|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема
|
Притежание
|
|
Автор |
Kaлoмaин (Баба Яга) |
Публикувано | 11.07.08 09:07 |
|
Вчера попаднах да едно изречение, което много ми хареса.
Вие притежавате само това , което обичате. Това , което мразите , притежава вас.
Не че има какво толкова да му се коментира - като се замислих за себе си открих, че наистина е така. Но пък се запитах какво означава да притежаваш нещо. Всичко подлежи на промяна или разпадане - независимо дали е материално притежание или духовно. Може ли да се притежава нещо, което е обречено на смърт и ние не можем да я отменим? И каква тогава изобщо е ролята на човека?
Не съм сигурна дали темата е за тук. Но ми се иска да чуя точно вашите мнения?
| |
|
След като се окопитих от сигнатурата ти, се замислих над това , което си цитирала.Това, което обичам, ако истински го обичам, не би трябвало да го притежавам, а да го пусна. Не знам защо, когато чуя притежавам, се сещам за егоизъм.Втората част на мисълта е вярна и за мен.
| |
|
човек е роб на инстинктите си.
| |
|
Понеже темата не е за тук, да се включат тия, които не са от тук.
Тази идея за мен не е вярна.
Притежанието на нещо е условно, няма връзка с това, което обичам и не обичам.
А там, където има чуства, притежаването, според мен се изключва.
Притежавам неща, които са ме необходими, за бита (примерно).
Може да се притежава нещо, което е обречено на смърт-моето изсъхващо цвете. Не мога да го спася, но се опитвам, това ми е ролята в случая.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Защо егоизъм? Може би смисълът на притежанието не е задържане, а използване. Например да имаш (или да притежаваш) спокойствие. Ти го притежаваш само, когато го изживяваш - а тогава няма начин да не го споделиш и с околните и да не им повлияеш. Искам да кажа, че притежанието може би е само това, което даваш, защото само то има смисъл.
А когато става дума за материални неща - ами там наистина се чудя какво може да се притежава. Но съм виждала много хора, които се карат на децата си защото са счупили нещо скъпо. И тогава се питам дали вещите притежават хората или е обратно.
| |
|
А инстинктите са роби на ... ?
Ама на някой хора инстинктите им са затъпели. Те чии роби са?
| |
|
Е точно това е проблемът - може ли да се притежава нещо, над което всъщност нямаш достатъчно власт? Може да не успееш да спасиш цветето - може би нямаш такава власт. Тогава притежаваш ли го? Изобщо може ли да се притежава живо същество - независимо дали цвете, животно или паразит.
| |
|
Да не би да сте чели скоро "Малкият принц"?
Ако обичаш нещо/някой - пусни го на свобода.
Дали беше оттам... не помня, а и няма значение. На мен ми харесва. Спомняте ли си как малкият принц опитомяваше лисицата? май беше с любов. А после тя си тръгна. Но беше негова. Завинаги.
Ех...
| |
|
Не, четох разни други работи. А това доколко притежанието може да се свърже с чувства е интересно. Разбирам Пърпъл, защото наистина привързан ли си към нещо е най-малкото странно да се говори за притежание.
| |
|
Чааакай малко.
Аз схванах проблема като по-друг. "Притежавам само това, което обичам" беше първоначалното. Сега го изместваш на "Притежавам само това, над което имам власт".
Първото не е вярно, според мен.
Второто-да, принципно е така.
Мога ли да притежавам живо същество-да, мога, (преди 250 години бих могла да си купя и роб в Северна Америка) купувам си от магазина хамстер като на Сара. Той е мой, мога да го гледам, храня, или да нахраня някой с него.:)) Притежавам го. Ако избяга моят хамстер и не мога да го намеря, вече нямам власт над него. Той ще води свой живот.
Ако свързваш властта с ролята на Господ и всемогъщество това е едно.
Аз не мога да съживявам, което не ме лишава от притежание и власт. Мога да си счупя чинията, защото така съм решила, но това е моята чиния.
Какво мога да направя с хамстера, няма да споменавам.
Притежание над хора?-не, не бива.
Власт над хора?-да, примери много.
И т.н.
Думи, думи и нищо повечеРедактирано от Пъpпъл на 11.07.08 10:53.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|