заговорът Тангра.. / Религия и мистика / Езичество

на историческа тематика:
Лето 680 от Р.Хр….
Беше късна есен …В далечината се чу познат говор. Двама тюрки във плетени ризници със шлемове на главите спряха едрите си коне и слязоха на земята Бяха едри сигурно над 1,80м. мъже с гъсти бради . Единият от тях извади червен флаг , наниза го на копието си и го заби в земята. После двамата се отдалечиха до близката горичка и зачакаха. От дерето се появиха двама мъже-изглежда словени-бяха облечени с дълги дрехи по гръцки маниер, но със широки пояси в които бяха нанизали дълги ножове, Бяха здрави но дребни мъже с дълги мустаци ,Черните им коси се развяваха . Нещо си казаха по словенски , но изглежда тюрките разбраха и не чакаха много веднага излязоха от прикритието.
Четиримата мъже бяха агенти на ДС , които трябваше да разменят някакви сведения за позициите на наскоро нахлулите агресори -византийци в техните погранични територии в които обитаваха словените.
От много лета те обитава заедно тази земя, На практика словените я обработваха, формално бе под византийска власт но де-юре тя бе собственост на Кагана Испор-хан, който пък я бе наследил от своите предци , обитавали по тези земи , преди повече от 500 лета.
И въпреки,че между славяните и тюрките съществуваше различия относно религиозната и геополитическата ориентация сега те се налагаше пак да се обединят както преди много години в името на общите си корени срещу юдейо-християнската отрова в лицето на Ромейската империя завзела техните земи с нечувана измама и подлост , противопоставяща брат срещу брата....
Изви вятър и заглуши говора им…, после стана студено. Четиримата мъже се сбогуваха –
Словените извадиха от поясите си рунтави калпаци, загърнаха се с плащовете и поеха по пътя към най-близкия палатков лагер. Двамата едри тюрки си казаха нещо на родния си славунски, качиха се на конете и продължиха към крепостта в делтата на голямата река. С настъпването на вечерта стана още по-студено. Тюрките бързаха да известят кагана за важните сведения от своите съюзници. Обикновено кагана ги посрещаше в цялото си великолепие –Висок, с дълга светла но вече прошарена брада , със слънцевидна корона на главата и дълъг червен кафтан ,в широкия си пояс запасал дълъг тюркски меч. Тази вечер бе по различно.
Каганът не се виждаше. Оказа се ,че точно сега се бяха събрали заедно с колобрите в голямото каменно капище със мраморната колонада околовръст за да се съветват с Тенгри-хан около огъня Бурзан-Михр.
От двете страни на малкия площад се виждаха силуетите на издяланите от мек камък статуи на тюркския бог-конник .
Факлите горяха но не сгряваха есенния мраз.
Мръкваше се , Само въоръжените патрулиращи чиготи се виждаха , повече от тюрките се бяха скрили на топло в дървените си палатки. Крепостта се очертаваше като зловещ силует от времената на Гондорското ханство на фона на широкото поле в което тук там имаше малки редни горички и храсталаци. Беше тихо, тихо като пред буря.