|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Ето как в някои краища на света, за щастие далеч от покваряващите европейски ухания на сладникава алчност домът може да бъде съзидан като център на вселената на човек и общество.
Редактирано от Koпpивeнa Meтлa на 29.07.08 21:31.
| |
|
|
|
Не е трудно да си построиш подобна къща. Почвай, колко му е.
| |
|
|
|
Как може да съществува такова невежество?
Такава къща не се строи, тя се изгражда постепенно като се вгражда едновременно с това вътрешинят свят на човек, докато не се постигне хармония между архитектура и душевност.
Страданието да си едновременен не е празна приказка.
| |
|
|
|
Ами това не беше невежество - жената просто ти каза, че никой не те спира да почнеш и ти. Не ти е казала да я направиш утре. Но много по-удобно е да нападаш и то без основание, отколкото да признаеш, че си неспособен сам да свършиш тази работа. Как беше онази приказка - "Който не може да направи нищо, започва да учи другите".
Отлично си давам сметка за нелепостта, точно аз да използвам този израз, но е така. Всеки може да изрази по някакъв начин своите представи и то така, че да даде възможност на обекта да се променя заедно възгледите му - дори Боян вече даде тук един пример за това. Всеки може да вгради част от своя мироглед в някакъв предмет - дори да не е къща - можеш да започнеш от нещо друго.
Защо не се опиташ да поддържаш една иначе интересна тема без да бъдеш груб и арогантен - още повече при положение, че никой не ти се хваща и нямаш авторитет, който да защитаваш.
Между другото това "Страданието да си едновременен не е празна приказка." не го разбрах. Би ли пояснил?
| |
|
|
|
е то едно време братята славяни вграждали сянки, че дори и човешки тела. На това му викам аз 'хармония между архитектура и душевност'.
| |
|
|
|
Калоамин, нека се разберем.
Старая се да бъда себе си, възможно най-пълно и ярко. Без да съм груб и арогантен. Очевидно такава ми е природата, а аз нея следвам. Всъщност съзнавам, че това не е така, но ти няма как да го разбереш, не ме познаваш.
Сега да говоря за къщата. Вие не четете или тука не го пише, но такъв Чид се строи от цялото село, махала или квартал: строежът е свещенодействие. Сам не можеш да я построиш, в изграждането на света не си сам, такава е идеята - че къщата е модел на космоса, в чието подчинение сме всички и споделяме обща съдба. Абсурд е да си строиш когато, както и където искаш. Има общи правила, които са свещени и неотменими. Нямаш право да се налагаш над непонятния за човешкото същество космически порядък. Остава ти да прозреш връзката с космоса и да следваш нишката само в съюз с другите хора, живели едновременно (кодифицирани норми на поведение) или преди тебе (завещаните ценности от предците).
Страданието от едновременността е причинено от познанието, което се достига най-вече страдайки. Опознаването на съотношението човек-общество-природа е в състояние да разкрие парадоксалността на феноменалната конфигуративност на действителноста и да озадачи интелекта с въпроса - кой всъщност съм аз и какво е призванието ми?
Редактирано от Koпpивeнa Meтлa на 29.07.08 23:00.
| |
|
|
|
Да, нещо такова, но с друг сценарий.
| |
|
|
|
копирачи и неразбирачи
Mvlti svnt vocati, pavci vero electi
| |
|
Тема
|
 Re: Осмисленият космос
[re: мapдyk]
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 29.07.08 23:13 |
|
|
каза човекът-линк.
| |
|
|
|
Може би - за мен първото ти изречение от отговорът към Агримония беше чиста проява на грубост, затова и реагирах.
Добре - очевидно пак не си прочел внимателно какво ти казах, но ще се опитам да ти отговоря на този постинг - ти с кои хора би могъл да бъдеш в съюз? Познаваш ли такива? Как си представяш и работа с тях? Като празник или като битка? Защото ако не си извадиш някакъв извод за себе си от това, което си написал язък ти за четенето на книжки и сайтове.
Това да прозреш връзката с космоса и да следваш нишката в съюз с другите - отлично. Но знаеш ли, има хора които и тук - в България го правят. Може би не отговарят на твоите очаквания и затова не можеш да ги различиш.
Всъщност последния въпрос - кой всъщност съм аз и какво е призванието ми? можеш да го откриеш не само там. Това го има в почти всички древни учения и философски школи. И моят интелект вече не се озадачава от него - притръпна. Но продължавам да се наслаждавам на процеса, до който доведе търсенето на отговора. Днес в един друг клуб - и то без вякаква връзка с религията - за кратко засегнахме точно това, за което говориш. Разбира се в друга форма, но нали знаеш - смисълът е в съзнанието на четящия, не на този, които пише.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
