|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема
|
домашният любимец?
|
|
Автор |
Джeйн (редник) |
Публикувано | 28.07.02 13:13 |
|
според психолозите за детето е добре да има вкъщи домашен любомец - коте, куче или някакво друго животно. защото то развива емпатията у детето - т.е., способността да съчвства, да обича, да разбира чувствата на други; развива отговорността и не на последно място донася му радост.
аз откак се помня съм раснала с коте вкъщи. прибирали сме и ранени птици да ги гледаме. един гарван си спомням - страхотен приятел беше, като беше в добро настроение, ми кацаше на рамото и започваше да ми пощи главата сега имам и куче, и котка. имала съм хамстер.
какво мислите по тоя въпрос? и ако да - какво животинче бихте взели на хлапето?
IMAGINE...
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: Джeйн]
|
|
Автор | rebekka (Нерегистриран) |
Публикувано | 28.07.02 13:33 |
|
jane, mnogo hubava tema...az sushto obicham zivotnite i si mislya , che ne samo e vazno da iamt domashen pet, no i to kato che li e neizbezno...povecheto deza iskat da imat zivotno....nykakvo...
nie oste nymame...osven ribite koito minalata godina izmryha v goreshtinite..., no veche se podgotvyme...
ediniya mi sin iska zaek..., drugiya kotka..., aa z iskam kuche.....
ta ...oshte ne sme reshili...
i papagalite haresvam....tuk ima takiva golemi....krasavzi....( ama te noseli bolesti kazvat....) ......
inache si imahme kotki ulichni...koito hranehm e vsichki susedi, no edin ot susedite ne gi haresvashe...oplaka se na suveta...i gi pribraha s kapani.....
koi znae kude....
mnogo ni lipsvat....
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: Джeйн]
|
|
Автор |
dodo_dodo (само веднъж) |
Публикувано | 28.07.02 14:36 |
|
До преди за забременея миналата година, със съпруга ми имахме в къщи куче Чучулига, три папагала - едно жако и две корели /женската умря обаче вследствие на терора, който и упражняваше мъжкия - много емблематично, но тема на друг разговор/ и две костенурки. По едно време бяхме приютили и едно бебе кълвач, което се строполи с ранено крилце до стола ми в едно кафене.
След дълго умуване, вътрешни борби и доста противоречия, решихме да ги настаним при различни приятели, след като разбрахме, че съм бременна.
Обичам животните и съм абсолютно убедена, че такова съжителство ще култивира детето , ще го направи по-грижовно, по-отговорно и любящо. Затова е сигурно, че когато малкият поотрасне ще си има животинче. Но трябва да може вече сам да се грижи за него.
Винаги съм се ужасявала при гледката на невръстни дечица, които с видимо удоволствие тормозят някое животинче. Необяснима ми е тази агресия и жестокост на която са способни понякога децата. Но упрека за това отправям към техните родители. Затова съм се зарекла, че ще науча моите деца на любов и грижи към животните.
Защото това е началната основа върху която ще се градят и като хора в отношенията им с хората понататък. Да бъдат милосърдени и толерантни, грижовни и отговорни, да могат не само да получават, но и да даряват любов.
Толкова отдавна се появих, май вече си отивам
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: Джeйн]
|
|
Автор |
Debora (без титла) |
Публикувано | 28.07.02 18:59 |
|
Знаеш ли, и аз до преди време си мислех да купувам на сина си куче - отказах се от идеята, ама ЗАВИНАГИ. Или поне докато е на възраст да може сам да се грижи за него. Може би грижите за момента са ми понатежали, та затова съм така крайно настроена, но едно животно иска внимание, грижи и то не по-малко от едно дете. А да служи за играчка - твърдо не, и аз съм наблюдавала деца "играещи" си със горките животни, които всячески се опитват да избягат от малките тирани.
Поне аз докато съм живяла в БГ - последните 7 години в София, предните в провинциален град не съм видяла НИТО ЕДИН който да ходи по кучето си и да му събира отпадъците (това е черната работа).
Преди малко се връщам от разходка на куче, и повярвай ми, че още ми е гадно (събираш, че и задника с мокра кърпичка трябва да му бършеш, а пък за беля и останалото по тротойра, също бързсано с мокра кърпичка).
Може би ако нямам деца за които да се грижа, или пък такива които съвестно да го правят (не да го изведат за 5 мин и да кажат, че е и пишкало и акало, а и почистили, че да не ме гледат на кръв комшийте или глобят) или пък ако децата са отраснали със радост бих гледала куче
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: Джeйн]
|
|
Автор |
kakata (от Тобосо) |
Публикувано | 28.07.02 22:10 |
|
Ами хубаво си е с домашен любимец, още една тема за разговор, която обединява всички.
Ние сега гледаме само две рибки и една костенурка / сухоземна/, която ходи и хапе по краката. Като ин види съска, но после тръгва след нас. Изключително любопитна, наднича по гардероби и шкафове. Изправя се и виси на единия крак, а другия виси във въздуха.
Когато бях мома гледах какво ли не, ама когато се прибера и не забравя. Всичките животинки си бяха живи и здрави, а майка ми ги наричаше "спартанците" - свикнали на лишения, значи. Сега рибите се гледат с всички удобства, но не траят много-много.
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: kakata]
|
|
Автор |
Debora (без титла) |
Публикувано | 28.07.02 22:51 |
|
Май рибки ще приема с удоволствие. Това с костенурката опасно звучи, ами ако остане заключена в някой шкаф - тогава какво става?
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: Debora]
|
|
Автор |
kakata (от Тобосо) |
Публикувано | 28.07.02 23:17 |
|
Ами няма опасност, знаеш ли как трака :).
А докато не я пуснем да влезе да се разхожда, блъска, блъска по балконската врата, направо да полудее човек от нея. В момента в който влезе тръгва да търси любимите си за похапване крака.
Редовно я къпем, но не иска да стои в леген с вода, протестира и иска да излиза.
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: Debora]
|
|
Автор |
dodo_dodo (само веднъж) |
Публикувано | 29.07.02 00:14 |
|
Ако знаете какъв майтап с по-голямата ми костенурка беше.....
Значи тя водна, и като поизрасна малко и се научи незнаино как да излиза от терариума си. Веднаъж, дваж.....та седем пъти. Откривах я под фотьоили, зад шкафове, врати и къде ли не. Последният път преди да изчезне бях опаковала целият терариум с наилон/надупчен/, като имаше дупка само там където течеше водната помпа. Ставам една сутрин - нея я няма/отново/, найлона си стои непокътнат - как е избягала незнам. и като се започна ден, два, седмица, месец. Няма я никава.
В началото бях спокойна, все ще изкочи от някъде. Ама като мина месеца, а знам, че е без храна, вода се изпопритесних. Викам си - ще вземе да умре и като не знам къде е - ще вмирише апартамента. Та ходих по ветринари да питам колко може да издеяни.
Появи се след месец и половина - в банята /но тя не е стояла само там, че и там я търсих, абе цялата къща обърнах на опаки, но животното си мигрира/
И в черупката, между вратлето милата беше хванала паяжини!!!!!
След това ме майтапеха приятели, че то животното също имало нужда от личен живот.
И и купих един 70-литров терариум. Как се чистиииии, не ме питайте!!
Толкова отдавна се появих, май вече си отивам
| |
|
То това достойно за сюжет на филм
Аз преди две години някъде ходих до Сандански по работа, и едно коте ама бебенце само ми се мотае в краката. Отивам аз до сградата в която имах работа, то върви след мене, излизам и се връщам в кафето, то отново след мен, на третото ми тръгване, то отново ме последва, при което аз го взех. Държа го и се чудя дали да го взема, а една лелка минава покрай мене и ме пита какво се чудя, та и казвам, а тя "вземи го - намерено коте е на късмет". Имах нужда от късмет де, а и работата която трябваше да свърша висеше на косъм, от решението да го взема ли взе че стана. На връщане в автобуса дори и снимка си имам с него доволна, но до момента в който слизайки видях как ме е окъкало. Разузнах набързо какво е нужно на "късмета ми" и го обзаведох със всичките му есктри. До момента в който го видя сина ми - ама така се зарадва, че си има коте, че онова коте залудна и само бяга да се крие. Една сутрин котето изчезна - малккият ми ходи по петите и реве, че котето го нямало, при което му казах да си кротува и то ще се покаже. Да ама котето не се показва целият ден, при което аз обхваната от паника че "късмита ми" ме е напуснал тръгнах да го търся из апартамента. Обърнах го наопаки (колко е голяма една гарсониера) никъде не го открих. Звънях и на съседите, да ни би случайно да е прибягало по балкона - няма го и там. Слизам да гледам да не е паднало и да се е убило - няма го. Реве сина ми че му няма Лъки, ревнах и аз, че кой знае какво ме чака като го загубих. Вечерта късно сина ми заспал, а аз седя през компютъра, когато вратата леко проскърцва и Лъки пристига да ми се гали по крака. Е къде е било така и не се разбра.
Та като съм почнала за котето, една вечер се промуше през вратата и докато хукна да го гоня по стълбите то изчезна - български блок, няма лампи за икономия, намерих едно фенерче от двулевувите и тръгвам по етажите. Да не описвам обикалянето на блока, етажите, научих много неща за живеещите по струпаните неща пред вратите, а и стреснах две натискащи се между етажите тинейджърчета. Та подсмърчайки се качвам за пореден път до 8ия етаж и го гледам, той на вратата ме чака. Мислех да го убия, ама го гушнах и зациврих още по-силно.
После разбрах, че ако ти избяга котката не трябвало да я търсиш (било зло).
А Лъки при първият удобен случай беше командирован задълго да гони мишките на село.
| |
Тема
|
Re: домашният любимец?
[re: Джeйн]
|
|
Автор |
4eHe (screenager) |
Публикувано | 29.07.02 01:13 |
|
Има си изследване на каква възраст какво животно е подходящо.
За твоята примерно пише, че е най-добре да е .. чакай, ти на колко беше последния път ?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|