Кървавият орел и други очарователни стари обичаи / Религия и мистика / Езичество

"Кървавият орел" е доста любопитен скандинавски обичай. Описан е в Сага за Норна-Гест, в Сага за Оркнингите и в Англосаксонската хроника.
Обикновено знатен военнопленник се връзва по корем, кожата и мускулите на гърба се разрязват и се разперват настрани като крила - оттам и названието "кървав орел", blodjorn. След това ребрата се чупят в близост до гръбнака и също се разтварят навън (по това време жертвата вероятно вече е мъртва или в шок), после белите дробове се изтръгват през огромната рана и се поставят разперени върху разтворените ребра, мускули и кожа.
Докато жертвата все още е жива, върху раните се ръси сол, за да остане в съзнание и да страда повече.

Скандинавските пирати, викингите, практикуват това изтезание в разпри помежду си и над англосаксонски пленници, отказващи да платят откуп. Засвидетелстваните случаи са от девети и десети век.

Скалдическите стихове, коментиращи описаните няколко случая на "кървав орел" споменават, че действието се извършва в чест на Один и "за радост на Хугин". Хугин е един от двамата гарвани-вестоносци на върховното божество Один. Името му означава "Мисъл". Както изглежда, подобни жертвоприношения са радост за скандинавските божества.
Самите стихове обикновено са по-стари стари от сагите и датират от самата епоха, за която се отнасят.

Човешките жертвоприношения по принцип не са непознати за германските и келтските дохристиянски практики. Цезар говори за хора и животни, които някогашните гали затварят в големи ракитени кошове, оформени антропоморфно и сетне ги палят. Съществувал е британският келтски обичай да се гадае като се прониже пленник в торса и се наблюдават гърчовете му, както и обичаят селищата да бъдат защитавани с т. нар. "ограда от духове": няколко отсечени човешки глави се набиват на колове и се разставят в кръг около населеното място. Тацит говори за тези неща в "Агрикола".
У германо-скандинавските народи е съществувал и любопитният обичай да се жертват последователно добитък, чужденец и в крайна сметка - собственият крал/вожд при продължителни лоши реколти. Снори описва това в "Сага за Инглингите". Гърлото на злощастния крал на свеите Думалде било прерязано и с изтеклата кръм измили жертвения камък. Извън това, така да се каже, извънредно жертвоприношение, Големият храм на Один в Упсала изисквал редовно девет чужденци да бъдат обесвани на свещените ясенови дървета пред светилището.
Моряците смятали, че е добра поличба някой от тях да се удави по време на експедиция - смятали го за дар към морската богиня Ран и знак, че останалите ще се приберат у дома живи, здрави и натоварени с богатства.

Разбира се, доста индоевропейски народи са смятали човешката кръв за ефикасно средство за връзка с боговете. В това отношение етруските и римляните са особено интересни. При смъртта на уважаван гражданин устройвали погребални игри с двубои до смърт между роби над гроба му. От този вид свещенодействие произлизат кървавите гладиаторски борби, прераснали в обикновено спортно събитие.
Едно от племената на нашите траки на Балканите ежегодно пращало вестител при боговете - хвърляли избрания върху три копия, обявявали го за безсмъртен, хероизирали го и пирували в негова чест. Според Грейвз най-ранното население на Гърция имало обичая да поставя първото родено през годината мъжко дете в нива и да изорават първата бразда през телцето му - като дар и молитва към Майката на боговете за урожай. Този обичай вероятно е засвидетелстван в детските погребения от енеолита по нашите земи - телата са с прекъснати в кръста гръбначни прешлени и често са погребани пред входовете на селищата.

Което донякъде подсеща и за жертвоприношенията на знатни деца в Тир и Картаген - в чест на Мелкарт, Молох и Баал.

В случая с "кървавия орел" човек може да се сети за паралел с етруските харуспици, гадаещи по черни дробове (на животни, все пак) и дори с изтръгващите още туптящи човешки сърца жреци на централноамериканските индиански цивилизации.

Както казва Тери Пратчет - повечето древни митове и култове се основават на... кръв. Очарователно е човек да се порови в историята на религиите, особено ако има интерес към древните традиции на старите европейски и средиземноморски народи, нашите прадеди :)

Ако се сещате за още такива факти - моля. Да ги разцъкаме.

Magister artium