Шумерски мит за падението и еврейското плагиатство / Религия и мистика / Езичество

базисно хората си приличат много, базисно сме едно и не се променяме много през вековете - онова дълбоко "аз" скрито във всеки, търсещо, мислещо, мечтаещо... онова дълбоко "аз", заради което откриваме близки на душевността ни неща в митове и приказки от много епохи и народи. или "готиният стар по дни", както го нарича Алън Уотс - универсалното съзнание, осъзнаването, че поначало не си много различен от всички, че в същността си като другите, онова превръщане отново в дете, за което говорят и Лао Дзъ и Христос - единното начало, абсолютният потенциал да бъде евентуално всякакъв човек в бъдеще - отчужден от монотонния си труд бачкатор или вглъбен в изследвания учен, отчаян ил хладнокръвен убиец, творец между гениалността и лудостта или настървено юпи-борсов агент, нещо като в този откъс от "Двубой" на Вапцаров:

Във мината избухна газ.

И въглещния пласт
затрупа
петнадесeт човека доле.

Затрупа
въглещния
пласт

петнадесет
човешки
трупа.

Един от тях
бях
аз.

Пред прага на един бордей
дими
изпуснат
пистолет.

Трупът полека леденей...
И нито вик,
и нито шум –

един куршум
и после – смет.
И колко леко...
И без бой,
без порив за живот,
без глас.

Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
бях
аз!

На мокрия паваж
лежи
човек, застрелян из засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
на площада.

Човекът, който там
лежи
във локва кръв,
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
горят.

Извергът,
мерзкият
стрелец,

закри следите си
завчас.

Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
аз.

Но помниш ли, едно дете умря
в Париж на барикада.
Едно дете
във бой умря
със кървавата
ретроградност.

Във жилите полека-лека
кръвта изстива
като щик.

Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
жар гори,

ала очите сякаш пеят:
"Liberte cherie!"...

Един гамен е
прострелен.

Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!

Но помниш ли,
един мотор
прониза
с смях
и оптимизъм
мъглите,
дето птица даже
не слиза
в влажния простор;
един мотор с крила, които
разсичат
ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взрив на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.

Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.

Човекът, чийто поглед верен
е вперен
в нервния компас,
човекът, който
влезе в бой
с мъглите,
с северния мраз,
ти спомнях ли си кой
бе той?
Това бях
аз.

недиференциралото се от света съзнание; към което по-късно след като сме се оформили като его от вродените качества и средата понякога се завръщаме - чрез т.нар. "мистично преживяване" (както и да го наречем ув различни учения), усещането за единение, когато с приятели сте в огъня на съмишленичеството, движещата се в един ритъм тълпа на парти или концерт, съзерцанието на красотата и величието на природата пред която всички се прекланяме... "When all is one and one is all", както се пее в една песен.

а после - през "първите 7 години", в пубертета и след това - глината на характера ни се оформя, променя до неузнаваемост, изпича се постепенно, ставаме "това, което сме" - и всички се различаваме поради различните условия, при които сме се развили; или "всички се различаваме в греховете си" което е най-мъдрата фраза, която съм чула от православен :)