|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Култура-общообразователни материали
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 17.05.15 19:40 |
|
|
Нека в тази тема споделяме материали направили ни впечатление, обогатили ни и предизвикали вдъхновение и преклонение пред красотата и световното културно наследство, което неминуемо ще окаже влияние и на декупажната ни работа.
| |
|
|
|
Попаднах на тези материали и искам да ги споделя с Вас.
Разкошни и завладяващи филми-разходка/видеоекскурзия из Лувъра.
част 1
част 2
част 3
| |
|
|
|
Мерси!
Чакам да стане довечера и ще си го пусна на голямото ТВ.
Намерих и разказ на един англичанин в Париж:
| |
|
|
|
Аааа...нека да е преведено или поне на руски:))
Иначе материалът е интересен:)
| |
|
|
|
Е, сега пък и претенции.
Нали сме космополити!
Нормалните езици ги разбираме...
| |
|
|
|
Предполагам, че всеки от вас е изпадал в конфузна ситуация, когато се е озовавал пред грозна мазотеница, пред която ахкат и се умиляват неколцина просветени. И вероятно, изправени пред предизвикателството да се представите на ниво, сте се съгласявали с прикрита неохота, че да, несъмнено това е един шедьовър. Въпреки неясните подозрения, че с подходящо количество боя и набор от четки (или с каквото там) бихте постигнали не по-лош резултат – като стените в кухнята миналата година, примерно.
Първото впечатление обикновено е вярно. Някога, в далечни времена, картините не са имали нужда от преводач. Желанието да бъде отразена действителността, или поне наподобена нейната красота и съвършенство, е било водещо в създаването на една картина. Едно, така да се каже почитане към всемира и неговия създател. Днес това отдавна не е така. Ето защо, вие се нуждаете от групата идиотски изглеждащи тиквеници, които да ви обяснят защо похабеното платно и бои пред вас, представляват изкуство. Творецът донякъде улеснява задачата им, като е поставил подобаващо заглавие на творбата си.
... продължението е в линка
| |
|
|
|
текст: Карамфила Сидерова
Йеронимус Бош, 1453 - 1516 г. Брабантски художник от 15 и 16 в., търсещ в работите си греховете и моралните падения на хората. Изобразявайки образи на демони, полухора, полуживотни и машини, цели да пробуди чувството на страх и обърканост, и човешкия облик на злото. Картините му съдържат множество детайлни и подробни символни фигури, някои от които са заимствани от ранновизантийската иконография. "Градината на земните удоволствия“ (Прадо) е триптих , завършен през 1504 г., това остава и най-известната му творба. Триптихът изобразява Сътворението на света и проникващия сред хората грях. Екстериор: когато двете малки крила са затворени, триптихът изобразява Земята и Господ, гледащ я отгоре; Интериор: ляво крило: Земният рай (Едемската градина), централна част: Градината на замните удоволствия, дясно крило: Адът.
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Едгар Дега
Учил се от възгледите за живописта на Веронезе, Белини, Джото, Дюрер, Рембранд, Гоя и Мане, роден в аристократичната фамилия де Га, под влияние на съвремените политически настроения променя благородническия произход на името си според идеите, които споделя.
Започнал сам съдбата си на художник с исторически сюжети още докато следва право, днес е широко известен преди всичко с красивите си балерини. Но те, както и общия му труд, всъщност представляват нещо много по-дълбоко, многолико и вълнуващо - Дега показва нов аспект в представянето на фигурата, и на трактовката на сюжета въобще.
Гледната му точка е странна, не е класическата - онази, която създава приказно красиво впечатление за голо женско тяло например, движенията на персонажите не са поетично плавни, напротив - понякога дори непохватни, съвсем човешки и реални. Познатите балерини не са фокус на композицията, а такава част от нея, че вниманието се насочва към всичко едновременно, а центърът остава "някъде там" и да, пак е център. Как пак е център? Ами заради потокът светлина.
Революционер за времето си, често възприеман като показващ едва ли не нелицеприятната страна на нещата. Когато зрението му рязко отслабва, той се ориентира към скулптурата, която изисква друга сетивност. Преди това, освен маслото, работи пастел и акварел, и постиженията му във всички тези техники изпращат кариерата му на художник в орбита още приживе - творбите му се продават на главозамайващи цени, а владеенето на многото изразни средства го вписват в историята на изкуството като един "универсален" артист.
Сам се шегувал със себе си и успехът си - на въпросът на един журналист защо няма нито една негова картина в дома си, възрастният художник отговорил, че не е достатъчно богат за да виси на стената му оригинален Дега.
автор: Карамфила Сидерова
| |
|
|
|
История на дантелата Ришельо
Легенди за произхода на известната и красива бродерия.
Дантелата, създадена с изящна ажурна бродерия в Европа идва от изток и се променя под влияние на модата, манталитета и развитието на технологиите. Особен връх на производство и употреба бележи по времето на Ренесанса. В нея преимущество са елементите от растителен характер.
Бродерията "Ришельо" става изключително популярна и се разпространява сред аристокрацията в цяла Европа. Основен център на производството на такива бродерии става Италия. Особено почитана е в двора на Лоренцо Медичи.
И тук е мястото да споменем как дантелата се свързва с името на кардинал Ришельо. Има няколко легенди за това как той има пръст в съдбата на бродерията и как от тогава тя се свързва с неговото име.
Версия номер едно.
Кардиналът харесал тази бродерия (или тя просто била една от най-изгодните стоки за търговия по онова време) и решава, че Франция трябва да стане независима от чуждестранни доставки, както и добре да организира собствен износ на тази стока. Така той вдига вносните мита за чуждестранни стоки (особено дантела) и кани на работа във Франция майсторки на бродерията от Италия. На тях предоставя най-добри условията за живот и труд. След това, въпросът за преквалификацията на френските майстори и организирането на собствено производство на бродерията било само въпрос на време.
Версия номер две.
Малко по-прозаична. В него, кардинал Ришельо харесва тази бродерия (преди тя да носи името му) и винаги носи ръкави, яки, жабо, носни кърпички, ръкавици и дори ботуши, украсени с нея.
Версия номер три.
Тази версия е най-куриозна в добрия смисъл. Според нея самият кардинал Ришельо се увличал в изработката на бродерията и според думите на неизвестни свидетели той постига голям успех в усвояването на изкуството за изработката и. Работейки над бродерията той се отдавал на размисли за съдбата на Франция и измислял хитроумни комбинации с множество ходове. Сложните модели на бродерията , преплитащи се фигури и грациозни преходи-всичко това навеждало на мислии стратегии за бъдещи политически интриги.
/Статията е вдъхновена и създадена от Оливера Арнаудова-Попова-2015г., ползвайки различни преводни източници/
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
