED.kakvo po hubavo ot tova?
kolko roditeli shte otidat da pomagat vqv bg uchilishte i kak se gleda na tova?
po razlichno e nali?

за това, че първо трябва да се промени отношението на родителите, а базата в училищата се влияе от други фактори и не тя е най важната за социализацията на децата. В скъпите частни училища базата е страхотна, но там има и особен вид изолация на децата от обществото.

Qui scribit, bis legit.

Щом като твърдиш че се грижиш за нея - прави го добре. Имам предвид, че трябва да знаеш тя защо е тук и после трябва да знаеш тя къде ще отиде. Като разбереш това и още много други неща и като ги приемеш - едва тогава можеш да се грижиш за някой. Защото ако нарушиш нейния път, силата която определя пътищата на хората ще направи така че твоето дете отново да влезе в "правия път". А това често е придружено със доста болка.........
Ти не искаш това нали?

все с този назидателен тон. Да не би да си начална учителка?

Qui scribit, bis legit.

Ха ха. Аз не съм начална учителка. Аз съм крайна учителка ха ха...

А може пък и да е прав, а?
Защо не помислите върху думите му?!