Нещо интересно / Религия и мистика / Езичество

Два цитата - един от Библията и един от арх. Васил Иванов:

_______________________

34. В негови дни ветилецът Ахиил съгради Иерихон: върху първородния си Авирама той тури основите му и върху най-малкия си син Сегуба тури портите му, по словото на Господа, което Той бе изрекъл чрез Навиновия син Иисуса.

_______________________

ОБИЧАИ ПО ВРЕМЕ НА СЪГРАЖДАНЕТО
А) Пренасяне на жертва и преданието за вграждане
Обичаят да се прави жертва преди започване на нов строеж е твърде стар. Жертвата първоначално е била човешка. И в Библията има твърде любопитен факт, записан така: "В дните на грубия езически цар Ахлав, Хил Ветиленецът съгради Ерихон - тури основите му със смъртта наАвирона първородния си и тури вратата му със смъртта на Сегува, по-младия си син" (кн.III на царете, чл. 16)
Съществува предание, че в далечното минало при зидане на обществени сгради като черква или мост, за да се създаде дух покровител, който да ги заздрави, трябвало да се принесе човешка жертва, като тя или сянката й се зазижда в основите или в оставена недостроена част от строежа. Обяснението е , че в този случай има нужда от дух пазител, какъвто изкуствено може да се създаде, като се взида жив човек или, според по-късна замяна, само сянката му. Това е един вид защита на сградата и обитателите й, чиято несигурност смущава както майсторите, така и собствениците. Обяснява се с примитивната зидарска техника, която не може да задържи сградата и да я предпази от пагубни стихии. Наистина в далечно езическо време са били вграждани хора и този "суров" обичай бил изоставен твърде късно. Мнозина в миналото са вярвали, че някои мостове като Павлекюпрюси на р. Еркене (приток на р. Марица) или Кадин мост на р. Струма, или Маринов мост при Перущица били задържани, само защото майсторите вградили жена или сянка на човек. При събарянето на джамията в с. Мадара в основата й бил намерен цял човешки скелет. Може да се предположи, че е бил взидан човек или, по-вероятно, че основите са попаднали над гроб.
Самото вграждане на човешка жертва или на нейнатасянка ставало така: при изграждане на основите на сградата или съоръжението майсторите оставяли недоизградено място в някоя от неговите части и когато, било по невнимание или поради незнание, или пък по подлъгване, минавал някой покрай мястото, блъскали го вътре и го зазиждали. В по-късно време майсторите вземали мярка с пръчка, тръстика или въже на сянката на обречената жертва и я вграждали в основите или в друга част на градежа. Вярвало се, че този на когото била снета сянката, почвал да линее и наскоро умирал и се превръщал в таласъм (сенище). Като отглас от това се предавали множество легенди, разпространени между народа, най-известната от които е възпята в народната песен за вграждането на майстор Маноловата жена Невяна. Същността на тази песен се състои в това: трима братя майстори градили мост. Дълго време продължил строежът, понеже не могли да сключат средния свод, който постоянно се рушал, като построеното денем нощем се проваляло. Досетили се те най-после, че строежът иска жертва и решили да не кажат нищо на жените си и която дойде на другия ден най-рано при тях, нея да зазидат в моста. Отишли си братята вечерта по домовете и най-младият майстор Манол не казал нищо на жена си. На другия ден жена му, след като напразно канила етървите си да отидат заедно да занесат храна на мъжете си, отишла сама. Когато видял отдалече младата си невяста, майстор Манол заплакал мълком, и когато тя дошла при тях, помолил я да потърси пръстена му, който бил паднал до свода. Щом отишла да го търси, другите майстори я повалили и започнали да я зазиждат.Невяна плакала и се молила да я освободят, но като разбрала, че е напразно, помолила ги да оставят гърдите и очите й открити, за да може да гледа и кърми детето си пеленаче. Майсторите склонили накрая и изпълнили молбата й и тя дълго време кърмила детето си и плакала; дори и сега гласът й се чувал нощем да проплаква.
Някой от българските майстори на словото са претворили такива предания. П. Р. Славейков в баладата "Изворът на Белоногата" (1873г.) обработва преданието за чешмата между Хабибчево и Харманли, където била вградена сянката на мома Гергана. Подобен мотив са обработили П. Ю. Тодоров в драмата си "Зидари" и Ст. Чилингиров в пиесата "Мостът на река Струма".
Известни са съществуващи поверия и предания за аналогични примери за вграждания на сянка на преминаващ наблизо до строеж човек. Поверията са познати на народите от Балканския полуостров, Азия, Африка и Новия свят. Считало се,че тази жертва дава сила на земята да държи тежестта на основите и на сградата, като я заздравява. Вграждането безспорно по своята същност свидетелства за една първобитна вяра, че сградите придобиват една вътрешна сила и устойчивост. Многобройните примери от различните части на света свидетелстват в подкрепа на становището, че в случая не се касае за принасяне на жертва с цел да се спечели благоразположението на духа - собственик на мястото, а до превръщане на жертвата в сянка покровител.

Очевидно обичаят с вграждането е древен и езически.