|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
|
|
| |
|
|
|
"Тях ги има и в планинските села на Средна гора и Стара планина. В огньовете по тези места се поставя често пъти едно голямо дърво, което се нарича оратник. Това име произхожда от корена на глагола "оратя", който значи "говоря". В някои места в тази област паралелно с паленето на оратника се извършва и още един обичай, рядък и много интересен. Още много преди Заговезни ергените се готвят за него. Всеки от тях си прави по 40 - 50 стрели или от див дрян, или от пръчките, от които плетат кошници. Те са дълги по 15 - 20 см и имат четриръбесто или шесторъбесто тяло. На предната страна завършват с връх, а на задната имат перки, направени от пера. Стрелите от този вид се изхвърлят с помощта на друга, жилава пръчка, която действува като метателните машини. Ергените се обучават да ги хвърлят на голямо разстояние. Когато на Поклади запалват оратника на някоя височина, близо до някой квартал на селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената стрела в двора на момичето, което обича. При това хвърлянето е съпроводено с цинизми, произнасяни в речетатив от хвърлящия по отношение на самото момиче и на всички в къщи. Ето някои такива пожелания:
1 Ората копата,
дай ми чичо момата,
да я водя из дол в дол,
да й сека фурка,
да ми дава...
2 Кур, кур, дядо господи,
това е за твое здраве
3 Кур, кур, мили татко,
това е за твое здраве
При това волнодумство в много случаи се започва с "ората, копата", очевидно формула, на която ние днес не разбираме смисъла. Думата кур тук очевидно има значение на фалос и ясно е, че самата стрела е символ на половото влечение на младежа към момичето. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят с броя помежду си. Родителите на момите и на ергените пък не отправят нито един упрек към едните и към другите за неприличното държане и цинизмите на ергените. Те не вземат и никакви мерки да запретят обичая..."
"Медното гумно на прабългарите", Иван Венедиков, Наука и изкуство, С., 1983
| |
|
|
|
ето виждаш ли, не било толкова сложно, значи.
Queen's only
| |
|
|
|
Убаво, ама тук иде реч за Заговезни, а не за Сурваки. Представям си къв шамар ше отнесе сурвакарчето, дето пожелава кур на деда си.
| |
|
|
|
Те са типологически равнозначни!
Другото e
| |
|
|
|
Те са типологически равнозначни!
Е те тука си напълно прав. Казано най-грубо - във фолклорните представи във всички обреди (и ритуали) става дума за дно и също нещо, но облечено в различни дрешки-кодове.
Например - кумът в сватбата има за атрибут т. нар. кумово дръвце, което е нещо като жезъл, с който благославя младоженците. Това кумово дръвце, освен че е още един вариант на световното дърво, е наричано още кумова стрела. В коледуването пък едно от другите имена на стананика е кум и той също притежава атрибут, подобен на кумовото дръвце - все пак той е този, който е отговорен за успешния преход от стара към нова година
ВОДАЧЪТ НА ДРУЖИНАТА се именува различно, според ролята в самото коледуване. Щом предоставя стан на коледарите, той е "станеник" и някога това име за водача ще да е било общоразпространено - среща се в коледни и водичарски песни по цялото българско землище. В ролята на предводител на "войска коладници" той е "цар" и притежава подобие на жезъл. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е "поп", "блажич", "мармарин", а ако е "съпруг" на водената "баба-невеста", той е "старец" или "дедица".
Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.
Най-късно на Никулден представителна част от момците избира нов водач, ако старият се е отказал. Тогава с песен му връчват "ела" или "китка", а в ново време - корона и сабя. "Елата" ("ябълка", "кръст", "стрела") е триклонато, увито в бръшлян дръвце, забучено върху кравай и с ябълки на върха, което се възпява с "върши до небе" и "клони до земя", т.е. като световно дърво. Същевременно един от вариантите на името му - "стрела", както и притежаваната от водача по някои места тояга с топуз на края, подсказват, че дръвцето е било и сакрално оръжие, присъщо на бога-гръмовержец (съответно и на неговия жрец).
Из "Славите ли Млада Бога", А. Калоянов
| |
|
|
|
Замислих какво да ти възразя, ама не се сещам за нищо смислено.
| |
|
|
|
Хайде де!
| |
|
|
|
Добре, всъщност навсякъде става дума за секс. Това напълно обезмисля изучаване на обредите и символиката при различнитие обичаи защото можем да се задоволим само с един и да сведем всичко до него. И това, че на заговезни се е пяло за дедов кур означава, че и на суровачките трябва да се е пяло това.
| |
|
|
|
Мхм, един вид - суров ще го ядеш!
... tota creatura
revertis a ssa natura.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
(PRAEFECTUS URBI)