|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Гергьовден
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 06.05.08 14:31 |
|
|
Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.
В традицията св. Георги винаги е представен като конник (съпоставим с Тракийският Херос), който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид "засяване" с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.
Честит имен ден !
| |
|
|
|
Честито на всички именници!
Изобщо не съм фен на Слави Трифонов, но това е от времената на каналето. .
А и мисля, че песента наистина е подходяща за празника.
Бих ви пуснала и разказът на Елин Пелин "Гергьовден", но на кой му се чете в деня на Свети Георги?
| |
|
|
|
Честит празник на именниците!
А празника на войската вече няма общо с езическите корени нали така? Макар че Св. Георги е умрял заради вярата си и е бил добър пълководец.
Също хората окачват вратите си с растения (дори за предпочитане било да са бодливи), защото се смята, че прогонват злите сили.
Ето и тук какво се прави на празника в различни части на България.
Гергьовден - един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.
Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете - предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско - се оставя за разплод.
В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.
В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.
На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави "на зелено" в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за "да стават високи конопите". После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.
Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.
На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.
Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.
В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.
Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на "идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската.
В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията - върху бял кон надясно, убиващ ламята.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
Народе????
| |
|
|
|
Честито на именниците! И понеже дотук бе описано всичко стойностно по темата, за мен остава да покажа прозаичното
| |
|
|
|
къде да гледам - вляво или вдясно?
сори за спама.
Народе????Редактирано от katiysha на 06.05.08 20:16.
| |
|
|
|
Това ми прилича повече на говежди бутове, отколкото на печено агнешко.
| |
|
|
|
Правилно! Изобщо не се сетих, че може да има предвид обекта в ляво. Но тогава нямаше да говори за прозаични неща.
| |
|
|
|
А, багънце си е.
Аз съм директно надясно
| |
|
|
|
Аз съм вегетарианка.
| |
|
|
|
При нас Гергьовден е .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
