|
Разгръщайки "Първобитна митология" на Кембъл, попаднах на един интересен мит на племето она в Патагония, разказващ как властта (в т.ч. и статусът на централни религиозно-магични фигури) в това племе е преминала от жените към мъжете.
Според легендата в далечни времена само жените познавали магичното изкуство, поддържайки свое общество, до което никой мъж не смеел да припари. Мъжете живели в изключителен страх и подчинение, те ловували и полагали грижа за прехраната, но тиранията на жените, владеещи вещерство, ставала все по-лоша. Един ден на мъжете им дошло на ум да избият всичките жени-вещици, оставяйки само невръстните момиченца, които все още не били посветени в тайните на женското вещерско общество. И го сторили - нито една жена в племето не останала жива след клането. А по-нататък за да предотвратят повторната поява на тайно женско общество, мъжете създали свое такова и забранили завинаги женското. Това поставило начало на обществото хайн, чиито митологични истории били конструирани по такъв начин, че да държат жените в подчинение. И религиозно-магическата власт преминала от жените към мъжете.
Този мит, макар и специфичен за това племе, съдържа, както посочва Кембъл, нещо универсално - борбата за надмощие между половете, която протича още от най-далечни палеолитни времена. Много първобитни народи имат легенда за някаква по-първобитна от тяхната епоха, в която само жените са имали магични дарби. Подобна на описаната в мита борба за надмощие, макар и може би не чак толкова кървава като описаната по-горе, стои например зад пълното изчезване на женските фигурки от европейската палеолитна култова сцена в края на ориняшката епоха и тяхната последвала замяна с рисунки на мъжки фигури на костюмирани като животни шамани в пещерните храмове. Това е свързано с преминаването на властта - обществено-икономическа и религиозна - от жените към мъжете.
Историите в много други религии, в т.ч. и на юдейо-християнското "Битие", са конструриирани по такъв начин, че да държат жените в подчинение. Защо това е така, какъв е мотивът за това и още по-важно - какви обективни реалности в развитието на обществата обуславят подобен мотив?
Предварително подчертавам това, което и по-нататък ще стане ясно - въпреки формалното преминаване на властта от жените към мъжете, в действителност превъзходството не е преминавало от жените към мъжете що се отнася до последните 5000 години развитие на цивилизациите, а точно обратното - светът е ставал все по-женски. Чак в наши дни тенденцията е на път да се обърне.
Може би по-точно е да се каже, че все повече се е налагал женският аспект на човешката природа, за сметка на мъжкия. Така или иначе всяко човешко същество, мъж или жена, притежава и от двата аспекта, малко или много проявява всеки един от тях, като при мъжете разбира се преобладава мъжкия, а при жените женския. При уравновесения човек (и при уравновесеното общество) двата аспекта съжителстват без конфликт и напрежение помежду си, без изкуствена борба за налагане.
От историческа гледна точка мъжкият принцип е преобладавал в общества, които са били по-номадски, по-малко уседнали, чиито обществено-икономически живот е бил свързан с повече пътувания, когато ловът и събирачеството са изисквали повече движение, като ролята на жената се е свеждала до събиране, мъкнене и разопаковане на багажа. В такива общества не само мъжете са имали водеща роля, но и мъжкият принцип е преобладавал.
Докато в съвременото общество изглежда само формално, че мъжете държат властта и само формално са я държали през последните повече от 5000 години. В действителност през последните повече от 5000 години се е налагал женският принцип - уседналост, привързаност към определена земя, търсене на сигурност. Тези явления са резултат на женския импулс. Държавите са продукт на женската нагласа, на женското мислене - на уседналостта и търсенето на сигурност (и не е случаен фактът, че думата държава, чийто корен е близък до санскрит, е в женски род). На вкореняването. Религиите също. Също и законите - всичко това е резултат на женската нагласа - на търсенето на сигурност, на стремежа към безопасност.
В женската природа е да бъде заплождана, да износва, ражда и кърми, да се грижи за потомството и да го храни. И затова да се стреми към по-уседнал живот, към гарантиране на сигурност и безопасност. На тази основа се развиват земеделието, големите градове, държавите, законите, всички институции, в т.ч. и семейството. Те произлизат от природата на жената. От женския аспект на човешката природа. Властта също идва от жената. Защото стремежът към власт като такъв също е свързан със стремежа към сигурност и страха от несигурност, от това, че нещата могат да се "изплъзнат".
Мъжкият аспект бяга от уседналостта, нерядко дори от сигурността.
Мъжът пътешества, изследва, търси, опознава, открива, експериментира. Мъжът е авантюрист, дързък, често разрушава статуквото. В природата му е да бъде скитник, ловец, воин, бунтар, завоевател. Управлението също принадлежи на мъжкия аспект (което е и истинската власт, ако изобщо думата "власт" е подходяща тук; докато стремежът за поддържане на властта произлиза от женския аспект). Мъжкият аспект винаги търси новото, неизвестното, разрушавайки вече остарялото и ненужното. Мъжът е активният принцип, той предприема, открива, твори, изобретява - той движи прогреса. Това обяснява и защо научно-техническият прогрес е заслуга почти изцяло на мъжете.
Така че в природата на мъжа е да бяга от уседналостта, да не се подчинява на вече установеното, да разрушава статуквото и да бъде творец на новото.
По-универсален поглед върху тези аспекти може да се даде, ако се приеме, че мъжът представлява/символизира времето, а жената - пространството. Мъжът е движението, действието, активността, жената - привличането, абсорбцията, пасивността. Мъжът прониква, жената обгръща.
Мъжкият и женският принцип винаги са съжителствали в хода на човешката история, проявявайки се по различен начин в различните епохи. Съвременният свят обаче, изграден върху уседналостта и търсенето на сигурност, с всичките създадени на тази основа институции и закони, а също и традиции, е резултат много повече на женския импулс, отколкото на мъжкия. Затова и дори при един по-повърхностен поглед мъжете да изглежда да са узурпирали властта, всъщност доминираща е женската същност.
Което обаче днес е на път да се промени. Съвременната епоха се характеризира с изключително динамични и с нарастваща интензивност и сила на въздействие промени (което включва например и много по-динамична смяна на местоработата и местожителството), все по-малка сигурност и стабилност от всяка една гледна точка. Затова и женският принцип в наше време е обречен да губи все повече сила в полза на мъжкия. Това е свят на все по-радикални иновации и изключително грандиозни промени, които предстоят да се случат. Живеем във велики времена, а те са все по-мъжки.
Затова и все по-сериозно става предизвикателството да се поддържа хармония между мъжката и женската същност, както във "външния" свят, така и във "вътрешния", в съзнанието на всеки един човек. Всъщност "двете" не могат едно без друго и се случват винаги едновременно.
|
