21.12 - Денят на зимното слънцестоене! / Религия и мистика / Езичество

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието. Езическите корени на тези празници са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда, а през един ден в средата на лятото то грее най-дълго и следователно, силата му е най-голяма.

Слънчеви събития и празници

Понятието "слънцестоене", освен като момент на специфично разположение на Слънцето на небосвода /съответно, на Земята спрямо Слънцето при движението й/, означава също и деня, когато настъпва този момент. Слънцестоенията и равноденствията, са свързани със сезоните, като в някои езици те се считат за разделящи или начални дати, а в други - за централни. На английски, а това важи и за много народи в Северното полукълбо, периодът около лятното слънцестоене, е наречен "средата на лятото", а Midsummer's Day е на 24 юни, ок. 3 дни след самото слънцестоене. Подобно на това, 25 декември е начало на Коледните празници, и е денят, когато Слънцето започва отново да се издига над Северното полукълбо.

Редица култури честват различни комбинации от зимното и лятното слънцестоене, равноденствията и средните дати между тях, което е довело до възникването на разнообразни празници около тези събития. Най-известният празник, свързан с декемврийското слънцестоене, е Коледа. Освен това, митраисткия празник на персите - Ялда, римските Сатурналии, Карачун - денят /21.12/, в който според западните славяни Чернобог и силите на злото са най-силни преди слънчевия триумф на Коледа, еврейската Ханука и старогерманският Юле също са били празнувани по това време. Около юнското слънцестоене, християнските култури честват деня на Св.Йоан Кръстител на 23 и 24 юни и изпълняват редица ритуали, останали от езически времена като келтските огньове на St. John's Eve и Midsummer, а за славяните - Еньовден или денят на Иван Купала. Около пролетното равноденствие евреите се отбелязват Пасха, а по есенното - Сукот /Шатроразпъване/. В средните дати между тези 4 слънчеви събития също са създадени някои празници като келтските чествания: Белтейн през първите дни на май; Лугнасад през август, Самхайн в началото на ноември и Имболк през февруари, а също така скандинавските народи са имали свои празниц в тези междинни периоди.

За разлика от европейците, в Япония отбелязват началото на сезоните в тези важни астрономически събития със събитие, наречно Сетсубун.

В индуския календар, двете сидерални слънцестоения се наричат Утараяна и Дакшинаяна. Първото се случва ок.14 януари всяка година, а второто - към 14 юли /сидералната година хич не ми е ясна, признавам/... Те бележат движението на слънцето през сидерално фиксиран зодиак /прецесията се пренебрегва/ в Меша, зодиакален знак, който съвпадал с Овен ок.285 г., и през лятото - в Тула, знак съвпадал тогава с Везни. Те дават имена на двете полугодия между тях. Началото на Утараяна е празникът Макар Шраканти, когато слънцето започва да пътува за север към лятото, а хората пускат пъстри хвърчила от покривите на къщите си. 14 юли пък е Карка Шраканти.