|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Всичко е въпрос на възприятия
А понякога е въпрос и на разни съмнителни вещества
| |
|
|
|
Езичество няма защото е било унищожено от юдеюхристиянството и исляма
Виж сатанизма е жива реалност, но какво от това
| |
|
|
|
Не може да е било унищожено. Просто защото неговите корени са истински и живи - непрекъснато е пробивал някой израстък, който е бил или представян като част от християнството или исляма, или е бил изрязван.
А сатанизма не е жива реалност. Само е реалност.
| |
|
|
|
Да корените са живи в нещо което Юнг е нарекъл колективно несъзнавано, това нещо живее в митовете приказките до някъде и в съвремената литература.
Това е нещото което ни кара да потръпваме всеки път когато се докоснем до света на митичното и традицията
Уви това е нещо дълбоко и неразбрано вътре в нас нещо което твърде много стряска в среща отблизо за това и повечето хора не задълбават много в него, на тях им стига само повърхноста
Сатанизма е жива реалност всеки може да ти говори против егоизма, но кой изобщо действа против него. Някой наскоро да е помагал на паднал на земята човек на някоя баба която едвам ходи, всеки ходи без да обръща внимание на болката около себе си, а тя е на всякъде около нас
| |
|
|
|
Уви това е нещо дълбоко и неразбрано вътре в нас нещо което твърде много стряска в среща отблизо за това и повечето хора не задълбават много в него, на тях им стига само повърхност
Е, това не мога да го отрека.
Сатанизма е жива реалност всеки може да ти говори против егоизма, но кой изобщо действа против него. Някой наскоро да е помагал на паднал на земята човек на някоя баба която едвам ходи, всеки ходи без да обръща внимание на болката около себе си, а тя е на всякъде около нас
Точно с това не съм много съгласна. Според мен в егоизма няма живот, а само илюзия за такъв.
А що се отнася до бабите и падналите хора - ами напоследък не съм виждала много такива. Болката е около нас, но правилният път за преодоляването й не минава през съчувствието и традиционната представа за помощ, защото точно те са в състояние да усилят егото - просто защото в повечето случай ги даваме от позицията на хора, които се имат за нещо повече - те са даващите - другите да вземат.
| |
|
|
|
По-добре непълнолетни. Като го убием и присъдата (ако ни хванат) ще бъде по-малка
| |
|
|
|
В моя случай си беше чиста проба използвачество, понеже съм виждала, че могат да дават, но дават на другите. Затова се научих да не бъда много щедра що се отнася до непознати и хора със съмнителни намерения към мен.
| |
|
|
|
Философски погледнато, състраданието го чувстваме, когато на някой му се е случило нещо трагично - примерно починал му е близък човек. Невъзвратимо. А съчувствието е чувстване на същото чувство заедно с друг човек въз основа на неговите преживявания, независимо дали е положително или отрицателно. Някой има отлична диплома, примерно. Той се радва, ти се радваш за него. Съчувстваш му.
| |
|
|
|
What is good? Everything that heightens the feeling of power in man, the will to power, power itself.
What is bad? Everything that is born of weakness.
What is happiness? The feeling that power is growing, that resistance is overcome.
Not contentedness but more power; not peace but war; not virtue but fitness (Renaissance virtue, virtu, virtue that is moraline-free).
The weak and the failures shall perish: first principle of our love of man. And they shall even be given every possible assistance.
What is more harmful than any vice? Active pity for all the failures and all the weak: Christianity.
Mvlti svnt vocati, pavci vero electi
| |
|
|
|
Трябва да призная, че е така . Замислих се ... ама наистина е така
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[