|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
|
|
Лира, ти сама си БЪРБОРИШ май тука?
| |
|
|
|
| |
|
|
|
| |
|
|
|
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Душата привича това, което тайно желае-което обича, но и от което се бои.
Джеймс Алан
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Блогърът Марк определя 17 лоши решения в живота на човека, които трябва да избягваме по пътя си. Нарича ги „ужасни”, дори „най-смъртоносни”. Ето кои са те.
1. Да не обичаш това, което е. Обичай това, с което се занимаваш, докато успееш да се ангажираш с друго, което обичаш, казва той. Обичай мястото, където си, докато не намериш друго, което обичаш повече.
2. Да чакаш и да чакаш и да чакаш. Хубавите неща всъщност не идват при тези, които изчакват, а при тези, които действат и преследват мечтите си.
3. Да променяш себе си, защото другите са се променили. Хората се променят. Свикни с това. Приеми го. Пожелай им всичко добро. И бъди щастлив по своя начин.
4. Да позволиш на душевната мъка да те определи. Не позволявай на временните си рани да те сломят. Силен е не този, който не плаче, а този, който за момент бурно показва сълзите си. Въпросът е колко бързо ще се изправиш.
5. Да бягаш от проблемите си. В това надбягване никога няма да си медалист.
6. Да бъдеш неблагодарен. Дори в райските места неблагодарното сърце съзира недостатъци. Избери да видиш света с благодарни очи. Той няма да изглежда така повече.
7. Да позволиш за дълго гневът да обхване сърцето ти. Най-доброто лекарство е силна доза любов, смях и забрава.
8. Да вярваш, че красотата изглежда по определен начин. Истината е, че оригиналността и излъчването са красота.
9. Да позволиш на очакването ти да се изроди в яд.
10. Да не уважаваш останалите. Третирай хората така, както искаш да се отнасят към теб. Каквото и да стане в живота ти, ако си добър с хората около теб, ще оставиш добра диря, независимо какви идеали си решил да преследваш.
11. Да не уважаваш себе си. Бъди добър със себе си в мислите си, в думите и в действията.
12. Да си налагаш място в живота на неверни приятели и любими. Хората, които искат да останат в живота ти винаги ще си намерят начин да го направят. Истинските приятели и любови остават верни. Не се бори отчаяно за място в нечии живот. Никога не принуждавай други хора да обособяват насила пространство в техния за теб.
13. Да се втурваш прибързано в любов. Не е трудно да се намери някой, който бързо ти казва, че те обича. Трудно е да се намери друг, който истински го има предвид.
14. Да неглежираш най-важните си връзки.
15. Да опитваш да контролираш всеки отделен детайл. Във всичко.
16. Да не поемаш рискове. Да те е страх какво би станало при провал.
17. Да се откажеш от самия себе си. Животът често не ни дава това, което ни се иска, но така се случва не защото не го заслужаваме, а защото заслужаваме нещо по-добро. Важното е да продължиш да вярваш в това, което само ти си способен да направиш с ума и ръцете си. Него никой не може да ти отнеме.
Редактирано от Lira Emerald на 27.04.16 09:43.
| |
|
|
|
ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС: ЧОВЕК ПОМЪДРЯВА ПРЕКАЛЕНО КЪСНО... ТОЧНО КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ВРЕМЕ
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.
И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!
С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."
Аржентинският писател, есеист и поет Хорхе Луис Борхес е считан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Той е роден в Буенос Айрес, но едва 15-годишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева през 1986 г.
Източник: news.bgnes.com
Редактирано от Lira Emerald на 29.04.16 09:59.
| |
|
|
|
Точно!
Редактирано от Lira Emerald на 29.04.16 12:33.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
(Happy dreamer:))