|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Наближава Денят на Земята...
[re: Eva B.]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (търсеща) |
| Публикувано | 22.04.08 13:42 |
|
|
Малко грубо казано, но ти ще умреш преди нея
Боя се, че не.
А субективна или не - за мен е красива и аз не искам да изчезва. Ако на теб не ти пречи - добре - няма да те убеждавам. Все пак мисля, че Рокси е оптимистка - Земята няма да стане пустиня, а кочина.
Но и няма да се откажа от позицията си защото ти не виждаш смисъл в нея.
| |
|
Тема
|
Re: Наближава Денят на Земята...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Eva B. (холмскиолдия) |
| Публикувано | 22.04.08 13:50 |
|
|
Не, не ме разбра
Аз съм човек с много природосъобразен начинн на живот. Купувам биологично чисти продукти. Пътувам основно с автобус или пеша (е, при мен не е чак толкова трудно и противно като при вас, но все пак), разделям боклука си, гледам цветя, садя дървета и...не вярвам в това, което правя. Не виждам смисъл (но не ме питайте защо го правя, трудно е да го обясня...). Хората са тук само за "миг" (образно погледнато от висотата на съществуването на Вселената), Земята малко повече - може би "ден", но така или иначе всички ще изчезнем - и ние, и тя. Така че всяко усилие за мен е безсмислено.
А кой от вас заслужава вечен живот?
| |
|
Тема
|
Re: Наближава Денят на Земята...
[re: Eva B.]
|
|
| Автор |
Ищap_ () |
| Публикувано | 22.04.08 13:56 |
|
|
Сигурно е доста отчайващо да вярваш в предопределеността, защото тогава всички усилия стават безмислени, да не говорим за съществуването.Защо не махнеш тоя логически автопилот и не превключиш на ръчна емоционална, ще е по-весело, вълнуващо и изненадващо за теб/в повечето случай приятно/.Понякога и аз като теб давам задна, но пък това винаги ми е помагало да тръгна след това с пълна газ напред.
Vu que ta vie est plus la vie de ma vie.
| |
|
Тема
|
Re: Наближава Денят на Земята...
[re: Ищap_]
|
|
| Автор |
Eva B. (холмскиолдия) |
| Публикувано | 22.04.08 14:00 |
|
|
Това не е предопределеност Това са строгите факти. Живот. Само това, че в нашия случай се измерва с милиарди години ни пречи донякъде да си дадем ясно сметка, че и той има начало, че и той ще има край.
Много по трудно е, повярвай ми, да правиш нещо дори да знаеш, че е безсмислено, от колкото да го правиш с вяра. Вечните заблуди на съзнанието, които съществуват защото рядко успяваме да понесем непоносимата лекота на битието И не мисля, че това е "задна", по скоро е истинско движение напред. Нищо, че то може би ме прави по-малко щастлив човек. Но всичко си има цена
А кой от вас заслужава вечен живот?
| |
|
Тема
|
Re: убуу, де...
[re: Eva B.]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 22.04.08 14:07 |
|
|
ама ние колко видове сме затрили от хищническо отношение или чиста глупост (и продължаваме)?!
| |
|
Тема
|
Re: убуу, де...
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Eva B. (холмскиолдия) |
| Публикувано | 22.04.08 14:11 |
|
|
И? Защо да е трагично?
А кой от вас заслужава вечен живот?
| |
|
Тема
|
Re: да речем, че...
[re: Eva B.]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 22.04.08 14:17 |
|
|
...въпросът не е до време, а до начин. да, човешкият вид и общество преминават през определени етапи на развитите. все още растем количествено и усвояваме хищнически. тенденциите поне в нарастването постепенно се изменят - в различен момент за различните места, части от това общество. обръщат се към намаляване. може би подобно нещо би могло да се получи и с усвояването и консумацията... и то така, че да сме полезни и за обстановката, и за себе си като вид... сегашното състояние на нещата е резултат и от прекалено много разграничаване, мислене и променяне на нещата отделно - на вида и средата, на различните части от този вид...
спирам, преди да съм се оплела...
| |
|
Тема
|
Re: убуу, де...
[re: Eva B.]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 22.04.08 14:19 |
|
|
било е неефективно; загубили сме повече, отколкото сме спечелили.
| |
|
Тема
|
Re: да речем, че...
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Eva B. (холмскиолдия) |
| Публикувано | 22.04.08 14:23 |
|
|
Но защо да сме полезни за обстановка, която така или иначе ще изчезне?
Лишаваме себе си от удоволствие за да продължим една "агония", която при това е вече с предизвестен край.
Да се лишиш от нещо, ако си сигурен, е лишението ще е с положителен край е едно и го разбирам, но да се лишаваш заради нещо, което въпреки всико ще свърши зле...
А кой от вас заслужава вечен живот?
| |
|
|
|
В отговор на:
растем количествено и усвояваме хищнически
Това засега е единственият начин, по който една група хора може да бъде конкурентна на друга.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)
| 
|
|
