|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
Тема
|
Стихии
|
|
Автор |
Kaлoмaин (търсеща) |
Публикувано | 20.05.08 11:17 |
|
Езичници, страх ли ви е от природните стихии?
Мисля, че има малко по-хубави неща от лошото време.
Признавам, винаги съм обичала бурите - с всичките им прилежащи атрибути. И като дете винаги се опитвах да се измъкна от чадъра - изобщо не ме плашеха дъждът и вятърът. Преди години научих, че една буря е причина изобщо да ме има - спасила е значителна част от родата.
Звучи налудничево, но дори и от земетресенията имам странно положителни спомени - а съм преживяла няколко. Не се боя от природата - а силата й ми вдъхва по-скоро възторг (и респект разбира се) отколкото страх.
Вие как възприемате стихиите?
Редактирано от Kaлoмaин на 20.05.08 11:37.
| |
|
I only happy when it rains..., както се пееше в една песен. Аз обожавам майските бури.
| |
|
Аз ги обожавам по всяко време.
Дори градушките ми харесват. Въпреки, че съм наясно с проблемите, които създават.
| |
|
споменавала съм в стари теми по др поводи, че обожавам природните стихии.
най-много обичам вятъра - за мен той е символ на волност, свобода ...красиво е когато видя бурята, във всичките й цветове, обичам светкавиците, тогава небето е повече от красиво, обичам гърмежите, защото са величествени. въобще обичам да се гърми - когато има заря на 3.03 ми е непростимо да я изпуснаИ аз споменах на мама, че ми се иска да усетя едно земетресение и тя ме изгледа страшно.
обичам и буйното море...абе всичко от природата обичам, обичливо съм
всички стихии са ми на сърцето, но ако трябва да се идентифицирам с някоя - това е вятърът!
айде ще се разкрия още малко:
Дъжд валеше в ноемврийската вечер,
бърз поглед зад малкия прозорец се прокрадва,
с очи присвити и пердето спуска бързо -
очи, които нищо не обичат и нищо не ги радва.
На светлина мъждива от уличната лампа
капки дъж гонят се стремглаво,
сливат се и чукат по асфалта,
пеят монотонна песен - знак
за господстващата есен.
Луната се не вижда - черен облак се над нея свежда,
дърветата в синхрон танцуват
на диригента вятър до земи се кланят,
вълци във нощта пируват
и на оркестъра злокобен тайнствено пригласят...
обичам всяко състояние на природата, защото олицетворява различни страни от моята същност, и й се отдавам с цялото си Аз - чувства, мисли, сетива....много е силно ...
Народе????
| |
|
Кой е авторът?
Що се отнася до земетресенията - когато бях малка ставаха някак доста често - всяка година имаше повод да бягаме от къщи и с другите дечурлига спяхме по колите, докато възрастните навън коментираха и се смееха, чакайки новини по някой транзистор. Знам, че са нещо страшно и има много жертви, но може би от малка не са ме научили да се страхувам от тях.
Тогава една съседка - помакиня - казваше, че ако някой умира и тогава стане земетресение, значи е голям грешник. Мисля ,че нещо бъркаше, но така и не я попитах за подробности.
| |
|
Обичам бурните жени
| |
|
ако е това, което си мисля, че е, а съм 95% сигурна, че е именно това, мога да кажа "браво" и че няма нужда да търсиш на всякак цена рима. белите стихове също имат своята непосредственост и очарование...
| |
|
не е лесно да се каже...
обичам дъжда - онзи, пролетния, кратък, топъл, със слънцето, блестящо след него в капките по тревите и листата на дърветата, в който обичам да вървя без качулка, да се радвам на искрящата зеленина и водата, даваща й живот. обичам, когато има дъга... а също и тъжния есенен дъжд сред пастелните тонове на шумата под натежало небе, навяващ понякога тъжни мисли или настроения в съзвучие с музиката от един дъждовен и мъглив европейски остров; есенния дъжд, дошъл да измие жълтите листа и паяжинките на циганското лято, да свали всички багри на земята и да подготви света наоколо за зимата...
обичам небето - но само когато е изразително - мрачно и диманично в бурите, ясносиньо по средата на пролетта, с пухкави бели облаци и свеж хладен вятър под топлите слънчеви лъчи, който те вика със себе си някъде на път. обичам да поря въздуха от прозореца на влак или кола, да подам ръка навън, за да уловя вятъра, движението, шемета на пътя... обичам наситените цветове на леко облачен залез над затихнали квартали с широко небе, обичам онова огромно небе, което покрива вечер природата извън града в бездънна звездна нощ...
обичам огъня - укротен, топъл и пръскащ искри от някоя камина, или светъл и ярък в сборния кръг на лагерен огън; или събран в една малка светлинка на пламъка на свещ, като тихия блясък на вечер за разказване на приказки като дете или дълги разговори след години... обичам и фойерверките, изгарящи в небето в пълния си блясък; и силата и красотата на сноповете лазерни лъчи на големи концерти.
обичам могъществото на земята - скалите стоящи като приказка за вечността; минералите, носещи едновременно твърдост и красота в своите жилки и кристали... силни земетресения не съм преживявала, вероятно ще се уплаша...
обичам морето - но не край тихото гъмжило от летовнически тела, а бурното могъщо море при вълнение, което припомня за силата си на невисокия бряг, на кейовете и вълноломите и всички тези неща, които сме направили, за да спрем устрема му... или винаги леко рошаво от вълни до крайпътен тревист бряг с малко пясък и скали, на който ми се иска да спра и да прекарам може би месец като един цял Джулай... или златножълто при залез с леки вълнички преди залез, постепенно притъмняващо сякаш от собствени настроения...
искам да видя северно сияние някъде сред природата...
ама иначе съм си абсолютен вятър, де. то това е състояние на въздуха, а като съм въздух и по зодия, и по асцендент, к'во да правя. (ааа, пинала съм някаъв астрологичен вирус май...) всичко се променя, въздухът най-бързо, прозрачен и неуловим, не стои на едно място... събира се в всички стихии - разпалва огъня, разбушува водата, изветря земята, макар че само тя може да го спре...
Редактирано от Roxy на 21.05.08 00:43.
| |
|
много тежко и лирично го даде.
| |
|
като мацката от андалуската снимка ли?!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
|
|
|