|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Чумата
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (сестра Каинова) |
| Публикувано | 20.08.08 21:36 |
|
|
Преди време бях чула една легенда за Карандила - по-точно откъде произлиза името. По време на една чумна епидемия болните били събрани и откарани с каруци до скалите. Там им оставили хляб и вода и ги оставили на съдбата им. След две седмици обаче се оказало, че болните са оздравели. Една приятелка от Сливен твърдеше, че името Карадила е свързано с "карантина". Сега обаче открих, че в миналото в района на Пловдив и Родопите са наричали чумата "каранлък".
Та тези неща ме накараха да се замисля за влиянието което е оказала тази болест върху вярванията на хората. Хората си представяли чумата като жена (май това е валидно за всички болести.) - висока, кокалеста скитница. И много често говори със жертвите си, или пък злорадства на мъката на близките им.
Ясно е, че чумата е предизвикала големи промени в социалните и икономически порядки в Европа. Имате ли представа доколко се е отразила в народните вярвания и обичаи?
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Това е "чумен кръст".
Има множество варианти. Ето този
представлявал едновременно и защита.
В Германия свързвали чумата с чумната птица - черен щъркел с бял кръст на гърба. Когато наближала епидемията започвал да пее - "От сто ще останат трима."
| |
|
|
|
с тази змия върху кола ми напомня на един библейски сюжет с Моисей и медния змей.
| |
|
|
|
Ето нещо, което намерих- поредният светец, който се използва като покровител на нещо си.
Според народното вярване св. Харалампи е покоровител на болестта чума. Тази болест в миналото често е вземало много жертви. Така че за да се предпази населението от страшната болест и да бъде омилостевен светията - българите са му отредили ден в своя традиционен календар. Денят на свети Харалампи е известен сред народа и като чуминден. Този празник в миналото е бил разпространен предимно в Северна и Източна България. Днес той е запазен в гр. Елена и неговата околоност.
| |
|
Тема
|
Re: Чумата
[re: Capa_]
|
|
| Автор |
Capa_ (пънче) |
| Публикувано | 20.08.08 22:56 |
|
|
Има доста интересни обреди , свързани с чумата и то в различни региони на България. Т.нар. "заораване" в странджанско, което е ставало при заселване на селото, като предпазна мярка или при идване на чумна епидемия.
Чумата не могла да влезе в селото ако имало кучета съботници ??? и стопаните на селата са самовили.
Ето самия обичай:
„За предпазване от чумата и други тежки епидемии се извършва един много сложен обряд под названието „заораванье”. Накратко описан, тоя сложен обред се извършва така: намерят дърво близнак и от него правят ярем, воище и рало. Събира се желязо от девет каази и от това желязо се прави палежник. Палежникът се прави нощно време, в потайна доба от двама ковачи близнаци голи. Намерят се два юнеца или вола и двама братя също близнаци. Тия близнаци заорават селището, т.е. правят около цялото селище три бразди във вид на кръг. Понеже се предполага, че селото някога ще бъде голяма, то заораването става нашироко. Тоя обред се е запазил само, когато върлува чума и холера. Ако заорат селото, чума не може да мори това село.”
| |
|
|
|
хората какво ли не са измисляли - и от 9 кладенеца вода са носели, вместо да поддържат елементарна хигиена.
| |
|
|
|
И да се опитваме да разберем, няма да можем.
Как да ги съдиш от позицията на съвременник, разполагащ с толкова информация и нови технологии?!
Ето още нещо интересно.
В народното творчество чумата се нарича „черна”, „огнена”, защото отдето мине облича всичко в черно, пали, гори и оставя след себе си само пустиня. Вярвало се е, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, ако къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появата на чумата преставали всякакви кражби. Особено е пагубно, ако се открадне от вдовишка или сирашка къща. По време на „чумаво” не се вземат намерени на пътя скъпи предмети и златни пари. Чумата е особено отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, хайдути, разбойници; към прелюбодейци, осквернили брачния чертог и изневерили на съпрузите си.
При слух за наближила чумна епидемия къщата се измазва с прясна хума. Къпането се извършва с изпепелена и залята със силен оцет хума. Чумата се движела само по пътища и друмове. Избягвала горските пущинаци, затова по време на епидемии хората търсели спасение в гората. „Чумата бяга от шумата” — гласи народната поговорка.
Наред с подготовката и обредите във всеки дом се изпълнявали и общоселищни приготовления и обреди с магическо въздействие.
| |
|
|
|
съдя ги от позицията на римлянин, разполагащ с канализация и баня.
| |
|
|
|
все едно пък бубонната чума подмина Константинопол при Юстиниан...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
(PRAEFECTUS URBI)