|
Ще ви дам цитат - не знам как се казва (и всъщност ви моля да ми дадете заглавието), но чух, че този текст - целият е около 50 страници е издаден като книга:
Кога по-точно ни остава време за собствените ни мисли?! От робското служене в офиса по 8 часа на ден до прибирането ни “вкъщи” през огромното задръстване, до консумирането на свински котлети и промиването на мозъка с “Шоуто на Слави”! Кога ни остава време да излезем на слънчева светлина, да се порадваме на чистия планински въздух и да споделим животоспасяващия ИСТИНСКИ човешки контакт, който ни прави хора!
Така! Целият живот на хората преминава в борба със закостенели разбирания, програми, монтирани от някого в тяхното съзнание. Не става въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват изслушването и подлагането на кое да е нещо на внимателен анализ. Повечето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те влизат в контакт с предварителна негативна нагласа. Те са направлявани и контролирани в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевидното. Те са програмирани.
Програмирането е процес, който представлява прикрепване на програма в съзнанието на човека, с помощта на която той бива воден за носа чрез образи и припомняния на определени случаи.
Медиите са специален обект на внимание, тъй като те са средството за тотално зомбиране на населението. Изцяло трябва да се преустроят. В тях няма нищо за запазване, освен техниката. Човешкият състав, който работи в тях, е изцяло програмиран за нуждите на глобализацията.
За свободата на овцата
Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение разбирането на света и за готовите “пакетирани светогледи”, още веднъж след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство и свобода на живот: “Според него качеството е по-забележимо горе в горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от зависимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят или вълкът.”
Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през безсилието и незнанието на “вътрешното”. Овцата е идеалният пример за пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната и университетската институции са лицемерни, когато говорят за “самостоятелно” и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготвените отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично мислене?
То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъса с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не може да се роди “свише”, то също се възпитава и отстоява. “Овцата” в примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да извежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност. Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава “арбитъра”, който да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там, където е сигурно.
Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-добре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от манипулативните предписания. Този шанс е заложен в способността му да разобличава, да “разрежда” фалшивата смислова плътност на всекидневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за мислене и действие.
Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и поддържат в себе си интерес към Смисъла. Човешкият Дух е Пътят към Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свързваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.
Механизми на програмирането
Медия, образование, “екстрасенси”, ченълинг, сексуалност, самопрограмиране и самокапсулиране
Достигаме до една от наистина главните беди от всички капани и вредители, които блокират желанието на човека за осъзнаването на собствената му светлина и притварят страниците на човешката еволюция. Многократно е говорено за тях, тук ще ги синтезираме чрез конкретни примери. Ето твърденията, които трябва да осмислим:
Първо – тъй като книгите са основният път, към събуждането на човека, Системата се е погрижила това да не бъде пречка. Четенето умира, защото е огнище на властта – то е контролирана и насилствена дейност. Резултатът е налице. Подрастващото поколение, върху чиято обработка Елитът основно набляга, просто няма никакво желание да чете. Четенето най-много се превръща в културно отрепетиран жест, който се стимулира и възпроизвежда на институционално ниво, без грижа за личната преданост и готовност, без прословутото “Искам да съм Човек!”, което може би искаме да чуем.
Второ – духовността и доброто умират, защото са заменени от по-примамливи предложения в съвременния визуално-атрактивен свят.
Трето – духовността умира, защото не сме способни да поддържаме интрига около смисъла на живота си. А и цели екипи работят съзнателно и несъзнателно за осъществяването на целта.
Системата слабо се интересува от личните психологически инвестиции в живота на човека. Тя обаче се интересува от добродетелното и правилно усвояване на системните “лостове”. В този зададен режим на “тълкуване” на реалността “прочитът” й е дисциплинарен и дисциплиниращ, той потиска и безцеремонно орязва крилете на аз-търсенето. Най-лошата страна на системата е принудата тя да бъде “усвоена”, без да бъде прекарана през зоните на личното одобрение или неодобрение. Самото съществуване на “препоръчително държание” и инструкции за себе-развитие, вече подсказва, че обществото има необходимост от контролирани значения и предвидими поведения. Това свързва човека с властта, но и с икономиката като размяна на стоки, правомощия и позиции. Реалността вече се “пласира” на пазара. Тя не се прави, както е било преди. Тя е общовалидна и достъпна. “Добре разбрана реалност” е тази, която ИСКАТ да бъде за нас широко популярна! Това е интелигентно спазарена реалност без оглед на човешката воля за собствена такава!!!
Всеки миг милиони хора сядат пред телевизорите, включват радиоапаратите и разтварят вестниците, за да гледат, слушат или четат “новини”. Катафалки, линейки, пожарникарски коли и задъхани политици препускат и денонощно се надпреварват по информационните магистрали, за да спечелят вниманието на публиката. Тези “новини” са всъщност “старини”, отколешни, вкаменели сюжети на човечеството – пожари, етнически сблъсъци, преговори за мир и заплахи за война, повишаване на цените, катастрофи и пр. Това, което ги прави потребни за възприемателя, е не толкова тяхната поредна – несекваща – актуализация, а възможността той да “преговори” чрез тях координатите на света. Следователно “новините” – медиите по принцип – стават инструменти, чрез които индивидът си набавя конструктивен опит. За да “направи” себе си, тоест да поддържа обществено валидните стандарти на поведение, той трябва да си преговаря всеки ден какво се прави в света и да следва избраните модели. Да го кажем в един познат маниер – не човекът включва телевизора, а телевизорът включва човека. Телевизорът преговаря и затвърждава с всекидневното си “обучение” параметрите на масово тиражирания опит. Така медиите се превръщат в най-огромното илюминатско оръжие, тъй като те “помагат” за решаването на въпроса “Как да “направя” себе си?” Как да организирам правилно своя живот и своите преживявания?
Вторият момент е възможността на зрителя или читателя да си осигури справяне с отчуждения опит, като осъществи едно фалшиво интегриране на външната “висока” и драматично-престижна събитийност в хоризонта на ограничения си частен свят. Той потвърждава себе си като присъстващ в света, доколкото съучастнически се прехвърля в ставащото на екрана. В това общуване се реализира илюзорното бягство от собствената самота и празнота в “пълнотата” на едно или друго внушение. Защото е добре известно, че няма чисти факти, че всяко въвеждане на факта в информационния “канал” е вече насочване, интерпретация, обвързване с контексти, с интонации, с внушения. Човекът, поел порцията “новини”, се чувства събитийно и интерпретативно удовлетворен. Той може да се оттегли доволен, както и прави, за да дочака покорно да му поднесат следващата порция новини. Медиите са инструмент за симулативно решаване на проблемите с идентичността и с активността.
Така медиите “помагат” за решаването на втория фундаментален въпрос “Какво да правя със себе си?”
|
