Виж, ще се опитам да споделя как се чувствах като дете... Надявам се да ти помогне да направиш някои изводи за твоята дъщеря...
На три години четях, на пет вече пишех и смятах, свирех на акордеон, ходех на класически балет, знаех немски език, на шест минах психотест и тръгнах на училище. Понеже всичко си знаех, от часовете по български ме взимаха да чета на осмокласниците на немски... Чувствах колко съм различна, а и другите ме отбягваха... Затворих се, останах само с една приятелка, намразих похвалите и наградите, понякога на дъската нарочно мълчах, за да покажа на другите, че също мога да греша - за да ме приемат нормално, предполагам... Дано детето ти не стигне никога до такава изолация. Не насилвай малката, да преодолее срама си вероятно ще се справи и сама. Радвай се, че поема знанията без да я насилваш, а това при всяко положение ще й бъде от полза в живота. Приемай с усмивка "грешките" й, може би нарочно трябва да я разсейваш с по-детски занимания от четенето и писането... И, как да ти кажа, в тоя живот най-важното е семейството ви да е здраво, да си имате доверие и тя да чувства подкрепата ви във всичко! Без да се старае специално да ви радва, демонстрирайки знанията си...

Желая ти спокойствие! И - успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми прозвуча много познато. Мислех си, че само мойта Радинка е такава стеснителна. Тя също чете, но пред госпожата в детската градина не се отпуска. Като вървим по улицата чете всички надписи по витрини и реклами - не зная как се е научила, сигурно кака й нещо й е показала. Във всеки случай тази стеснителност я отдавам на деликатно балансираната душа на тези деца, които вече започват да ползват главите си по предназначение, което - разбира се - и другите ще направят, когато им дойде времето. Но какво мога да очаквам от едно дете, което вижда всеки ден цялата ми стена с книги и се зачита в по-шарените от тях. Естествено, че то се различава от другото дете, което не е видяло нито една книга у дома си, защото не е останало място за книгите от огромните хладилници, кухни и 31 инчовите телевизори. Та така - и ти след като се занимаваш с интелектуална дейност (доколкото си спомням - превеждаш) - редно е крушата ти да падне близо до дървото, което я е родило и отгледало.
Между другото, аз по принцип съм против ранното научаване на децата да четат и засядането им пред книгите. Времето за игра по-късно никой няма да им го върне. Напротив, по-късно компенсират с постоянно заиграване с компютърни игри и какво ли не още. Виждал съм възрастни хора, които обръщат всичко на игра. Това като да си смучеш пръста или да имаш афинитет към гърдите на жена си, защото като бебе не си получил достатъчно от майката при кърменето и не е задоволен смукателния инстинкт. И това е много близко до ума - не е необходимо да си д-р Фройд, за да се усетиш. Съдя и по себе си, защото не съм изиграл нито една компютърна игра през живота си и намирам тези игри за най-скучното нещо на света и пълно губене на време, макар че прекарвам повече от 10 -12 часа пред компютъра си (те са два, между другото). Та затова смятам, че децата трябва като са малки да играят, а като станат големи да се зачитат в книгите и да наблягат над науките.

Бъди здрава!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес имам малко повече време и искам да ти обясня за "дебело подчертаното", защото ми се стори, че долових малко ирония в отговора ти.
Нарочно съм го "подчертала дебело", защото много хора си мислят, че нарочно насилвам детето си, налагало ми се е много пъти да обяснявам, че няма нищо по лесно оттова да се съчетае полезното с приятното и в една игра да се научат много неща.

Докато си играехме на учителки или на лекарки, или на "писане на бележки", или на каквото искаш дъщеря ми ме питаше, аз естествено и отговарях, като си мислех, че няма да запомни отговора, но се оказа, че не е така. След като видях, че е любознателна, започнах нарочно да измислям такива игри. Оказа се, че са и интересни и тя самата ме търси да играем на такива игри. Честно казано, аз не мога да заменя приятелките и в игрите с барбитата и на люлките, но мога да и измислям такива игри. За много от тях идеята и инициативата е идвала от нея. Надявам се сега разбра защо съм "подчертавала"...
Поздрави!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно има нужда и от едните и от другите. Иначе учителите ще умрат от глад като няма кого да учат.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега, макар да ти отговарям тук, ще те помоля да прочетеш и това, което отговорих на Mama Netty (за Мama Netty).

А ти искам много правилно да разбереш, че тук не става въпрос да показвам дъщеря си като циркова мечка. За мен не е необичайно едно дете да върви будно и интелигентно, по-необичайно е да видя обратното. Въпросът е друг. Например има тържество в дет. градина или концерт, в който тя участва. За това ми беше думата.

Благодаря ти за мнението.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз май много добре те разбирам. Моята дъщеря е на 3 години и половина, много знае, много богат речник има, изразява се като голям човек. Признавам си, че да говори я научих аз, с много говорене, и то не с бебешки приказки. Използвам съвсем нормални думи, че и сложни термини даже, и когато тя направи грешка например "днеска яхме едикакво си" казвам ЯДОХМЕ , а не яхме. Не се мъча да я тормозя, то просто си е будно детето, много обича книжки, даже повечето от четене ги е запомнила. И не й млъква устата естествено по цял ден, но само в къщи. Излезе ли навън, или някой дойде у дома, гледай какво става - брадичката се забива надолу, погледа се свежда, и тя цялата сякаш изчезва. На всичкото отгоре аз не я карам да казва стихогворения и да пее песнички пред хората, много добре си спомням как мене ме караха и колко гадно беше. Искам от нея само да казва здрасти или добър ден и довиждане, моля, благодаря, казвам се еди как си, като я питат. Нищо повече! Определено гледам да я предпазвам от хорското награкване - ау, панделките, колко това, колко онова. Обаче - на. Пак се срами. От две дседмици тръгна на детска градина, и как я мрази - не е истина просто. Не знам как да постъпя. То колкото хора, толкова и мнения, естествено. Но си мисля, че те разбирам много добре, наистина.

Smile!

Джени, ти самата знаеш, срамежливи деца е имало и ще има. Твойто дете е от децата, които получавайки информация, могат бързо и точно да я анализират, "усетят" и запомнят. Значи, че детето в интелектуално развитие е по-напред. Но ти знаеш, че развитието на човека е освен в интелектуално отношение, още и във физическо, психологическо, интуитивно и социално отношение, развитие и на говорната реч и т.н. Просто тези различни страни на развитието на човека не вървят непременно заедно. В конкретния случай детето няма достатъчно социален опит, т.е. достатъчно опит в общуването и изразяването с различни хора и общества (въпреки богатите й познанията) . И в това няма нищо лошо. Както казват и по-горе другите хора тук, достатъчно е да я обичаш и така да продължаваш да я запознаваш с разнообразието на света под формата на игри. Ако нещо трябва да правиш въобще, то това е да стимулираш развитието й в социално отношение, което постепенно ще й даде достатъчно самочувствие и самостоятелност сред хората. Например може да й "гласуваш" доверие да отиде и да пазарува нещо сама или да попита тя самата непознат човек за непознат адрес, когато сте заедно, или да я запознаваш с хора с различни интереси и общества, а най-добре да общува с връстниците си, колкото може по-често и когато възникне някакъв проблем между тях, да я оставиш да го разреши сама, а не ти или някой друг възрастен и т.н. Спомням си, когато децата ми бяха на същата възраст, как винаги в градинката някоя майка им "диктуваше" на какво и как да играят. В детската градина пак същото, повечето учителки нямаха търпение да оставят децата сами и със собствена инициатива да направят една или друга игра или да разрешават сами недорозуменията по между си. Това, което трябва да посочват възрастните на децата, според мен, е различни алтернативни начини, които не са непременно единствено правилните. Обаче израстването в социално отношение на детето, от своя страна, ще доведе до по-сериозното й поведение, т.е. по-малко инфантилност, по-малко детинско поведение. Но трябва ли детето ти да пораства толкова бързо? Важното е да спазваш мярката, за което не се съмнявам, ако запазиш спокойствие и достатъчно родителско самочувствие. Всяко нещо с времето си.

Много разбираш ти. Стига лъга, че така с нищо не помагаш. Има хора дето с много социални контакти са се превърнали в олигофрени.

Защо си толкова груб?! Нищо лошо не казва човекар а и как така реши ,че лъже?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато се самозалъгваш и осъзнаваш това, и когато се опиташ да внушиш своите грешни мисли на другите- това се нарича лъжа.

Не съм груб, а просто казвам истината - а пък тя си е груба.