Re: 5 години Езичество / Религия и мистика / Езичество

сега и Екскурзоводката да си каже...
значиии, като видна столична закъснявка, пристигнах от къщи по най-бързия начин, таксиджийката разбра от мен, че именно тогава е 24.11, което й е имен ден, почти се сблъскахме с Катюша във фоайето на Централната автогара и поехме към бул."Мария Луиза", където след кратки колебания дали да те извозим гратис в грАДския транспорт и неоткриваемост на карти-еднодневки в будките за вестници, тръгнахме към центъра пеша. забравих да ти кажа, че един мост е Лъвов мост, но това не е голяма загуба... смутихме спокойствието на няколко фотоателиета с искане за качествен филм, те ме смутиха с липсата на такъв и ме хвана яд. влязохме в Халите, обиколихме Баня Баши джамия, Централна баня и минералните чешми, североизточната кула на Сердика, за по-официално минахме през подлеза с Източната порта на Сердика, видяхме една измислена смяна на караула пред Президентството, влязохме в ротондата "Св. Георги" и разгледахме Археологическия музей. последва обяд на крак на пл."Славейков", намерих си филм с ISO 400, после отцепихме по "Графа" до "Попа" (и Стената на Джон Ленън), свихме в посока НДК, през друго старо сборище - "Кравай", покрай чудноватия паметник в период на полуразпад (на теория - "1300 България", на практика известен сред населението като "Падналия Месершмит", "Динозавъра" и с някои не толкова цензурни названия). стигнахме до музея "Земята и хората" и видяхме, освен гигантските кристали, и гостуващата изложба на восъчни фигури (измеджу които имаше и несъмнено езически), документирайки присъствието си там. след това - обратно по "Моста на влюбените" и по "Витошка" и "Солунска" до пл."Славейков", където направихме характерна снимка на пейката до двамата (чиято родствена връзка, както знаем от една царствена личност, е въпрос на лична преценка). последва посещение на Софийската градска художествена галерия, бележеща 40 г. от първата си изложба. Катюшата бе снимана и пред Народния театър, а след посещението на римските руини на Амфитеатъра бяхме настигнати от един Последен Римлянин и покрай Руската църква и Военния клуб отидохме до храм-паметника "Св.Александър Невски" и "Св.София" и стигнахме до паметника на Васил Левски. екскурзиантката видя Народната библиотека и Ректората на СУ и след документиране на присъствието й пред Народното събрание и паметника на царя-осовбодител Александър II се разходи из Парка на Съветската армия и Борисовата градина. продължихме по пътя си, но намерихме Безпътния, което, пропускайки някои дребни подробности, резултира в яка доза "Мanowar" и спорове върху литературните достойнства на маркиз Дьо Сад, които за малко не завършиха с бой с обемисти речници. в уречения час пред театър "Сълза и смях" се събрахме с Агримония и дъщеря й и след кратко изчакване се отправихме към пицария "Джепето", където се завързаха разгорещени разговори на всякакви теми, така типични за нашите събирания. в по-късните часове потънахме в ароматния дим на наргиле-бара, където ни намери и последния участник във вечерта - Къдли... то на мен всъщност много спомени не ми останаха, ама пък са хубави. и накрая през гъстата среднощна мъгла упътихме се към дома. на другата сутрин трябваше да си отговоря на екзистенциалния въпрос "аз ли съм, или не съм", но след обичайната кофа кафе светът си дойде на мястото.