Re: А нещо по темата? / Религия и мистика / Езичество

Да, Улф е прав и нашият Авъл Вителий може да има нещо по въпроса :)

Мисля, че в римския пантеон няма бог-творец на всичко.

В ранната Република още няма силни гръцки влияния, а по-скоро има етруски. Етруската митология не е оцеляла, но това, което знаем за митологиите на римляните и изобщо на ранните италийци, не включва образа на божество-създател. Боговете на римляните, латините и сабините са просто с конкретни компетенции, нито един от тях не е точно творец. Юпитер е един вид цар на боговете и смъртните, а и всяко мъжко божество е наричано "баща", но няма собствено римски митове за сътворението. Сатурн първоначално е почитан като древен обожествен герой и цар, а не като баща на Юпитер (връзката между Сатурн и Юпитер е гръцко влияние). Да не говорим, че първоначално, както изглежда, съществуват много и все различни Юпитеровци. Същото се отнася за Янус. Началото на "Златната клонка" от Джеймс Фрейзър е много интересно точно по този въпрос.
Римляните почти нямат и свои мистерии, ако изключим празника на Bona Dea, Добрата богиня, който е само за жени. Мистериални култове на божества-създатели се появяват под източни влияния чак в Империята.

В късната Република със засилването на гръцките влияния се появяват не толкова религиозни, колкото философски схващания за бог-творец, който е създател и на боговете от митологията (гръцката митология, която римляните добре познават и, общо взето, приемат като своя).
Овидий започва "Метаморфози", споменавайки, че "бог" направил света от Хаоса. Сенека твърди, че "бог" е създател на боговете и че е все тая дали човек казва "бог", "богове" или "природа". Това не е точно пантеизъм, по-скоро е уклончив отказ от крайни определения. Този анонимен "бог" над боговете, създател на всички неща (но може би не и на самата материя, на самия Хаос) си е гръцка философска концепция, която май е интересувала само римския елит и не е пречела на никого да си почита многобройните богове и духове.

Вече в Империята с навлизането на източни култове като този към Озирис, към Серапис, християнството, гностицизма, манихейството и митраизма се появяват схващания за конкретно божество-творец на всичко, със свое име и със своя, така да се каже, "биография". Всяка общност обаче смята, че нейното божество е богът-творец. Тези от ирански произход, които са дуалистични, понякога имат и негативно отношение към твореца на материалния свят.
Всичко това обаче не са собствено римски култове, произходът им е ориенталски.

Коля и беся