Re: Мястото на жената в древните общества / Религия и мистика / Езичество

Понеже в съседната тема заговорихме за Адам и Ева и патриархалните отношения в древността, които рефлектират и в настоящето, в тази тема ще поместя материал, любезно предоставен ми от Ева, за жената в Древен Египет:

Страната на Нил е истински уникален казус сред Древния и Античен свят с реалното равенство между мъжа и жената, закони от всякакви епохи са запазени по разнообразни начини и супорти, от папирус, до каменните колони в Карнак.

Исторически погледнато, жената в Древен Египет е била напълно равностойна на мъжа и можем спокойно да говорим за истинско партньорство между съпрузи в един брак например. Египтянката е можела да заема всяка длъжност, която е искала (освен някои строго резервирани за мъжете, но това не е заради законо-социален факт, а по скоро религиозен), от Фараон (не съпруга на владетеля, а самата тя владетел) и регент на държавата, до визир (еквивалент на първи министър), министър, нотариус, главен жрец на някое божество - за да цитирам само най-"мъжките" длъжности през Античността.
Още от раждането си, момичето е получавало същото образование като момчето (стига разбира се семейството да е можело да си го позволи, но това е отново икономически фактор, който не ни интересува), имало е същата свобода на движението като него и не е била затваряна в гинекеи. В Египет е съществувал харемът като институция, но това е много по-различно като учреждение от значението, което по принцип влагаме в него и може да се окачестви като вид много високопрестижен женски пансион, в който е учел елитът на държавата и момичетата са били подготвяни за отговорността, която ги е чакала за в бъдеще.

Жената в Египет е можела да избере свободно своя съпруг и да откаже всяка форма на налагане на такъв, встъпвайки в брак, тя е носела зестра, която е запазвала изключително като своя собственост. Можела е да се развежда и да напуска съпруга си, можела е да го съди за изневяра, можела е свободно да разполага със себе си и живота си, да завещава собствеността си. При смърт на съпруга и при липса на завещание, половината от неговата собственост ставала нейна (звучи познато, нали :) ).

Средностатистическата египтянка, която независимо дали е била владетелка или дъщеря на ковач, е имала правото да се разведе със своя съпруг, да го съди, ако проявява насилие срещу нея, да завещае, ако разбира се има какво, имуществото си на когото и хрумне. Египтянката е била господар на себе си, можела е да бъде търговец, писар, лекар, самата тя ковач, ако иска и ако примерите за тази професия са малко, то не е защото не е можела, а предполагам по причини, сходни с днешните - това е много физически и силова професия, която е много повече подходяща за мъже.

Ако е имало някаква пречка, то тя е била от икономически, а не от социално-правен характер, или иначе казано, бедната жена е била равна с бедния мъж, както богата с богатата и евентуално неравенство не е произтичало от липсата на права, а от липсата на средства. Египет е невероятен извор за документи, намерени са хиляди папируси, разказващи ежедневния живот на средностатистическия човек. Това, че донякъде много по-популярен е животът на известните и богатите не означава по никакъв начин, че конкретно за Египет няма и не се знае нищо за обикновения селянин или биропроизводител.

Всъщност, абсолютен куриоз, ако фараонът е имал нужда от съпруга (владетелка) за да запази трона и властта, формирайки с нея владетелската двойка, олицетворение на земята на Изида-Озирис, жената фараон е била освободена от това задължение и е била достатъчна за да има властта. От началото на Новото царство титлата на владетелката е била и Хемет-Нетер, което се превежда грубо като съпруга на божеството, тази титла, прикачена към фараон, е била като защита за липсата на съпруг - фараонката вече има един небесен съпруг, няма задължителна нужда от земен такъв. И Хатшепсут и Теферет, като фараон, не са имали съпрузи до себе си. За съжаление нямаме сигурни данни за жените фараони от Старото и Средното царство, така че не мога да кажа дали бракът е бил сред задължителните процедури за тях. Но поне със сигурност знаем, че още през 4-тата династия вече е имало жена фараон.

Египтянката губи свободата си едва през 3ти век пр.Хр., с рефермите на Птоломей Филаделф, македоно-гръцки владетел, като всички Лагиди, който се възмущавал (а вероятно и наистина не разбирал) свободата на египтянката да върви свободно боса по улиците.

Aut Caesar, aut nihil