Хората "обичат" децата си.
Винаги "обичта" на хората, прераства в алчност. Думата "обичам те" е една от най мръсните думи, капан , в който попадат всички тук на земята.
Капан към който се стремят .....хората.До смърт ....
Думата "обичам", означава ограждение, привързаност, зависимост. Колкото повече обичаш, толкова повече се стремиш да обградиш детето си, целта на обичта си....ЗАЩОТО ОБИЧТА винаги има ЦЕЛ....фетиш.
Детето е един фетиш....цел, но защо, малко осъзнават.
Колкото повече обичаш, толкова по малко любиш,защото Любовта е свободата....анти ограничението,тя е без цел....без ум....тоест вън от ума.
А обичта е в ума, тя е ума , който винаги има цел.
Ако търсиш любов, ти ще си беден на любов, ти сам определяш себе си,като беден и като търсещ.
Самия процес на търсенето , означава бедност.....липса.
Всеки търсещ е грозен, непривлекателен.....и затова е отбягван.
Самия факт на търсенето е бариерата....затова забележете, ако родителите много обичат и обграждат децата си с обич.....децата стават наркомани, безделничи и пройдохи.....
А много често и умират , преди родителите си.
Те не могат да издържат обичта на родителите си....защото тя е отровна обич.
Очакваното никога не идва....винаги идва неочакваното...и то най неочаквано.
Колкото повече желаеш да обичаш, толкова повече губиш.
Няма значение измерението какво е.....законът е същия.
Колкото повече се стремиш към нещо, толкова повече то се изпарява.
Колкото повече ограничаваш, толкова повече губиш......
Мулето пише това за ТЕБ, а не за ВАС.....
То е интимно....то е лично послание....така че не прави подписка..... и не мисли, че нещата се решават по "колективен" начин.....
Нещата се забъркват по колективен начин, а се решават по личен начин.
Родителите "обичат"... децата си....и ги правят нещастни, по свой образ и подобие......

Ще цитирам един откъс от наследството на един мъдрец:
"Онзи, който има душа, не се дразни,онзи, който има душа, не се нуждае от обичта на хората, той сам е любов.Помнете, който търси любовта в света,човек, който търси удоволствията, той е без душа"
Прочитайки откъса,цитата, може да получиш отговор, имаш ли душа или нямаш.
Защото "душата" е потенциална възможност, тя не е задължение или принуда.
Не е достатъчно да отречеш или приемеш наличието на душа.
Какво значение има дали приемш или отхвърляш нещо?
Същото се отнася и до Мулето..../смея се/
Ако то съществува, то няма значение за него , дали Ти го приемаш или отхвърляш.....
Ако то не съществува, то какво значение има твоето приемане или отхвърляне?
Разбира се , и в двата случая, приемането и отхвърлянето на нещо, не влияят на самото нещо, но влияят на състоянието на този , който се опитва да го извърши.....защото приемането и отхвърлянето, се явяват "ограничения".....мислени граници....несъществуващи граници.
Затова, приемането и отхвърлянето са .....вторични и безсмислени.
Душата се "изживява".... изстрадва и в този смисъл,се опознава нейнота съществувание, .....усеща се това съществувание.
Душата не търпи обграждане.
Пиша го, не за тези , които не усещат, а за тези , които усещат..../смея се/
Ограждането на душата,каквото и да е то, предизвиква голями страдания.
Свободата на душата, създава чувството за блаженство.
Пиша го за тези , които страдат, а не за тези, които не страдат....

Да! Мулето се явава един "дразнител"....в този клуб.
Мулето е един провокатор в клуба, който дразнител, действително и почти винаги.... успява да провокира ТОЧНО определени качества във вас....едни от които са "ограниението и отхвърлянето"....
Защо го прави това , обаче?
Ето това е въпроса.....нали?
И този въпрос ще стои открит.....
Мулето се смее ...и си пее....

"**Помнете, който търси любовта в света,човек, който търси удоволствията, той е без душа"...
А ако удоволствието за мен е да давам любов ??? Ако това дава отговора на страданията на душата ми ?
Каква е следващата стъпка ? На къде ?

"А ако..." пишеш ти....
"Акото" цапа и мирише.... ха ха ха
Това е на майтап, макар че ....в него има нещо за размисъл....
Винаги когато нещо започв с "ако"- то е неопределено....вероятно , но и обратното....
За да даваш нещо,каквото и да е то,трябва да го притежаваш.
Как можеш да притежаваш любовта, как можеш да притежаваш Бога?.
Как можеш да дадеш нещо, което не е твое и което , не може да бъде притежавано, давано или приемано.
"А ако удоволствието за мен е да давам любов????"- дори си сложил няколко въпросителни, за да подчертаеш убедеността си, в написаното.
Любовта не може да бъде дадена.
Любовте не нещо , което може да бъде взето или дадено...усети това.
Можеш да дадеш семе, можеш да дадеш материя....но Любов....
Бог е Любов....и това е "цялото"...в което си ти, "тук и сега"...
Как можеш да дадеш нещо, в което Ти си и Аз съм и всички сме....
Не става.
Не се получава.
Страданията ти,страданията на душата ти, са отговор на непосилната "задача", която си си поставил- а именно да дадеш нещо, което не е твое....и което е много по висше от теб.
Разделих "страданията ти" и "страданията на душата ти"...защото ....това са неща различни......усети защо.
Ами и "душата ти" не е твоя....тя идва от Бога, от цялото....
Как можеш да твърдиш, че можеш да дадеш нещо?
Какво е твое, за да го дадеш?
"всичко това, което ти се дава и да ти се взима, не е твое.Твое е само това, което не може да ти бъде дадено и не може да ти бъде взето".....казва Иисус...
Това което е твое, ти не можеш да дадеш....то не е материално.
А това което даваш и взимаш, то не е твое.То е крадено....чуждо и нямаш права върху него....как тогава можеш да го дадеш?
"Децата ти"... са дадени отвън, от Бога...и те могат да ти бъдат взети във всеки момент, не е необходимо твоето съгласие или несъгласие.
Те са ограда, която ти е дадена,за да я загубиш.....за да я изживееш и да разбереш лъжата на това " че имаш деца".
Ето затова се "бъзикам" с родителите...защото те осъзнават, толкова, колкото кокошката осъзнава, колко са нейни пилетата които мъти.А много често, тя квачката, мъти и чужди яйца...ако не знаеш този номер....
А инкубатора?
Той пък въобще няма претенции, че яйцата които мъти, са негови деца.
А хората имат претенции.....глупости бе.... ха ха ха ха
Инкубатори....двукраки.....и с излъгани очаквания...
Тинтири минтири...
Хората нямат и понятие върху това, което Мулето пише.
Любовта не се дава, тя се придобива....след като минеш пътя....
"Къде е следващата стъпка?На къде?"-питаш ти....
Навътре,към себе си, натам където не се върви със стъпки....натам-навътре....
Това е труден път, и там помощници не мчожеш да имаш...няма такива...
Дерзай...ако не искаш да останеш.... "прост като фасул"...ха ха ха ха
Това за "прост като фасул", го изкопах от мъдростите на един мъдрец, който понякога се обръщал така към учениците си.....ха ха ха ха
Привет и дерзай....не бъди "родител" на нещо, което не е твое....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Moze6 li da mi razkaje6 po-podrobno za tozi put navutre kum sebe si.
Ti nameril li si go i izminal li si go samijat ili samo si 4el za nego?

Мога много да ти разказвам, но ....ще се нахраниш ли с разказите ми?
Не, това с разкази не става...това става с личен опит....с преживяване.
Мога да ти разказвам, но с какво ще се отличавам от поповете и политиците?
Опитностите на едного, не са опит на другите.....
Отвеждам те до въпроса , който си задал....зад него е вратата.
Ако отвориш вратата, тогава ще намериш отговорите.
Ако не отвориш вратата...тя ще си остане затворена...още много време.
Ти взимаш решението....ТИ, а не Мулето.
И защо питаш, дали Мулето е намерило пътя към себе си?
Както и да ти отговори то, ти не можеш да провериш.
И ако повярваш и ако отхвърлиш.....и в двата случая губиш.
Губиш, защото ще излъжеш сам себе си, и като приемеш и като отхвърлиш....
Това е.
Така че...опитай.
В крайна сметка, кой трябва да опита пътя към себе си...ако не ТИ.
Наблюдавай се внимателно....питай се постоянно...защо мисля това, защо правя онова, кой ме научи на това, защо го правя именно така, а не иначе...
И гледай да не порпуснеш нещо...защото...после всичко почва отначало....
Много внимавай...ама много....
И не мисли за себе си....бъди зрител...на това което правиш, без да мислиш....

муленце мило прекрасно и безкрайно нещастно!!
Надявам се никога да нямаш деца,защото те ще бъдат още по-безкрайно нещастни с такъв изрод като теб.
Твоите магарешки посРания.нямат нужда от отговор,просто защото са безсмислени......като целия ти живот.....
съжалявам магарето като сътворение на природата,че си се осмелил да се сравняваш с него........
ти си едно НИЩО!

Myle az ti pojelavam da imash dete, samo togava ste razberesh nai goliamoto stastie na sveta. Deteto prosto ti dava sila , to te izpalva i zarejda i ti prosto niama kak da nego obichash.Obichta kam deteto ti e nesto vazvisheno i sviato nesravnimo i nezemno.
Dano imash kasmeta da izpitash tova chustvo, nai-iskrenno ti go jelaia.

MIMI

А какво ще кажеш тогава за разрушителното желание на някои майки да погубят жертвите си?!?!?!В животинския свят често биват изяждани,но там поне ги оправдаваме с липсата на "човешки"разум.А сред хората......с какво се оправдава?!?!С прекалено много разум????какво кара една майка да си захвърли детето в кофата или в дом за сираци....при двама живи родители?
как ще обясниш това на едно вече пораснало дете?Силата на майчината обич...която никога не е изпитало?Може би такива като мулето са за предпочитане .....поне имат ясно изразено мнение преди да са захвърлили детето на "смет и то без късмет"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите