|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|
Аз пък не виждам кое е нелепото в случая. Не се интересувам от индианци и не му разбирам, затова и питам. Но лечебните практики(не съм ги назовала медицина) са интересни, както и това, че едно растение в определени дози може да лекува, но и да убива.
Каквото би ми пратил на бележка, би го постнал и в клуба, за да го прочетат всички, иначе вместо да правя тема, щях поначало да ти пратя бележка.
Мерси все пак за инфото.
Каза, че растенията, които те са използвали, днес се търсят като лекарства за рак, СПИН и т.н., или като съставни части. Гадното е, че трудно можеш да се докопаш до тези тревици, нали?
Народе????
| |
|
|
|
Мисля, че въпросът не е само в тревиците. Едно и също лекарство едва ли е подходящо за всеки болен. Мисля, че там подходът е по-различен, отколкото в съвременната медицина.
| |
|
|
|
Не, споделил е това с младеж, към който се е отнасял като към свой син, както личи от резказа....
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
|
|
Да, доста по-резличен... но да спрем до тук. Който се интересува, ще намери начин да научи.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!Редактирано от BlackWolf на 15.06.08 17:24.
| |
|
|
|
да, и лечителски дарби и дарби за оцеляване по принцип би трябвало д имат.
| |
|
|
|
Много интересно.
Макар, че трябваше с клизма да изкарат инфото от теб.
Мъдри хора са индианците.
Човешкото отношение към Природата е от огромно значение, защото, уважавайки нашия зрим, материален свят, ние показваме своето уважение и към онзи истински свят, който не можем да видим.
Именно!
| |
|
|
|
Това, че BlackWolf ти отговаря така уклончиво, ми напомни един филм. Не помня заглавието, но беше биографичен - за създаването на САБМО(за младежта - Самоотбрана Без Оръжие). Създателят на самбо вървя месеци наред с някакъв експерт из планините за да получи една книга, в която беше събрана информация за силни и слаби точки в човешкото тяло. Последният ден майсторът му показа книгата и каза какво има вътре и каква сила е такова познание. След това я хвърли в огъня. Младежът се шашна и бръкна в огъня да вземе книгата. Тогава майсторът му каза, че сам е направил своят избор да поеме отговорност за това знание.
Май имаме много различно отношение към информация за която сме се борили и такава, която ни се дава даром. Склонни ли сме по-често да преоценяваме тази, която получаваме наготово или просто ни я пробутват, отколкото тази, за която сме се борили? Или сме по-критични точно към нея? Каквото и да е - мисля, че това обезмисля всички опити за вербуване за някаква идея.
| |
|
|
|
Сега , когато можем да научим всичко само с едно кликване, като че ли не се цени поднесената ни и добре сдъвкана информация.
По-ценна е тази, за която сме се борили и искали от дъното на душата си.
По-критични сме към нея.
Когато нямаш нещо на разположение/трудно е да го намериш/, тогава жаждата за него е по-голяма и обратното........
| |
|
|
|
Случайно откритите бисери също са ценни.
Все пак ми се струва, че човек, който се е борил за да научи нещо, много внимава и къде и как го разпространява. Така че истински важното едва ли може да се открие с едно кликване.
| |
|
|
|
Тогава какъв е смисъла да научиш нещо, ако трябва да го отнесеш в гроба със себе си.То няма никаква стойност, ако не обогатява и други хора.Аз мисля,че ако съм постигнала/научила нещо дори с цената на много труд и време, ще съм го правила със съзнанието да го предавам на другите , които търсят.
Иначе, защо?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
