|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|
Подвитата опашка е символа на славянските псета, мислещи се за вълци.
Така е като му е нефелна опашката ...
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
| |
|
Тема
|
 Re: мда,
[re: Ищap_]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 07.03.08 18:42 |
|
|
пролет е - хора и животни са се разгонили...
няма лошо.
| |
|
Тема
|
 Re: мда,
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Ищap_ () |
| Публикувано | 07.03.08 18:55 |
|
|
Стига с тая пролет!Това си е целогодишно, бе хора!
Ето ви нещо хубаво от Петя Дубарова.
ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
| |
|
|
|
Точно в тази тема ли го сложи!
Страхотно е, като ученичка го знаех наизуст.
А какво мислиш за посвещението на Ханчев? Ако не се сещаш ще цитирам.
| |
|
|
|
Така ми дойде, странно нали? Домъчня ми за нейната поезия и реших да завъртя темата!
В.Ханчев
Посвещение
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Страхотно е , житейската ми философия е същата!
| |
|
|
|
И на мен страшно много ми харесва. Особено онази част за мислите и образите, и разбира се началото и края.
И сега какво - оспамихме темата на волка с поезия! Много рядко ми се случва спамът да ми хареса повече от темата.
| |
|
|
|
Тези стихове ме отвяха в мисли за хората, които губим.Всяко нещо , което е изстрадано ,дори оставяйки рана, е по-лесно да бъде пуснато/преживяно, когато го загубиш!
Това ми напомня за една песен на Емил Димитров.
Ако си дал
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш
Дали е трябвало /х3
изобщо да се раждаш
Припев:Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понакога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас
Редактирано от Ищap_ на 07.03.08 20:28.
| |
|
Тема
|
Re: мда,
[re: Ищap_]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 07.03.08 21:00 |
|
|
като започнахме с любовната лирика, ето и един мой любимец:
Джон Дън
ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ
Нахално слънце, стар глупак,
защо обичаш
при влюбените сутрин да надничаш?
И те ли се въртят под твоя знак?
Досаднико, върви се карай
на закъснелите чираци,
на царя свитата на лов изкарай,
сбери в полето мравките селяци,
че любовта не знае ни сезони,
ни дни, ни часове и теб не гони.
Защо реши, че криеш сила
в свойте лъчи?
Аз ги гася, затваряйки очи,
но как да снема взор от свойта мила?
Ако съзря и не намрази я
от завист, тичай и кажи,
видя ли ти богатството на Азия
дали е там, или до мен лежи.
Царете, дето срещаш по земята,
лежат в един събрани тук, в кревата.
Тя вси царства е, царят аз -
и друго няма.
Царете са слуги, сравнени с нас,
и златото е смет, честта - измама.
Ти, слънце, си само, унило,
а в нас светът е тъй събран,
че ако ти си земното светило,
щом светиш тук, изплащаш свойта дан.
Леглото център е на твоя ход,
а стаята - сферичния ти свод.
(Превод от английски: Кристин Димитрова)
Редактирано от Roxy на 07.03.08 21:18.
| |
|
Тема
|
Re: мда,
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Ищap_ () |
| Публикувано | 07.03.08 21:17 |
|
|
Искам да поздравя всички ви с една песничка от детството ми.
| |
|
Тема
|
Re: ну, русские песни :)))
[re: Ищap_]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 07.03.08 21:26 |
|
|
Редактирано от Roxy на 07.03.08 21:27.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
