|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Пътуване до белинташ или до там и обратно.
|
|
| Автор |
БoянlYl (магесник) |
| Публикувано | 11.07.08 11:32 |
|
|
Както би казал Платон всичко започва от света на Идеите едно нещо
първо ти е в главата доста преди да стане реалност. За миг дори си
помислих, че вече Безпътния ме е изпреварил с езическия си разказ, но това
все пак ще бъде една различна история. Западния човек би казалал, че
пътуването си има цел, източния че целта е пътя. Аз бих казала че
пътуването винаги си има цел, но човек разбира много повече по време
на самото пътуване от колкото, от достигането на крайната цел.
И така за тази идея и за това пътуване бях говорил преди време като
за вероятна среща на клуба. Е може би добре че не си избрахме тази
разходка като дестинация не за друго а защото пътя беше убийствен с
какви ли не страни ситуации и препядствия. Накрая просто щях да отнеса
сума ти и благословии.
Е така да си минем на думата: Пътуване до Белинташ или до там и .
| |
|
Тема
|
 Re: Пътуване до белинташ или до там и обратно.
[re: БoянlYl]
|
|
| Автор |
БoянlYl (магесник) |
| Публикувано | 11.07.08 11:54 |
|
|
Ден първи всичко започва в ранната утрин на 3 юли сутринта.
След цяла нощ пътуване със влака на човек му се присква нещо
тонизиращо за това със Сис се отправихме към най близкото заведение.
Навън е мрачно мъгливи облаци са надвиснали над родопите а противно на
очакванията ни още от зарънта Асеновград е пълен с хора. След
кафенцето закрачихме бодро към Асеневата крепост, явно бяхме интересна
гледка с големите раници защото имах неприятното усещане че всички ни
зяпат. Е как да е любопитството е нещо нормално. Градът ни хареса
беше доста по голям от очакванията ни и страшно ни напомняше по разни
неща на Троян, Габрово и Трявна. Минахме покрай Музей не се сдържахме
и влязахме. Определено имаше защо!
От камената ера, през траките и пра Българите, възраждането имаше
всичко. Камени идоли на богинята майка, едни като портрети на
извънземни, фригиска шапка, пра Български амулети като прочутата
амуниция с конче яздена от глава. Средновековни, тракиски и
възрожденски оръжия. В същност много ми харесаха средновековните
алебарди и тракиските мечове изглеждаха много брутални. За миг дори си
представих какво би предсатвлавал боя с тях. Едната алебарда приличаше
на нещо от арсенала на У-ШУ. Формата и беше необичайна предполагам че
с правилен удар който да прорязва с върха би могъл да свали и
тежковъоръжен коник.
Най ни беше забавна обаче една снимка от
балканската война на която един оплашен войник се беше качил на едно
дърво а долу имаше мечка която се опитваше да го свали. Естествено
беше да се запитаме дали и на нас няма да ни се случи нещо подобно.
След по една бира и още час шляене по улиците най накрая тръгнахме
по пътя. Облаците вече се бяха разсеяли и слънцето
напече, а ние бавно се влачехме нагоре под тежеста на раниците.
Скоро в дясно от нас видяхме параклис. Дали не е средновековен си казах аз
хайде да го видим.След кратко двоумение дали това няма да ни удължи
пътя тръгнахме да крачим на горе. Там имаше беседка и трима
реставратори след кратка почивка и закуска влязахме в храма. Вътре
беше отчайващо храма е бил изоставен и вандали бяха надрскали
стенописите. В същност повечето бяха оправени от реставраторите, но те
ни показаха снимки и какво е било. За съжаление обаче параклиса не
беше средновековен, но пък за късмет от тук имаше пряка пътека към
асенова крепост и така закрачихме наново. Пътя ни изведе точно под
крепоста до нея имаше будка за билети или нещо като музей, не се
задържахме много за да видим дали ще ни вземат билетче и без това ни
бяха кът парите. Явно това беше само едно ъгълче от крепоста защото
сравнение с повечето които сме виждали ни се стори много малка.
Пътеката нагоре обаче беше яка, като каменен проход за някой
светилище. След малко видяхме и църквата долу група археолози с
металотърсачи се ровиха в пръста или поне предполагаме, че бяха такива
защото би било твърде нагло да иманярстват през деня. Тук нямаше много
за разглеждане качихме се нагоре към една от кулите там имаше нещо
като тъмница с един гьол в нея а на върха руините предлагаха добри
отбранителни възможности. Винаги ми е било чудно при все че 90% от
крепостите в България са построени на скали как са ги превземали. По
принцип гуменките ми се пързаляха по скалите и от сякъде може да се
тупне а при сражение сигурно би било неимоверно по трудно. Хвърчат
стрели , бранителите са над теб и всяка грешна стъпка означава
свободно търкулване в дерето.
Спуснахме се и към прочутия Асенов надпис, на малко страно място беше но определено буквите ги бяха
изчукали в готин шрифт.
Е тука е мястото да отбележим, че си имахме план първа точка беше
крепоста от тук трябваше да намерим маркирана пътека в посока хижа
Момина Сълза - х Брезово- х Марциганица - Белинташ - Мостово -
Кръстова Гора - Борово и от там с автобус до Бачково. Е плановете не
са това което бяха. В последствие реших че ще бъде най добре да минем
през Бачково така на връщане нямаше да се спираме там и като си хванем
автобус щяхме да имаме време да разгледаме и Пловдив. На излизане от
крепоста питахме една жена от музея на къде да поемем тя ни посочи
стария Римски път от който още си личаха павенцата.
Километър по надолу стигнахме до разклон за друг параклис след
кратко двоумение решихме да цепим за по напряко от там. Параклиса беше
хубав, особено много ми хареса една стенопис със много характерна за
християнството и масонерията символика. Всевиждащото око, рисунката
даже пасваше на египетския мит за Хатор( богинята на отмъщението)
-всевиждащото око на РА.
Всичко тук беше прилично подредено явно
обитавано, имаше дори разни страшни закани за хора които евентуално
биха мародерствали. Макар и в християнството езичниците да са най
страшното нещо ние все пак не сме такива хора , по скоро това бих го
очаквал от някой полувярващ християнин. :) След почивката поогледахме
за пътека на долу и скоро намерихме такава тя ни изведе точно до една
малка виличка с овошки имаше и табела за Бачковския манастир след 5
км..Поогледахме се и решихме да цепим към реката тук смутихме плажа на
2 девойки, пак добре че не бяха двойки. Бях решил че по реката щяхме
да стигнем по бързо, но бързо се отказах на едно затънтено местенце и
ние си спретнахме един плаж с баня и решихме да продължим по пътя. По
шосето беше трудно и продължително минахме 2 тунела преди да стигнем
село Бачково снимка на общината, бутилка бира от магазина и кратка
почивка преди манастира.
Бачковския манастир се оказа поредното сеирджиско място по пътя,
много тараби сергии разни туристи дори чужденци. Разгледахме
стенописте на Захари Зограф определено си е бил майстор, бих казал че
в него дори има нещо ренесансово, лично на мен ми напомняше като стил
малко на Албрехт Дюрер или Иеронимус Бош. Вече беше към края на деня и
беше време да побързаме да си намерим лагер. Имаше много табелки за
резервата в който се очертаваше да навлезем, явно къмпингуването беше
забранено за това трябваше мястото да се подбере внимателно. За
първата вечер бяхме приготвили шишчета от телешко сърце по перуански
за това беше наложително да намерим място за огън. По пътя за нагоре
се заредиха разни вилички и постройки които определено не ни обещаваха
спокойствие. вече съвсем се бяхме скапали от тежките раници спряхме за
минута и аз тръгнах без раница да търся място за лагер за щастие се
оказа че има специялно място къмпинг 100м по нагоре. Огромна камена
камина дървени маси и страхотна поляна за спане. Време беше за вечеря
за съжаление се оказа че съм забравил специялния сос за сърчицата
вкъщи, без него те се оказаха не чак толкова вкусни и все пак като си
гладен ама хич не се замисляш за тези неща. Небето беше облачно и
нямаше звезди но така или иначе палатката ни беше хубава и нямаше за
какво да се безпокоим беше време за сън.
Редактирано от Last Roman на 11.07.08 13:26.
| |
|
Тема
|
Re: Пътуване до белинташ или до там и обратно.
[re: БoянlYl]
|
|
| Автор |
Kossoman () |
| Публикувано | 11.07.08 12:00 |
|
|
Кажи нещо за тия събития...
| |
|
Тема
|
Re: Пътуване до белинташ или до там и обратно.
[re: БoянlYl]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (Баба Яга) |
| Публикувано | 11.07.08 12:12 |
|
|
ОБИЧАМ този път от бачковския до скалата! А от 2000 - та не съм стъпвала там. Обичам и всичко около Асеновград и Кръстова гора - без циганията, която се е развихрила на самото място.
Прекрасни снимки. Между другото и аз се зачудих дали не ви е срещнала някъде мечка.
| |
|
|
|
Нормално Мъжете са по ранобудни станах запалих огън сложих кафето,
направих няколко снимки на природата на пеперудките, паячетата и
всичко останало което ми хареса.
В далечената се виждаше връх червената стена страно до тоя момент и на двамата мястото ни се струваше недостъпно и изобщо не ни минаваше през акъл че пътя ни ще мине и от там.
Време беше да събудя Сис. Утрото без кафе и се вижда
трудно, но докато не изпием кафето няма как да направим закуската.
Една овесена каша и сме заредени с енергия за път оставяме огъня да
догори до като приберем багажа а това което остане в пепелта го
заливаме с вода с надежда да има малко по нагоре някой извор.
Голям късмет едва тръгнали се оказа че има още няколко местенца за
къмпинг като едното дори е до чешмичка. Презареждаме и продължаваме.
Скоро вече влязахме в резерват червената стена а след малко стигнахме
и Аязмото, параклиса беше хубав с вековни дървета презаредихме с вода
от тук.
Снимах и няколко стенописа така наречените 4 свещени живи
създания, много важен астрологичен символ взаимстван от зороастризма
от евреите по времето когато са били в плен на Персите. Сис хвърли
една монета в басейнчето на аязмото а понеже аз нямах стотинки,
наскоро бяха ми подарили едно камъче от камен бряг което носело
късмет. За миг си помислих че на камъчето може би му било доста по
добре във водата а може би и на мен би ми донесло повече късмет ако го
хвърля във водата. За това си пожелах късмет и го оставих в басейна на
аязмото в самото сърце на параклиса.
Отново поехме на път скоро жълтата маркировка свърши минахме един
дървен мост и започна червена. Пътя се разклони и тук за пръв път
започна дилемата "А сега на къде". По коритото на реката беше диво и
явно пътеката беше животинска снимах нещо като водопадче и решихме да
тръгнем по култивираната пътека и без това на картата беше показано че
пътя прави обратен завой над аязмото и минава над него. След 20 м ново
разклонение отново поехме по култивираната пътека но скоро тя свърши в
последния параклис, една площадка с панорама и една изкъртена стена
след която имаше пътека която според мен не водеше на където трябва за
това и се върнахме назад, зад параклиса имаше друга пътека която
според мен се свързваше с пътя от долу за това и тръгнахме на там.
От тук вече започваше дивотията пътеката повече приличаше на животинска от колкото на туристическа.
Маркировката беше рядка с друг цвят и
изобщо не бяхме сигурни на къде води. За миг я загубихме пред нас
имаше дере заобиколено от скали, едва ли се минава от там, тръгнахме
на горе. Няколко крачки и пред очите ми се появи видение видях се на
една от скалите над мен с друг човек и там беше пътеката. Просто много
силно дежаву. Няколко крачки и отново видяхме изгубения маркер, той
наистина ни отведе на скалата а там с червени букви пишеше
марциганица. На самата скала пътя изглеждаше все едно свършва но се
оказа че като се шмугнеш у едни драки се минава по една тясна пътечка
над деренцето през което се отказахме да минем. След 50м отново
изгубихме маркировката а пътеката се разклоняваше, спряхме и аз
тръгнах без раница по едната животинска пътечка малко по надолу видях
нещо страно за насред гората. Голямо камено корито, за какво ли
служеше и на кой му бе хрумнало да го направи точно тук.
Обърнах се и видях продължението на маркировката точно в обратна посока. Поехме нагоре, пътеката беше тясна с хлъзгави камъчета и обикаляхме хълма
точно над разни урви. Последва малко слизане и ново загубване на
маркировка и пътека. Тази пътеката свърши над една супер стръмнина
която по лесно бихме преминали с търкаляния и други акробатични номера
от колкото на 2 крака. Пътека вече никъде не се виждаше а пътя на
обратно почна да ни се струва немислим. Върнахме се на последния
маркер и поседнахме, след минута ми хрумна че зад най големите драки
до маркера може да има път, оказах се прав.
Последва спускане в една широка и тъмна гора, тук ни стреснаха 2
големи птици които прелетяха на метри от нас и дори неможахме да
разберем какви са орли, сови или нещо друго но размаха на крилете им
определено ни се стори внушителен. За съжаление нямам рефлекси на
каубои дори неможах да сваря да извадя фотоапарата. Гората тук беше
доста прохладна и мрачна и решихме да направим обедна почивка. След
хапване и четене на Тери Пратчет небето съвсем притъмня за това
намерихме за по разумно да потеглим отново на път. Последва едно
кошмарно катерене като при това маркировката подозрително се виеше в
обратна посока на тази от която дойдохме по баира. Вече ни се искаше
да идва края или поне да разберем връщаме ли се или вървим на където
трябва за това и почнахме да се обнадеждаваме в момента в който
започнахме да виждаме небето над гората. Стигнахме на малък островърх
хребет от тук ни стана ясно че това е само началото, но гледката си я
биваше.
Сис без да иска стъпка една умряла змия разкъсана от орел или
нещо подобно. Е поне вече знаехме че не се връщаме назад явно просто
заобикаляхме една от урвите врязани в билото на планината. В
далечината беше мътно и се чуваше тътена на буря. Малка почивка и
отново на горе, и така до един момент когато стигнахме следващия
подобен участък. маркировката отново изчезна пътят също този път
безследно. От едната страна имаше скала по която можехме да вървим, но
мисълта да сме на ръба на пропаста не ми хареса другия вариянт беше да
се движим на някъде по животинските пътечки и все по стръмните баири.
Един час лутане и чудене на къде да хванем ме убеди че по добре да
цепим на къде да е на горе и да се мъчем да хванем някакво било от
колкото да седим и чакаме бурята.
Скоро отново стигнахме някакво било
за наж ужас пред нас вече се виждаше Червената скала и означаваше че
има поне още няколко часа ходене неизвестно на къде без маркировка и
път, тук под самия връх беше пълно с паднали дървета. Вятъра се
засилваше а гръмотевиците приближаваха, беше 7 а изглеждаше мрачно все
едно е 9 вечерта. Изключихме ГСМ защото действат като гръмоотводи и
решихме да се изфорсираме за последно, за късмет отново попаднахме на
маркировка. Пътя ставаше зле а в тъмното вероятноста да се объркаме
все по голяма. Вятъра бучи а на няколко места минахме и през
каменопади май беше вече време да се спрем. Хвърлихме всичко метално
от нас и започнахме да се обличаме. Метнахме дъждобраните и дъжда
заваля изкарахме един найлон загърнахме се и седнахме на една канара
в очакване дъжда да спре. След час вече гърбовете ни наболяваха и
нямаше изглед да стане по добре за това трябваше да си направим
заслон. На пътя нямаше място за палатка за това трябваше да се
импровизира. Изкарахме шалтетата опънахме найлона над едно паднало
дърво и се свряхме от долу.
След малко вече бяхме заспали от изтощение. Към 11 се събудихме от глад и изядохме една полусорова наденица с малко хляб, дъжда беше спрял но имаше вятър и беше студено.
Този път заспахме трудно като през повечето време чувахме разни страни
звуци ту коли, ту шум от водопад аз дори чух някаква жена да държи реч
по микрофон. Всичко това ни се струваше укорожаващо защото си мислихме
че хижата е близо. Все пак вечерта отмина без повече инциденти.
Редактирано от Last Roman на 11.07.08 13:32.
| |
|
|
|
Ден трети утрото ни свари малко схванати насред пътеката малко тоалет
импровизирана закуска, разузнаване преди тръгване и отново поехме. За
щастие вече имаше маркировка и повече не я изгубихме от поглед. Пътя
беше постояно през разни драки но със слаб наклон което подсказваше че
излизането над скалите ще е леко. Оказах се прав скоро излязахме от
омагьосаната гора и пред нас започна да се открива съвсем друг тип
пейзаж.
Пак гора но значително по светла по широка по приветлива все едно
приказка. Пътя отново се разклони но този път направихме правилната
грешка малката пътека ни отведе на самия връх а там гледката беше
невероятна. Виждаше се бачково, поляната на която лагерувахме първата
вечер, асеновград, пловдив, летище крумово изобщо хилядите връхчета на
масивите около нас.
Пътя към марциганица бе широк и лесен спускахме се
надолу, имаше една разбита чешма от полузаличения надпис ставаше ясно
че тук е имало партизанска битка. Определено подходящо място има
възможности за отстъпление особено през омагьосаната гора където едва
ли някой би могъл да те намери. Освен всичко пътя надолу ни смая и с разнообразието си от пеперуди, стигнахме и една широка поляна с ягоди. Тук се спряхме да починем да си хапнем от горските дарове и да локализираме местоположението ни по карта. Определено картата беше сбъркана, нашия път изобщо не трябваше да минава през връх червената стена така че знаех само приблизително къде сме. В същност оказа се че точно там се свързват две маркирани пътеки. Нашата и тази по която щяхме да минем ако следвахме изначалния план. Ако картата беше вярна 100м по надолу трябваше да има чешма. 100м по надолу нямаше нищо. Разклони се една зимна маркировка от пътя и ние решихме да караме по царския друм. На един от завоите имаше
голяма локва от вчерашния дъжд с пресни следи от диво прасе. Отново
маркировката се оклони този път ни водеше към едни поляни през които
скоро не бяха минавали хора. В същност изненада в далечината видяхме
двама заблудени туристи на които бурно се зарадвах тръгнахме след тях,
но те като ни видяха се скриха. За щастие открихме уж маркираната
чешма. И започнахме да презареждаме. Свенливите туристи които така
бързо се скриха от нас като ни видяха, се оказаха германци.
Аз не съм добре с англиския но те ме попитаха нещо от което разбрах
само че питат за карта. Подадох им я и им посочих къде сме до колкото
беше вярна разбира се. Тук беше мястото Сис да се изяви все пак тя
знаеше перфектно немски. След кратък разговор стана ясно че те са
минали от там на където ще ходим и че искат да стигнат до бачково там
от където пък ние идвахме. И тук комуникацията малко се позагуби, не
намерихме подходящите думи с които да се опътим. Германците ни казаха
да цепим през хълма срещу нас, на мен тази посока лично не ми хареса,
но те и така неможаха да обяснят подробно от къде минем. Ние също им
посочихме баира които да хванат, но да внимават с маркировките, но кой
знае защо те тръгнаха в съвсем различна посока през гората. Никак не
бях доволен от тяхното опътване но нямахме избор, да става каквото ще.
Пътя се виеше леко в обратна посока на тази която трябваше, скоро пред нас се откри страхотна равнина заобградена от хълмове, виждаше се асвалтиран път. Тук вече окончателно се отказах да вярвам на картата. Според нея имаше просто един широк черен път и ние по принцип си бяхме на него сега се показа втори.
Пътя беше ориентиран изток-запад на нас ни трябваше източна посока. На запад не трябваше да има нищо, за това предположих че там може да е и хижата, но вече нямах желание да проверявам така и така белинташ е в другата посока. Тук ни направи много силно впечатление и нещо друго имаше малка гора от изсъхнали борове. Гледката беше леко страховита. Пътя започна да прави лек завой на север и сега подържахме посока североизток това си беше лековръщане назад, лошо. В далечината където пътя свършваше се виждаше малка сграда, според картата това би трябвало да е добростан, ако беше така щеше да е добре щяхме да направим лек завой назад но от там трябваше да има път през орешец и така да стигнем до където трябва. Другия вариянт на пряко през полето в далечината даже се виждаше нещо което дори определих като белинташ, без малко да позная. Белинташ се оказа баира пред този който си харесах.
В края на пътя имаше малък параклис поредния св.Илия до този момент третия на който попадахме, оказа се че е отбелязан на картата точно преди Добростан. Още малко надолу по пътя и вече бяхме в селото. Срещу нас имаше едно момче на 11-13г на малък мотор. Вече бяхме зажаднели за бира за това го питах къде е магазина. То ни каза че работи само в понеделник живо разочорование, момчето обаче ни попита дали искаме вода. - А ние вода си имаме, но искаме да си купим бира.
Момчето каза само секунда ще проверя дали имаме и докато му кажа че няма нужда вече беше отпрашило с мотора. Спряхме се на чешмата аз погледнах какви пари ще имам за бирата, но се оказа че сме само с една банкнота от 50лв. А сега де как ще ги разваля, какво да правя.
След 5 минути момчето се появи с бутилка 1,5л аз започнах притеснен да се обяснявам че не знам къде да ги разваля и че по добре май без бира. Момчето обаче настоя да не се притесняваме за това, бирата била за бог да прости, дядо му умрял на този ден. Последваха серия от благодарности и гузното чуство за нещо не добре свършено после часове щях да се разкайвам че не му бях дал нещо какво да е. Дори някое от блестящите камъчета които намерихме край асенова крепост.
Момчето си замина към нас пък дойде един дядо а отгоре се спуснаха някакви момчета на около 20г бяха с ранички, но май не бяха точно туристи като нас. Поне с 25-30литрови градски раници трудно се прави туризъм в най добрия случай пикник или разходка. Едно от момчетата се отдели от групата и дойде до чешмата. Е тука малко ми се губи как се запознахме, но той се заговори нещо с дядото за пещерите край марциганица, ние май пък попитахме нещо за хижата и така. Другите обаче продължиха надолу той им се провикна да го чакат на центъра и така. Явно дядото беше печен познаваше раьона, а момчетата любители пещерняци. Тук Сис се намеси с пълна сила бях и разказвал за някакво хилядолетно дърво в родопите и незнайно защо реши че дядото ще знае нещо. За мое смайване дядото каза че било точно край марциганица и тръгна да ни разказва за него, обиколката му била над 20 м. Направо щях да падна от яд, после се замислих, че ако бях отишъл там, сега пък нямаше да пия бира.
Бира - вековно дърво -бира все едно ме разпъваха с коне е може би е било за добре щом съдбата ни завлече тук а не там до дървото. По питахме за пътя към орешец и отново потеглихме -разклонението било някъде на центъра. На центъра видяхме пещерняците и те ни посочиха на къде, казаха че ще ни застигнат и ще ни посочат преките пътеки.
Така и стана този път до орешец не си почивахме, дадохме си газ и вървяхме с групата. Те се оказаха че са от едно съседно село тополово и че си падат по пещернячество е тука намерихме обща тема за разговор, по бъбрихме си за това онова балкана, пътешествията стана добре. На орешец седнахме в местната кръчма, докато те чакаха да ги приберът с кола. Тук кръчмаря и жена му също се оказаха много весели хора с тях пък бъбрихме за гъби, отрови, уръжия пътешествия. Абе навсякъде човек може да научи по нещо интересно, а в приказки и закачки времето отново мина бързо и трябваше да търсим лагер. Тая вече беше ред на надениците и щеше да ни трябва задължително огън. Терена около шосето обаче не предлагаше много възможности за къмпинг, най накрая открихме една закътана поляна от която нямаше да ни се вижда огъня. Имаше и малко каменисто място на което да опънем юртата, оказа се обаче че няма за къде да я закрепим, а вечерта обещаваше дъжд и вятър. Слава богу не и преди да си сготвим.
| |
|
|
|
Ден четвърти.
Събудихме се леко изгърбени оказа се, че сме спали по добре в резервата на тясната и крива пътека в бурната вечер от колкото тук. Трябваше да правя кафе и закуска, но възможноста да ме глобят за палене на огън ама хич не ми хареса. Най накрая се престраших слаб огън и никакво тлеене. След кафето и закуската започнахме да прибериме оставихме огъня да тлее така че да остане само пепел след което изсипах част от водата. Тук малко си престъпих принципите и оставихме малко боклук в огасеното огнище. Кофти, но пък може да послужи на някой за разпалка. След около половин час стигнахме разклона за мостово стори ми се че има някакви хора които къмпингуват там след около още половин час се спряхме на една беседка със чешма точно край Шилденския камък.
Заредихме вода, направихме по още едно кафе 3в1. И точно тогава спря един трабант хората също зареждаха вода. Тук пак почнахме разговор този път за това къде сме лагерували, оказа се че сме ги видели на разклона да гасят огън от къмпингуващи.
Е това не беше нашия огън аз нашия си го изгасих първо го изчаках да изгори всичко да стане на пепел и след това го заляхме с вода и утайка от кафе. Освен това сложих найлонава кeсия с счупена пласмосава чиния, ако имаше и малко жар те щяха да се стопят. Как да е, важното е че нито ние нито някой друг е успял да запали гората. На раздяла за наш късмет хората ни предложиха да ни хвърлят ако не ни пука че ще се возим отзад в пикапа без седалки. Ура да си почиваме в движение това е супер.
И тук картата беше невярна черния път показан на картата към махалите под белинташ в същност си беше прилично шосе при това далеч по дълго от колкото бих го сметнал по карта. Мога да кажа само ужасно добър късмет че всичко това не го минахме пеш. Хвърлиха ни точно под пътя за белинташ. Тук имаше същия фен като нас с определено магьоснически вид сиви коси и очи, на не повече от 30 с вече поопразнена раничка а и както самия той каза с по омекнали крака. До колкото го разбрах той идваше от караджов камък и белинташ и се прибираше към асеновград, накратко ни каза къде да дирим прекия път и тъкмо излезе късмета в стопа. Скоро стигнахме чешмата за която каза там се бяха събрали доста народ на трапеза, ние само попитахме "А сега на къде" и те ни опътиха с предупреждение за пепелянките. Горе беше пълно с хора ние бяхме позагубили представа за времето, но че е неделен ден си личеше от всякъде.
Горе седяхме с часове, хапнахме пинахме успях да направя лимонада с половин лимон вода и захар отрази ни се страхотно още повече че самоделния ми термос доста добре подържаше студена температурата на водата. После имаше печене по скалите, много ми харесаха кладенците в тях се виждаха едни бръмбари които през минутка се гмуркаха и то надълбоко във водата. Някой от дупките в скалите наистина имаха страни форми като звездни карти, други явно служеха за осветление и по голям драматизъм в представянето на мистериите. Трябваше да определим и пътя утре вече трябваше да си ходим, но щеше да е добре ако преди това стигнехме до мостово за да видим камения мост и до кръстова гора. Пътя по шосето изглеждаше потресаващо дълъг но с шанс за стоп. Другия вариянт беше да намерим пряк път през белинташ да стигнем до реката долу и така на пряко до мостово.
Една жена ми се стори местна за това реших да я поразпитам , и тя се оказа от тополово но като повечето жени толкова и е ориентацията. Каза обаче че мъжъ и доста чува петлите да го изчакаме. Междувремено разказа една легенда за Шилденския камък който се виждаше от тук. Каза че там има една висока отвесна скала на която висели метални хълки, тези хълки дядовците разказвали че са от времената когато средиземно море стигало до там, на тях закачали галерите. Тая легенда съм я слушал и в село табачка русенско макар че малко не ми беше ясно как ако там е било дъно на море някой ще направи кей и то в каньона. Как да е тук проявих орловия си поглед и смаех жената наистина успях да позная кое е мостово но успях да видя и кръст на кръстова гора който само мъжа на жената успя да разпознае защото е бил там и преди. За съжаление обаче и той не знаеше дали има път за надолу.
Следващото интересно нещо което се случи вече беше в небето, някога в античния свят е имало техника за гадаене по птиците. Това което се случи пред нас определено беше някаква поличба. Един щъркел летеше високо със страни маневри докато 6 грабливи птици го преследваха, явно че неможеха да го хванат или убият, но маневрите им съвсем ясно се опитваха да го прогонят. Гледката беше доста вълнуваща майсторски пилотаж от всички страни, накрая май все пак щъркела си вдигна чукалата.
Накрая все пак решихме ще дирим пряк път под белинташ щом има махали има и пътеки до долу.
Първо слязахме в махалата до Белинташ там все пак видяхме хора които ни посочиха пътеката за следващата мъхала. От горе между двете махали се виждаше една голяма скала която ми беше любопитно как ще заобиколим или прескочим, но преди това стигнахме до друго препятствие. На пръв поглед пътека като пътека леко позатрупана с камъни които явно се свличаха постояно от горе. Камъните обаче висяха над един каменен улей по гладък от тези за боб слей, човек се запитва коя ли е тази стихия която така добре е шлефовала улея. Явно скалите бяха закрепени с метални клинове и все пак човек никога не знае кои ще са фаталните 90кг(70кг аз + 20кг раница) които ще отприщят стихията. Така де при всички положения аз тежаха повече от Сис а и раницата ми беше по тежка ако нещо щеше да става щеше да стане докато аз преминавам, за това и минах пръв след като не стана нищо и тя ме последва.
Скалата която толкова ме тревожеше обаче се оказа с един малък проход, пред нас вече се виждаше интересна сграда която предположихме че е заведението за което ни казаха в предната махала. Така и се оказа в същност това беше вилно селище Сабази. Почерпихме се с бира, снимах един як петел паун и една каракачанка. Която между впрочем първоначално ми налетя, но с която станахме бързо приятели. Единственото неприятно нещо беше че бирата беше по 2,50 малко над възможностите на туристи от нашия тип. Иначе тук всичко беше доста над очакванията ми много битово и семпло че дори и с минерална вода. След биричката попитах дали можем да заредим и да ни опътят за махалата сини връх, едно момчетата които работеше там беше безкрайно любезно и дори ни придружи до някъде по пътя. Двете каракачанки Сара и Рекс тръгнаха с нас точно когато си помислих че ще се оправим сами по пътеките и момчето си замина стигнахме до поредната глуха. Поне по това което ми обясни трябваше да заобиколим дерето преди да слезем, ужас от другата страна на дерето изглеждаше непроходимо и без пътека за това се спуснахме направо с него. Каракачанките ни водеха те търчаха насам на там и показваха от къде може да минем дори и през местата които май не им харесаха. Дерето беше гадно макар и сухо камъните бяха хлъзгави а аз не знаех кога ще стигнем до някоя по голяма скала която през дъжд щеше да е впечатлващ водопад. Сис падна 2 пъти аз един тя обаче се натърти повече мене ме спаси палатката която и двата пъти омекотяваше или директно падане по задник или пързулване по някой скален канал. Най накрая се добрахме до пътека този път тръгнахме по нея и то за късмет предполагаемия водопад се оказа 10 м по напред. Тук имаше впечатлвяащи скали най интересните бяха няколко яйцевидни скали от по над 10-20 тона които бяха наредени едни върхо други като скулптори. Гледах да не си задавам въпроси как са се появили и без това бях уморен. Най сетне долу каракачанките са все още с нас до кога ли?
Минахме през една поляна с кончета на които бяха сложили чанове и дрънкаха като камбанария по велик ден. На следващата поляна до реката решихме да лагеруваме мястото беше чудесно с много дърва и супер поляна . Вече нямахме хляб дори последните трохи ги дадохме на Сара тя пък прокуди рекс на другия бряг на реката. Тая вечер щяхме да сме на спагети и картофено пюре.
Нощното небе беше невероятно ясно виждаха се дори звезди за които повечето хора не подозират че ги има. Не бяхме си правили снимки край огъня и за това решихме някъде към 22:00 да поправим този пропуск. Искарах фотоапарата нагласих го на триножника и точно тогава от гората се чу тупуркане, пращене на клони и изобщо звуци от нещо огромно което приближава въпреки мрачната гора.
Двете кучето едновремено се разлаеха и се спуснаха към гората сис изпищя в тая цялата суматоха и аз се шокирах. Викнах на Сис да свети с челника към гората докато аз се опитвах едновремено да прибера фотоапарата и да извадя пистолета.Пращене трошене лай Сис ми вика да стрелям, как пък ли не дори не заредих не стрелям на хаос и без това патроните не са много, накарах я да застане до мен и да свети с челника в същата посока. Оф защо жените винаги се шакат толкова, определено паниката им допълнително ме изнервя. Каквото и да беше това май каракачанките го оплашиха, на нас ни остана само да се чудим какво ли беше. Сара ни пази цяла вечер до сутринта тя ни стоеше до палатката. Беше цяло чудо че Сис преди се шашкаше доста повече от къде по безобидни шумове, тази вечер чух още веднъж подобно трополене но тоя път някъде далеч, каракачанкта отнов вдигна гирлотия но от това май само аз се събудих.
| |
|
|
|
Ден пети финал този път покрай закуската дори почетахме малко от пратчет. По едно време на другия бряг покрай нас мина голяма група туристи незнам дали ни видяха защото местенцето ни беше закътано, но ние ги огледахме. Групата беше слабо екипирана явно нощуваха по селата, но беше от поне 10 човека. Някъде по това време изчезна и Сара а ние поехме по нашата си посока. Решихме да се окъпем в реката но по обяд когато е най горещо защото вода бе студена. Минахме през едно празно село и тръгнахме по сухото корито на реката. Явно на пролет е страшно пълноводна но сега беше едно мижаво поточе което на места дори изчезваше или замязваше на гьол. Мислено вече я нареках сухата река името не беше далеч от истинското според картата "Сушица". Малко преди мостово решихме да потърсим реката из камънаците за това тръгнахме да пресичаме сухото корито, точно пред нас изникна едно магаре което ни гледаше сърдито. Решихме благоразумно да го заобиколим чувал съм че ритат лошо. Реката се оказа че липсва но за късмет точно насреща ни имаше малка чешма с вода извираща от едно дърво.
Презареждаме и отново на път вече виждаме белинташ от долу а пред на е мостова. Някакви хора събираха камъни с кола, малко преди да стигнем до тях офейкаха. Реката отново се появи изпод камънаците точно преди мостово. Нагоре имаше параклис а под него нещо като водопад. Ихууу баня :) Долу пейзажа беше като в синята лагуна, плитка речица с красиви камъни малко вирче със синия вода, пясъчен плаж. Водата обаче беше ледена как да е поцамбуркахме се, аз се метнах на една скала срещу водопада и що да видя.
На едно камъче до нас във водата се разхлажда пепелянка, Сис се постресна малко тоя път наистина малко каза ми само да я следя да не тръгне към нея докато се къпе и кротко си продължи. След малко се върнахме на брега и почнахме да се сушим и обличаме извадихме пакет фурми и си хапнахме. От среща където бях видях още една пепелянка тоя път от скука реших да я замярвам с костилки. С второто хвърляне я оцелих по главата смаях сам себе си, пепелянката се сви и макар че почти я уцелих още 2-3 пъти не реагира, накрая просто мудно запълза по скалата и изчезна.
Сис вече беше уморена и не и се ходеше до кръстова гора за това решихме да видим как е положението в мостово с автобусите, затова запъплихме нагоре към центъра на селото. Автобуса беше в 6 сутринта, магазина нямаше да работи до 5 май единствения шанс ни беше да настъпим гаста да изкачим около километър и 200 денивилация и да видим дали няма автобуси от кръстова гора.
На една изсъхнала чешма в подножието на хълма поседнахме за обяд, тук пътя вече беше само един дори да загубим посоката кръстова гора трябваше да е на втория връх просто следваме билото. Таман приключили с обяда и от горе и от долу се зададоха хора. Над нас един дядо бавно пъплеше с магаренцето си натоварено до горе със слама а под нас се зададоха мъж и жена явно на разходка.
Разминаха се точно покрай нас магаренцето се препъваше под тежеста на огромния куп слама и за малко да отнесе въз пълната дама. Поздравих дядото и го попитах за пътя, не че ми каза нещо по различно от това което очаквах. Двойката обаче се отдалечи с шумно мърморене, жената мелеше сол на мъжа за снимките които ще прави. Мислено почуках на дърво, не че със Сис не се карахме така поне не често. Няма нищо по лошо от конфликтна, че и грозна жена. Просто ако бях на мястото на тоя щях да я шамаря и на ляганяе и на ставане.
След малко направих последната си грешка за тази разходка, реших да мина по сенчестия път и така си увеличихме ходенето. На една поляна срещнахме едни родопски баби да пасът говеда че те ни казаха че сме объркали баиря. Е не фатално и по тоя можехме да стигнем до горе ама малко обиколно.
Най сетне стигнахме мястото на последния щурм поредно опътване от поредния овчар и кратка почивка.
Дядото каза че тук имало много пътеки изказа лек скептицизъм дали ще се оправим, като си знаех премеждията и аз се позамислих, той ни препоръча един дълъг и заобиколен път но вече беше ми писнало и реших да рискувам с билото. От тук се виждаха повечето места от които минахме дори се виждаха местата по които не минахме заради марциганица. Тоя раьон вольо невольо вече можех да кажа че ми е до болка познат имах го на релефна топографска карта в мозъка си.
Финалната гора се оказа доста просторна вярно тук пътечки бол но на мен не ми пукаше просто следвах билото. Накрая излязахме на малка поляна, 100 м по нагоре вече се виждаше шосе от тук пътя обаче беше хребет една скала до пътя около която трябваше да се въртим ту от ляво ту отдясно на горе а по тесните пътечки от страни на нас си бяха урви по които не би било добре да се търкулим. Ха насам ха на там и точно преди мантинелата малинов храст, стана съвсем като в една дзен будиска притча.
Вече бяхме пред портите на кръстова гора тук си бе строителна площадка. Кое му беше интересно на мястото!!! Ами май че имаше над 100 параклиса пресни стенописи удивително еднотипни в същност най ми хареса един параклис в страни от основната група, там дори снимахме два стенописа арх Габриел по скин тиранти и арх Михаил с всевиждащото око на щита.
Абе май просто се отбелязахме че сме били и тук. Беше 5 последния ни влак е 22:00 в Асеновград. Оказа се че тук няма автобуси, питахме един от шофьорите на камиони дали ще ни метне долу, категорично ни отказа. Обаче екскурзовода на една група френски туристи явно дочул направо ни пита за къде сме е аз не чаках втора покана.
В автобуса беше весело французите пяха разни песни по едно време искаха и от нас да изпеем нещо на български, ама на мен освен неща на Черно фередже май нищо друго не ми минаваше през главата как да е шофьора ни отсрами. И така в песни и закачки минахме борово спряхме се и за снимка на поредния параклис св. Илия този обаче беше разположен на много яко място но снимката не се получи много добре.
Същия параклис го има на реклама на DHL в National Geografic.
Французите ни оставиха на разклона за Лъки където се надявахме някой друг да ни вземе на стоп или да мине автобус. Тук трафика ама хич не беше натоварен може би за това и един дядо си пасеше трите крави точно на пътя, след час чакане той се поприближи поразказахме му малко приключенията си и го разпитахме за автобус. Оказа се че към шест и половина трябва да мине такъв от лъки за асеновград, но само единия билет е 5 лева. Вече бяхме с 40 като 35 от тях трябваше да са за влак. Ужас май се очертаваше още една вечер тук този път до тресавище без храна за радост на комарите. Точно когато изгубихме всякаква надежда двама мъже с дете ни спряха. Питаха ни дали имаме нещо против че няма да сме на седалки, хех що за въпрос докато се осетят се метнах в колата че даже май твърде бурно, се притесниха да не им изпочупя въдиците. Последва един доста живописен пъд а аз през цялото време се опитвах да разпозная червената стена. В асеновград бяхме в 19:35 имахме време и за пловдив таман и следващия влак за там бе във 20:00
Първата ни работа в пловдив беше да си земем билети за последния влак 22:55 нямахме много време за това нагласих часовника за десет и тръгнахме към центъра ходихме доста без да видим хранителен магазин с последните пари си взехме бира , две пици и мокри кърпички.
Тук имаше доста лъскави хора които ни гледаха гадно в аптеката дори като се опитахме да се разминем забелязах че нарочно не ни направиха път и се блъскаха.
Хах сетихе се за хората в планината и едни думи на дядо ми "планината ражда хора, долината тикви".
Лъскавите хора си мислят че са царе в техния изкуствен свят, но този свят умира.
Подобно на една карта таро когато тяхните въздушни кули се срутят, ще бъдат смазани от собствените си илюзии. Идва края на една епоха и всеки привързан към умиращия свят ще изчезне с него и това ще бъде добре за природата която се задъхва. Имахме право само на още една снимка до тук обаче ни хареса само един шадраван, решихме първо да хапнем в парка и после да се върнем да го снимаме.
Много е важно човек да знае че после може и да няма, като се върнахме шадравана го спряха пред нас.
Единствената снимка от пловдив беше гарата преди тръгване.
| |
|
Тема
|
Re: Пътуване до белинташ или до там и обратно.
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
БoянlYl (магесник) |
| Публикувано | 11.07.08 13:47 |
|
|
Абе срещна ни нещо на четвъртия ден ама не разбрахме какво, може би за късмет
| |
|
Тема
|
Re: Пътуване до белинташ или до там и обратно.
[re: БoянlYl]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (Баба Яга) |
| Публикувано | 11.07.08 13:53 |
|
|
Може да е било готово за чеверме? А пък вие сте му избягали.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
