Питане / Религия и мистика / Езичество

Аууу .... колко си права! Вярвам, че има някаква Вселенска сила, но не вярвам, че тя спира човека от развитие. Смятам, че човек трябва да извърви пътя си, както реши за добре, а след това да остави Вселенската сила (ако я има) да реши как се е представил и дали евентуално ще повтаря пак така да го наречем "класа". На мен тази вяра ми помага, въпреки, че може би донякъде и ме заслепява, понеже е вяра във висшата справедливост и в това, че всеки получава заслуженото си рано или късно. Не вярвам, че Възмездието идва само от боговете или тази вселенска сила, понеже те могат да накарат хората да въздадат справедливост, също. Жалко, че не издават сертификати. В този смисъл тази ми вяра не ме спира да знам, да разглеждам хипотези и да променям гледата си точка за живота. Но виж, преди време се запознах с едно дете и направо го съжалявам. Загиало е и гние в лайната на християнската простотия. От където и да го погледнеш. Понеже нейния бог изисква половин ден внимание и това спира развитието й. Казали са й, че не може да слуша светска музика (слуша само промиващи песнички за добротата на спасителя и такива ми ти работи), не играе никакви игри (като конквизтадор), не сисъздава приятелства извън християнската община (и не желае, даже се чудя как още ми говори). Това е пример за вяра, която пречи за развитието на съзнанието на човека. Може би има много верни неща, които са казани от предците ни и са ни оставени, но ние не трябва да ги следим сляпо, а все пак да проверяваме дали наистна е така.